Честно казано, не съм очаквал абсолютният анонимник в българския елит Лудогорец да изглежда така впечатляващо. Не, не, че е чак толкова изненадващо при втрещяващите капиталовложения на собственика Домусчиев, но бързата адаптация към елита и безстрашието на терена, независимо от реномето на съперника, е достойно за уважение. Освен това, последното обаче има още нещо, което е най-важно. Отборът от североизток играе правилно, колкото и скептично да гледат на този термин големите разбирачи. Топката се движи смислено напред, а халфовете опитват да комбинират с по-малко докосвания. Може и да не се получава винаги, но на фона на мудния, безидеен, направо безпросветен футбол (или неговото подобие), който се практикува у нас, това върви. И както се вижда - успешно. Освен това, разградчани имат и очевидно проспериращ треньор в лицето на Петев, който май е оставен да работи на спокойствие. Казвам май, защото у нас за всеки  треньор това е относително, а и никак няма да е чудно, ако някакви мегаломански амбиции, още в зората на възхода на разградския футбол, направят така, че да се тръгне безогледно към печалба на трофеи. Трофеи, които при правилна цялостна политика ще дойдат без съмнение. А тази политика задължително трябва да предпазва от активните и добре познати медийни клакьори, които с безпогрешен нюх усещат авантата и в нейно име, биха убедили човека с парите, че ако приема съветите им, Лудогорец за единица време ще стане фактор в европейския футбол, поне като Байерн или Ливърпул, да речем. Освен това, отказът от подобен имидж ще благоприятства отборът да избягва омразата на всички, какъвто случай вече имаме с десетилетна давност малко по на запад от Разград. А иначе първото място в класирането изглежда и закономерно и заслужено.

Конкуренцията е немощна и това се видя и в отминалия уикенд. Победата на ЦСКА в дербито, както вече написах преди седмица, съвсем не може да прикрие очевидната игрова криза на отбора. Колкото и услужливо някои да обясняват, че "извънземното нападение" може да прави каквото пожелае и че такива у нас не сме виждали, повече от очевидно е, че това е кьорфишек за наивници. Вече трети мач гледам Мораес, за когото прочетох такива неща, че очакваната компилация бе техничен като Роналдиньо, с вълчи нюх като Ромарио и бърз като Робиньо. Всъщност се оказа един добре подготвен в техническо и почти нулев в тактическо отношение средностатистически бразилец. Зику безспорно е добър голаджия, но номерата му вървят основно заради безподобната неграмотност на защитниците срещу него. Супернападателят Спас Делев (или шивачът, както той самият се нарича, заради стотиците голове които щеше да ушие) може би вече посвали цената си от 3 на 2.9 млн. евро, но току виж някой уникален гол срещу Миньор вземе та я удвои. Единствен Мишел Платини оправдава името си и смея да твърдя, че без него ЦСКА ще е на дереджето на Левски в момента.

Там има нова надежда и тя е с името Николай Костов, но на добричлията му предстои толкова работа, при това на така ветровито място, че няма как да не изпитва остра времева недостатъчност и оттам пълна несигурност за бъдещето си. Защото в Левски не са свикнали (а трябва!) да чакат, но от празно афиширани амбиции полза няма.

Колкото до шампиона, не мисля че назначението на Джамбазки е грешка, както побързаха да заключат по-компетентните. Работлив треньор като него, плюс обигран отбор като Литекс гарантира достоен опит за защита на титлата, но все пак това едва ли ще се случи след ясните индикации на собственика, че приоритетите му са насочени към друго нещо.

За първо място не претендират и в Бургас, но там всичко се крепи на уникалните умения на Димитър Димитров, който доказва, че за да играе силно един отбор в България, не са  нужни непременно милиони. Тема за размисъл за Митко Събев!