Арда  Берое  Ботев Враца  Ботев Пловдив  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Славия  Черно море  Царско село  ЦСКА  България 
Първа лига - редовен сезон
Познавате ли правилата?
Трансферно лято 2019

23-04-2019 17:55


Искам в чужбина, но сега мисля само за ЦСКА

Искам в чужбина, но сега мисля само за ЦСКА
БТА

Идолът ми е Дженаро Гатузо, харесват ми много шампионати, коментира играчът на армейците Кристиян Малинов

стани фен

Кристиян Малинов даде интервю за предаването "Код Спорт" по ТВ+. Той е поредният кадър за националния отбор, който е тръгнал към големия футбол от Благоевград. Сърцат играч, който вече трети сезон е фактор в титулярния състав на ЦСКА. "Червените" безспорно са трамплин за кариера в чужбина и логично към него вече има интерес. Германските Щутгарт и Шалке засега само следят изявите на 25-годишния български биткаджия, но според много анализатори трансферът е само въпрос на време.

- Здравей, Кристияне! Очакваше ли в началото на април ЦСКА да се бори за шампионски дубъл при доминацията на Лудогорец в последните години?
- Винаги очакваме да се борим за купа и титла. Вече зависи как тръгваме и какви са резултатите, но като почваме първоначалната ни мисъл е да се борим и на двата фронта.

- Знаеш ли кога е последният дубъл на ЦСКА?
- Честно да ви кажа не знам.

- През 1997 г.
- Много далече.

- Вече завършваш трета година на „Българска армия“ – какво е да се играе за ЦСКА?
- Сладко и трудно. Като цяло много е напрежението. Когато побеждаваш има сладко напрежение, а когато резултатите не са задоволителни, пак има напрежение. Но чувството е уникално заради публиката, самия клуб, историята, футболистите, които са играли тук. При самата мисъл, че играеш за такъв клуб с такива футболисти и публика, знаеш, че трябва да дадеш 100% от себе си.

- Кое би казал, че е лесно и кое най-трудно?
- Лесно е, когато се побеждава и играта върви, разбира се. Трудно е, когато резултатите не са задоволителни. Почват критики и недоволство от страна на феновете, което е нормално. Все пак сме в такъв отбор, в който задължително трябват само победи.

- Всеки отбор губи, съответно и ЦСКА. Като се прибереш вкъщи след загуба, какво си мислиш?
- Гледам много да не го мисля. Прибирам се вкъщи при семейството ми и те отвличат вниманието от всичко около футбола. Ние сме заети от понеделник до петък, колкото и банално да звучи. Хората си мислят, че идваме, тренираме два часа и си тръгваме, което не е така. Целият ден ни е зает с мисъл за тренировката, с професионално отношение. След мач гледам да оставя време за семейството си. Един-два дни те отвличат от цялото напрежение.

- Самокритичен ли си? Гледаш ли мачовете, след като вече са свършили?
- Да, същата вечер след мача го гледам и анализирам. След това вече забравям за това.

- Като малък от кой отбор беше?
- Не бях от ЦСКА като малък. Израснал съм в област Петрич, от едно малко село съм – Кавракирово. Нормално - като малък тренирах в Беласица и симпатизирах на местния отбор. След това по стълбичката стигнах до Ловеч.

- Какво е толкова специалното във вашата южняшка кръв? Защо толкова много от най-големите футболисти на България са тръгнали от вашия край?
- Предполагам, че характерът и себераздаването са основна черта на хората от Югозапада. Борбеността също.

- Вече каза, че си започнал в Беласица. После беше в Пирин при Ивайло Андонов, един от нашите герои от американското лято от 1994 г. Кой ти е любимият футболист от вашия край?
- Може би всички очакват да кажа Бербатов, но за мен е Иван Цветков. Футболист, на когото наистина се възхищавам за уменията му.

- Да не се обидят някои от по-старите като Андонов, Петър Михтарски или дори твоят началник Стойчо Стоилов?
- Тях не съм ги гледал. Не съм имал удоволствието да ги наблюдавам.

- Винаги ли си играл като дефанзивен халф?
- Не. Първоначално почнах като десен бек, защото ръстът ми беше по-нисък от този на останалите. След това минах като дясно крило. В Пирин при Ивайло Андонов станах халф и оттогава до ден-днешен играя на тази позиция.

- Нормално е на твоя пост футболистите да получават много картони, но при теб не са ли твърде много?
- Мисля, че тази година не са. Миналата бяха наистина.

- Не се ли притесняваш, че заради агресията ти може да те нарочат за груб футболист?
- Това въобще не ме интересува. Който както иска да го интерпретира.

- На какво се дължи тази твоя безкомпромисност на терена? Къде си я научил?
- Никъде не съм я учил. Явно е заложено генетично вътре в мен. Има и други хора от Югозапада, които играят по същия начин. Просто горим в играта.

- Кой е идолът ти на твоя пост? Едно време Клод Макелеле беше футболист със същите габарити, със същия начин на игра, също получаваше много картони…
- Следял съм Макелеле, защото съм фен на един от отборите, в които е играл – Челси. Но по-скоро симпатизирах на един футболист, който е много темпераментен и играеше в Милан – Дженаро Гатузо.

- Имаш няколко много емоционални моменти в кариерата. Нека започнем с първия – твоето изригване след победата над Рига с дузпи. Какво се случи тогава?
- Турнирен сблъсък и цял мач имаше провокации от тяхна страна спрямо наши футболисти, конкретно от техния капитан. Удряне, блъскане при статични положения. След мача просто си изпуснах нервите и отидох да се израдвам пред него. Случи се така, че той тръгна, а след него още двама-трима от техния отбор. От моя тим също тръгнаха момчета да ме защитят. Така се получи много неприятно нещо.

- Кариерата е пред теб – ще повториш ли това нещо?
- Не. Сега мисля по по-различен начин. Мисля, че съм по-улегнал. Не мисля да го повтарям повече.

- Как гледа мачовете на ЦСКА с Адмира Вакер, когато "червените" се представиха толкова силно, а ти не бе на терена, заради този инцидент?
- Много емоционално и много трудно. Много исках да помогна на съотборниците си и да бъда на терена пред нашата публика, когато стадионът беше пълен. Беше невероятно, аз също виках и скачах от ложите. Много съжалявах, че не бях на игрището.

 

- Другият такъв случай е с Антон Недялков на мач с Лудогорец, когато едва ли не бяхте готови да се сбиете, а и двамата сте започнали в школата на Литекс. Всичко между вас приключи ли с този момент?
- Абсолютно. След мача всичко е приключило. Видяхме се, поздравихме се и няма никакъв проблем. Познаваме се с него от десет години.

- Какви са ви отношенията в момента?
- Не сме супер приятели, но имаме абсолютно нормални отношения.

- Как смяташ – правилно ли постъпват феновете на ЦСКА, че са толкова крайни против Недялков, който все пак малко или много игра добре за "армейците" и съответно направи много сериозен трансфер?
- Точно това казвам, че това е много деликатен въпрос. Ние първо сме професионалисти. В България малко сме на крайности. В Европа, по-глобално като погледнем на нещата, има футболисти, които правят трансфери от Барселона в Реал (Мадрид) или от Интер в Милан. И това не е никакъв проблем. В България са малко по-различни нещата. Малко сме по-крайни спрямо тези работи. Аз не го съдя. След трансфера му в Лудогорец му писах и му звъннах. Поздравих го и му пожелах успех. Казах, че нямам нищо лошо към него. Ние сме професионалисти и където можеш да си изкарваш прехраната, там го правиш. Замислих се над този въпрос, но ако не те искат на едно място, нормално е да търсиш реализация на друго.

- В ЦСКА сте много българи и много чужденци, горе-долу има паритет в титулярния състав. Какви са отношенията между българите и легионерите?
- Колегиални, всичко е в рамките на нормалното. Не сме приятели постоянно да ходим по кафета или ресторанти, но не е и нужно. Има настроение, шеги и закачки на терена и в съблекалнята. Поддържа се една нормална и положителна обстановка.

- На какъв език си говорите, понеже има много националности?
- На много езици. Малко български, малко испански, английски повече се говори. От три години съм тук и понаучих доста езици.

- С кой се справяш най-добре?
- С английския, защото е най-говорим в нашата съблекалня. Мога да комуникирам и на испански, не свободно, но нормално.

- Кой ти е най-добрият приятел в отбора?
- Може би Витаутас Чернаускас.

- А с него на руски ли си говорите?
- Не, той знае перфектно български.

- А от чужденците, извън Чернаускас, с кого си говориш?
- С всички си комуникирам. Али Соу е много готин, Джеферсон, Енрике… С всички си имаме закачки и шеги. Имаме си приказка.

- Работихте и с български, и с чуждестранни треньори – каква е разликата между тях? С кого е по-лесно?
- Може би с българин, което пак е относително казано. Поради причината, че българите имаме малко по-различен манталитет от европейското мислене. Например при Йевтич беше малко културен шок като дойде тук. Бихме Славия с 2:1 на "Армията" в последната минута, той падна на терена и започна да се радва. Той е такъв човек, че изразява емоциите си много бурно. Влезе в съблекалнята и всички бяхме навели главите. Каза: "Какво става? Защо не се радвате? Бихме в последната минута! Уникално! Невероятна емоция!" А ние всички бяхме оклюмали, защото не играхме както трябва в този мач. Може би това е разликата между българите и чуждестранните треньори.

- Младият Валентин Антон стана неизменна част от отбора, Турицов също започва да се налага. Какво мислиш за тези момчета?
- Добри момчета, слушат какво се говори, попиват, всеки ден тренират 100%. Раздават се, а и на мачовете също играят много добре, което вече идва от техния характер – да покажат всичко, което могат на терена. С Турицов не съм бил толкова много на тренировки и на мачове. Но мисля, че Вальо след известно време ще показва много повече на официалните мачове.

- Коя е неговата позиция? По принцип беше централен защитник, след това отиде на твоя пост като дефанзивен халф, но къде е най-силен?
- Не знам, не мога да кажа. Преди мислех, че е много силен в дефанзивен план като защитник. Сега гледам, че играе с топката, има техника, има футболна интелигентност. И на двете позиции се справя перфектно.

- Каква е разликата между треньорите на ЦСКА в настоящия сезон – Нестор Йевточ и Любо Пенев?
- Може би дисциплината е разковничето в цялата ситуация. При г-н Пенев е много по-висока дисциплината, изискванията за държание в съблекалнята, извън нея и на тренировка са малко повече. Може би това е основното. Разбира се и двамата имат различен стил на игра. При Ел Маестро се играе по-директен футбол, а при Любо Пенев с повече задържане на топката и по-атрактивно, което допада повече на феновете.

- Да не излезе, че при Йевтич сте били недисциплинирани?
- Не, не става въпрос за това. При него също бяхме дисциплинирани. Просто знаете, че Любо Пенев е перфекционист. Всякакви детайли като закъснение с една минута или качване на теглото със 100 грама…

- В интервютата си Йевтич признаваше, че е голям ексцентрик. Кажи нещо, което беше много ексцентрично при него, извън ситуацията с мача със Славия?
- Даваше големи бонуси при гол от статични положения. С неговия стил на игра разчиташе на директен футбол и изключително много на статични положения. Стимулираше ни да вкарваме по този начин. Даваше съответната сума. Наистина е много ексцентричен човек, като треньор е много емоционален. Харесвам го като човек и като треньор.

- По-дефанзивните играчи не се ли чувствахте пренебрегнати, защото по-малко ще вкарвате от такива статични положения?
- Такива като мен по-ниски, да. Не се включват на статични положения. Чувствахме се малко по-пренебрегнати. Знаехме, че няма шанс да вземем тези бонуси, но се надявахме, че хората, които ги взимат може би ще почерпят един път отбора. Но не се получи това нещо.

- Любо Пенев пък е известен като голям мотиватор. Как го прави?
- Самото му присъствие в съблекалнята и на терена те мотивира достатъчно.

- Да. А какви са отношенията ти с Пенев в чисто човешки план, извън тези между футболист и треньор?

- Имаме нормални отношения – "здравей – здрасти", "как сте?"

- На кой треньор дължиш най-много в кариерата ти досега?
- На Светльо Тодоров. Първоначално той повярва в мен и видя качествата, които в момента развивам. Даде ми насоките в какво съм силен и кое да подобрявам в играта си и като професионалист във всички области на живота.

- Кирил Десподов със сигурност е вдъхновение за всеки млад български футболист с неговия трансфер. Ти мечтаеш ли за преминаване в чуждестранен отбор?
- Искам да премина в чуждестранен отбор, но за момента съм изключително концентриран в ЦСКА. Да свърши сезонът и след това ще мислим и ще обсъждаме. Ако има някакви варианти, съм готов да ги изслушам. Ако не – продължавам да се боря тук.

- Десподов говореше, че Серия А му е любимото първенство и отиде в Италия. Сега се говори за интерес към теб от Шалке, Щутгарт – харесва ли ти Бундеслигата?
- Харесва ми Бундеслигата, Италия, Англия, Франция. Гледам първенствата по телевизията. Допадат ми, но доколко са верни тези слухове, не мога да твърдя. До мен не е достигала никаква такава информация.

- Достатъчни ли са три години в ЦСКА или можеш още да изкараш?
- Мисля, че са достатъчни. Свършвам третата година. Но зависи от интерес, дали някой те е харесал и иска да те привлече. За мен не е никакъв проблем да остана тук и да се боря, както съм го правил досега.

- Кой ти е най-силният мач в кариерата досега?
- Много труден въпрос. Сигурно се очаква да кажа някой мач, в който сме били Левски или Лудогорец. Но не мога да преценя кой е най-силният ми мач. Може би този с Лудогорец за купата миналата година, когато ги бихме в продължението с 2:1.

- Не си от халфовете, които вкарват много голове – нямаш ли афинитет към попаденията?
- Излиза, че нямам афинитет към гола. Към атаката имам някакъв афинитет, но към гола явно нямам.

- Кое ти е любимото дерби – ЦСКА – Левски или ЦСКА – Лудогорец?
- ЦСКА – Левски, разбира се.

- Защо след силната серия, която имаше срещу Левски, ЦСКА загуби два мача с автоголове без по никакъв начин да бъде надигран?
- Не знам. Не мога да отговоря на този въпрос. В дербитата и двата отбора са на 100 %. Всичко е борба по терена. Просто късмет. Особено първият автогол беше изключителен късмет – удар в гредата, удари се в Черниаускас и влезе. При втория може би имаше липса на концентрация в този момент от страна на Стивън.

- В историята много футболисти на Левски и ЦСКА са били приятели. Има ли играч на "сините", с който поддържаш добри отношения?
- Разбира се, че има и не го крия. С техния бивш капитан Иван Горанов прекарахме година и половина в Ловеч. Станахме много близки и до ден-днешен си поддържаме връзка. Със Станислав Костов също.

- Какво си говорите след мач?
- Има някакви закачки, но не си говорим толкова много за дербитата и какво е станало.

- Вярваше ли, че в рамките на три дни ЦСКА няма да допусне гол в Разград?
- Да, вярвахме. При Любо Пенев вярата в нашите сили е повече, отколкото беше преди. Той вдъхва самоувереност и самочувствие в нас. Идва от него и ни го предава, а за момента успяваме да го катализираме на терена.

- Любо Пенев беше велик голмайстор – показва ли ви понякога как той вкарва голове? Все пак продължава да е много добър на малки вратички…
- Досега не. Само дава насоки. За момента не се е включил при нас.

- Вече си национал на България – какво е да пееш химна на Националния стадион?
- На Националния стадион още не съм го пял, не съм излизал сред първите 11. Първият ми мач като титуляр беше сега с Косово. Беше незабравимо, минава за секунди, чувството е неописуемо – пълен стадион, химна, излизаш и играеш за България. Невероятно е!

- Роден си само три месеца преди най-великия момент на България във футбола – лудото американско лято през 1994 г. Гледал ли си тези седем мача на България оттогава?
- Не, всичките не съм ги гледал. Преди време може би съм гледал един-два мача. Говоря за най-знаковите и паметни срещи с Германия и с Мексико.

- Преди 25 години взимахме интервюта от Стоичков, Балъков, Лечков, Любо Пенев… Сега ти си на ход, заедно с твоите съотборници в националния отбор. Кога България ще се класира за голямо първенство?
- Много сме далече от футболистите, които са били едно време. Наистина големи звезди! Много сложен въпрос е кога ще се класираме. Когато покажем, че сме готови. Не мога да посоча дата и да давам празни обещания. За момента се представяме добре. Отборът върви във възходяща линия. Предстоящите мачове през лятото ще покажат дали сме готови или все още не.

- Има вариант да излезеш на един от най-великите стадиони - "Уембли" като титуляр. Мислиш ли за този момент?
- Нека първо г-н Хубчев ме повика, да се представям на ниво и да съм във форма. След това вече ще видим.

- Такива мачове правят трансфери на футболисти…
- Да, така е. Ако се представиш добре.


Тагове: ЦСКА, Кристиян Малинов

Коментари

Още Новини


Първа лига
последен мач
Първа лига
следващ мач
Златка Замова
Златка Замова

Реал, да идва Неймар!

Реал, да идва Неймар!

Звездата Азар се контузи за старта в лигата със Селта

BGfootball.com
BGfootball.com

Героите на лятото

Героите на лятото

ЦСКА и Локомотив изиграха пълноценни евромачове и няма от какво да се срамуват

Златка Замова
Златка Замова

Има ли кой да спори с Юве в Италия?

Има ли кой да спори с Юве в Италия?

Най-добрите в калчото се обновиха, Кристиано сглобява новата мощ в Торино

назаем

Липсата на Тиам е като операция без упойка

Липсата на Тиам е като операция без упойка

Без сенегалецът страда не само халфовата линия на Левски, но и защитата и нападението



Хубчев прави домино от грешки

Хубчев прави домино от грешки

Ясно е, че журналистите са му виновни, но пък и ние от време се интересуваме, гледаме и коментираме


Спортни новини