Последните 4 финалиста на ЕП 2012 вече са известни. Всъщност, те бяха предизвестени. Изненадите вече почти липсват, а да познаеш победителя, макар и в два мача с такъв залог, е вече детска играчка. Такива са тенденциите и няма никаква причина да се очаква някаква промяна в този аспект. Самата формула с 16 участници свежда до минимум вероятността някой добър отбор да пропусне шампионата, затова и самите квалификации вече почти не са съпътствани от драматизма, който бе водещ неизменно в минали години. И вижте само!

Единствено в сблъсъка между Хърватия и Турция имаше оттенък на неизвестност, но не до там, че почти всички да не очакваха успех на "шахматистите". Турците определено са в криза, а „експериментът Хидинк" претърпя провал. Това съвсем не прави 65-годишния холандец по-малко успял в бранша, а идва в потвърждение на тезата, че вносният специалист не винаги е правилно решение. Нещо повече. С малки изключения (Ото Рехагел) по нашите географски ширини чуждите специалисти не виреят и историята показва, че адаптивността им към балканския манталитет е почти нулева. Иначе и останалите три двойки не предложиха нищо особено, като изключим головия фестивал на португалците срещу изненадата Босна. Някой би нарекъл изненада и участието в елиминациите на Естония, но според мен това бе просто случайност или по-скоро недоразумение, от което се възползва тимът на Трапатони. Макар и не в блестящо състояние, но водени от силата на традициите в европървенствата, чехите се справиха с лекота с Черна гора, виновникът за много български неволи в този цикъл.

В този ред на мисли, няма как да не стигнем до новата инициатива на Платини за увеличаване формата на първенството. Смея да твърдя, че това начинание ще е със сигурност материално изгодно за УЕФА и особено перспективно за нейния шеф, който ще си осигури напълно подкрепата на слабаците в следващите избори. От футболна гледна точка обаче 24 финалисти ще означава пълна девалвация на финалния турнир и от скучни по-скучни квалификации. Защото повече от ясно е, че на класиране няма да се радват само водещите клетници в европейския футбол и моментните такива, какъвто е случаят с България сега. А иначе за удобство на европейската федерация Германия, Италия, Испания, Холандия, Франция и Англия биха могли да получат пожизнен уалд-карт, за да не се хабят в квалификации, от които няма как да не излязат. Защото повече от сигурно е, че дори да участват с младежки формации тези отбори няма как да пропуснат финалите.