Арда  Берое  Ботев Враца  Ботев Пловдив  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Славия  Черно море  Царско село  ЦСКА  България 
Първа лига - редовен сезон
Геният се оттегли!
Лига Европа 2019/2020

16-05-2019 12:52


Чао през задната врата

Чао през задната врата

Изнизването на Хубчев не беше красиво, но то е венецът на двете нулеви години за националния отбор

стани фен

Да си го кажем в прав текст - под ръководството на Хубчев България имаше две нулеви години. Илюзорна цел, към която се вървеше без принципи, без концепция. В условия на спортно-технически хаос и откровено неуспешни напъни за изнасилена гениалност.

Последното никога не може да е изнасилено. То идва отвътре, но само ако си гений. Или пък много добър в областта, в която работиш. Петър Хубчев поне до момента е далеч от тези понятия.

Не е нужно да си кой знае какъв специалист във футболния анализ, за да отбележиш, че осем победи, пет равни и седем загуби и едва 22 гола в 20 мача, срещу 25 допуснати, е далеч от представите за развитие. Трудно е да се сетим за победа, до която националният тим е стигнал, благодарение на някакво гениално треньорско решение.

Кого победи Хубчев?
Няма как да не бъде отбелязана може би най-голямата му победа - 2:0 срещу Холандия на "Васил Левски". Може би единствения мач, в който националите изглеждаха така както всички искахме. Разбира се хубаво би било (за нас разбира се) Холандия (а и всички подобни съперници) да е вечно в дупката, в която беше изпаднала тогава, но сега говорим за факти, а не за научна-фантастика. Колкото и да е куриозно, това е и единствения успех с повече от един гол разлика.

Разбира се Швеция и края на лошата серия. 3:2 обаче е заслуга не на треньора, а преди всичко на вратаря Пламен Илиев. И разбира се на тези, които вкараха. На Илиев дължим още цели три успеха. Срещу Норвегия, Кипър и Словения. Общо четири от осем.

Още бихме само Беларус, Казахстан и Саудитска арабия. След всяка победа "виждахме" развитие.

Кого не успя да надвие?
Може би тази групичка оказва най-голямо значение в общия поглед на престоя на Хубчев в националния отбор.

Внимавайте! Люксембург, Кипър, Словения, Косово и Черна гора. С равните, всички до един 1:1, между другото, идваха и оправданията. "Изравнени сили" или "вижте къде играят техните играчи", поднесени по правило с подходящия арогантен тон, могат да минат пред наивници или придворни, но не и пред обективните медии.

От кого загуби?
Две загуби от Франция и една от Холандия не са някакъв срам. При 1:3 от "лалетата" беше направен нескопосан опит за някаква изненада. Подобно беше положението и срещу Норвегия. Тотални провали на въпросните намереия. Вече сме се примилири, че Босна и Херцеговина са по-добри от нас, но без голови положения и загуба от Беларус си е провал.

Чувстваше ли се Хубчев виновен за нещо? Нито веднъж. Хвана мотива на "голямата борба" и "себераздаването", които в съвременния футбол са по-скоро кухи понятия, насочени за аудитория, която е далеч от това да "разбира" футбола. Всичко това гарнирано с високомерно поведение, откровено науважително отношение към хората, които за разлика от много други, се опитват да вършат качествено работата си.

Изнизването през задния вход, тихомълком, хич не отговаря на претенциите. Но Хубчев си тръгва точно така, както заслужава. Без хули, без благодарности, но с ясно изразено от много страни безразличние. Така както никога няма да си тръгне един Любо Пенев например. За разликите между двамата може да се говори много.

За две години Хубчев така и не показа, че има концепция, че има визия, че има план. Въртя кого ли не в състава. Викаше хора, после ги забравяше. Обикаляше по стадионите, но никой не видя ползата от това.

Сега започва в Левски. Новина която не зарадва особено феновете на синия гранд. За промяна никога не е късно, за уважение също. Хубчев трябва да се примири, че е далеч от най-добрите и да компенсира това с друго. Иначе скоро ще приключи и с тази авантюра. След национален отбор и Левски и с его като неговото, (почти) всичко друго ще е връщане назад. А дали изобщо ще има, това вече е друг въпрос.


Тагове: Петър Хубчев, национален отбор, България, Левски

Коментари

Още Новини


Първа лига
последен мач
Първа лига
следващ мач
Анализ на седмицата
Анализ на седмицата

Висшата лига след 1/3 от сезона (първа част)

Висшата лига след 1/3 от сезона (първа част)

Какво се случва в битката за титлата в най-интересното първенство в света

Златка Замова
Златка Замова

Родриго – спокойният голаджия на Реал

Родриго – спокойният голаджия на Реал

Бразилчето стана най-младият хеттрик забивач на Шампионската, носи радостта във футбола си

МисляФУТБОЛ
МисляФУТБОЛ

Когато Бог живее на земята

Когато Бог живее на земята

Най-Големият навърши 59 и все още има какво да ни покаже

назаем

Внимателно с човека най-отпред в Левски

Внимателно с човека най-отпред в Левски

На Герена и тази година направиха инвестиция в нападение, но резултатът не е този, който очакваха



Лудогорец се приземи меко и леко

Лудогорец се приземи меко и леко

Преди 3-4 години имаше повече конкурентни достойнства, сега е просто един обикновен слаб спрямо нормалните стандарти тим


Спортни новини