Арда  Берое  Ботев Враца  Ботев Пловдив  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Славия  Черно море  Царско село  ЦСКА  България 
Първа лига - редовен сезон
Познавате ли правилата?
Трансферно лято 2019

17-05-2019 13:35


Приключенията на Пеп, Юрген и останалите (първа част)

Приключенията на Пеп, Юрген и останалите (първа част)
Gulliver Photos/Getty Images

Как се представиха отборите на Манчестър Сити и Ливърпул през изминалия сезон

стани фен

Сезонът в Англия завърши и е време за няколко обобщителни реда от bendtnerfan.wordpress.com. Бързам да направя уточнението, че тази статия ще е точно това – няколко обобщителни реда за всеки отбор. Няма да има кой знае колко проницателни анализи, нито пък ще бъдат подкрепени с видео или картина. Просто мненията ми, хвърлени в интернет пространството.

Започваме ги по ред на номерата:

Манчестър Сити
Гуардиола, подобно на поредния Марвел филм, е неизбежен. Тази година имаше един феноменален и исторически отбор във Висшата лига, който събра 97 точки. Имаше обаче и един Сити с... 98.

Миналата година голяма дискусия беше дали и къде по скалата на най-великите отбори във ВЛ се класира Сити на Гуардиола, като мненията бяха доста раздвоени. Тази година спокойно можем да кажем, че гражданите си циментираха това звание. Никой отбор не бе събирал повече от 95 точки (в сезон с 38 мача) в рамките на една година до миналата кампания. Оттогава Сити имат общо 198 точки в два сезона (100 миналия + 98 този). Освен това при условие, че спечелят оставащия си финал за домашната купа Сити ще станат и първият отбор в историята на Англия, който в един сезон печели и трите домашни купи. За финален щрих добавяме и че Гуардиола се нарежда до САФ и Моуриньо като едва третият треньор успял да защити титла във Висшата Лига, и първи такъв от 10 години насам. Всъщност излъгах – нека финалният щрих е този: Манчестър Сити бе подложен на огромно напрежение в битката за тилата тази година. По Нова Година, когато е средата на сезона, гражданите изоставаха с 7 точки от Ливърпул.

Последва победа над директния съперник и скандалната серия от 18-0-1 за втората част на сезона, първо докато догонват Ливърпул и след това докато се преследват всяка седмица с по точка. Феноменален характер и психика демонстрирани от отбора, за което заслужават само поздравления.

Какво повече има да кажем за Сити? Отборът продължава да играе феноменален футбол, като тази година видяхме още няколко важни етапа от развитието им. Видяхме няколко нови формации в началото на сезона, главно благодарение на присъствието на Майка Ричардс Бенджамин Менди. Огромният ляв бек обаче се контузи отново и Гуардиола се върна към познатото 433.

Освен това обаче видяхме, че гражданите са способни да се справят с отсъствието на ключови играчи. КДБ бе заместен повече от адекватно от Бернардо Силва, който е един от личните ми фаворити за играч на сезона. Видяхме ги и да се справят в отсъствието на Фернандиньо, което бях подчертал в началото на сезона като голямата въпросителна. Защото един от проблемите на тимовете на Гуардиола винаги е бил отсъствието на здрави и борбени халфове в средата на терена – каталунецът напоследък предпочита да пълни съставите си с технични и офанзивни 10ки. Често в една единайсеторка излизат заедно двама от Давид Силва/КДБ/Бернардо – което оставяше единствено Фернандиньо като халф, който може да върши работа в дефанзивен план. Но пък Гуардиола някакси успя да намести Гюндоган (не особено адекватен  в защита човек) вместо бразилеца и…. това да му се размине. Понякога не съм сигурен как стават тези работи. Но поздравления за Гуардиола, който очевидно знае.

Какво да очакваме от тях догодина?
Ами, повече от същото предполагам. Доминация със смазващо предимство във владението на топката и контрол върху срещите. Най-вероятно нов сезон с 95+ точки. Отборите на Гуардиола минават някак със завидна лекота през местните първенства, така че логично следва и погледът да е насочен идея повече към евротурнирите и по-силно представяне в Шампионската Лига. Откъм попълнения пък позиците са ясни – ще се търси широчина на няколкото позиции, на които липсват адекватни заместници. Още един ляв бек, който да замени чупливият напоследък Менди и истинска алтернатива на Фернандиньо следва да са на върха на списъка. Евентуално и нов нападател, който да снеме от товара на Агуеро през новата година.

Ливърпул
30 победи. Една единствена загуба. 22 допуснати гола за 38 мача. 97 точки.

Постижение, достойно за титла. Всъщност… постижение, гарантиращо титла в 117 от 119те години на английски футбол. Без последните две. Заради Сити.

Каквито и похвали да изсипем по адрес на Юрген Клоп и отбора му, пак ще е малко. Пичът вероятно заслужава да владее седемте кралства повече от Джон Сноу. Самият факт, че имаше съвсем истинска битка за титлата до самия край и двата отбора завършиха с 98 и 97 точки е нещо уникално. Много вероятно е да не видим повече подобно нещо във Висшата Лига.

Заедно Ливърпул и Сити оформиха един свои собствен ешалон на върха на Висшата Лига, разбивайки топ 6 на топ 2+4. Ливърпул завърши на цели 25 точки пред третия отбор в класирането, което означава, че Челси са по-близо до точковия актив на 12тия тим (Кристъл Палас), отколкото до Ливърпул точно над тях.

Чисто игрово пък може би най-важните моменти в сезона на Ливърпул бяха два. На първо място "оправянето" на защитата. Оправяне го слагам в кавички, защото още през миналата година, че и преди това… защитата на Ливърпул всъщност бе много добре организирана. Клоп си свърши работата на отборно ниво отрано. Проблемът беше огромният брой минути, изиграни от хора, които очевидно не бяха на ниво отбор от топ 4. Няма значение колко добре тренирани са играчите, ако на вратата е Миньоле (един от най-слабите вратари в лигата); пред него се редуват да правят грешки Деян Ловрен и Жоел Матип; и на бека играе 32-годишният Джеймс Милнър. При това положение ще допускаш голове, колкото и добре да играеш. Е, тази година към стабилната игра в защита бяха добавени и стабилни индивидуалности – Алисън, Робъртсън, ван Дайк, Джо Гомез и Алекзандър-Арнолд започнаха сезона и изиграха доста минути заедно преди Матип да доиграе сезона, след контузиите на Гомез. Подобрението обаче бе на лице и Клоп най-накрая пожъна резултатите от добрата си работа със защитата.

Вторият фактор за прогреса на Ливърпул бе, че мърсисайдци откриха начин да се справят с така наречените „окопани“ защити. През минали години отборите на Клоп страдаха, когато трябваше да разиграват в центъра на терена и да се справят точно с такива опоненти. Причината е, че германецът предпочита в халфовата си линия здрави и борбени момчета (Вайналдум, Хендерсън, Фабиньо, Милнър) вместо техничари и подавачи, които могат да отключват отбрани. И това винаги му е създавало главоболия… досега. Тази година Клоп напипа цаката, като остави на здравите си халфове дефанзивните задачи и вместо това освободи бековете на отбора (Робъртсън и Трент Арнолд натрупаха рекорден брой асистенции). И като цяло отборът заигра една доста по-директна марка футбол с дълги топки към триото в нападение и включвания на бековете по фланговете. Директно и бързо, често без никакви изискани разигравания в центъра на терена. И това сработи.

Какво да очакваме от тях догодина?
Ако някой може да се опре на Сити догодина и отново да ни даде битка за титлата, то това е Ливърпул и никой друг. Но за да стане това на мърсисайдци ще им се наложи да вдигнат още повече нивото, защото едва ли могат да се надяват на втори пореден такъв сезон, когато толкова много неща да се наклонят в тяхна посока. Какво имам предвид? На първо място нещо, за което писах зимата – през по-голямата част от първия полусезон червените сякаш бяха направили заклинание около вратата си и там почти нищо не влизаше, като надскочиха показатеилте си 3-4 пъти. Това едва ли ще се повтори догодина. И второто нещо – Ливърпул изкара през целия сезон напрактика без дълги контузии на играчи, което също е рядкост предвид интензитета на Клоп и натоварената английска програма. Единственият отсъстващ всъщност бе и без това чупливият Джо Гомез. Едва ли червените могат да се надяват на втори подобен сезон. Пък и ако не се лъжа идната година има Купа на Африканските нации, която би означавала, че Салах и Мане ще стегнат багажите за по месец в разгара на сезона. Лъжа се явно, вече били лятото. Това ни отговаря в голяма степен и на въпроса какво трябва да им е приоритет на трансферния пазар – равностойна алтернатива на тези двамата, да си поделят минутите през сезона и да ги заместят, когато отсъстват за националните отбори.

Следва обзор на представянето на Челси и Тотнъм


Тагове: Висша лига, обзор, Манчестър Сити, Ливърпул

Коментари

Още Новини


Първа лига
последен мач
Първа лига
следващ мач
Златка Замова
Златка Замова

Реал, да идва Неймар!

Реал, да идва Неймар!

Звездата Азар се контузи за старта в лигата със Селта

BGfootball.com
BGfootball.com

Героите на лятото

Героите на лятото

ЦСКА и Локомотив изиграха пълноценни евромачове и няма от какво да се срамуват

Златка Замова
Златка Замова

Има ли кой да спори с Юве в Италия?

Има ли кой да спори с Юве в Италия?

Най-добрите в калчото се обновиха, Кристиано сглобява новата мощ в Торино

назаем

Липсата на Тиам е като операция без упойка

Липсата на Тиам е като операция без упойка

Без сенегалецът страда не само халфовата линия на Левски, но и защитата и нападението



Хубчев прави домино от грешки

Хубчев прави домино от грешки

Ясно е, че журналистите са му виновни, но пък и ние от време се интересуваме, гледаме и коментираме


17-08-2019
Рождениците днес
Спортни новини