Арда  Берое  Ботев Враца  Ботев Пловдив  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Славия  Черно море  Царско село  ЦСКА  България 
Какво ни чака?
Познавате ли правилата?
Трансферно лято 2019

26-05-2019 14:41


Приключенията на Пеп, Юрген и останалите (трета част)

Приключенията на Пеп, Юрген и останалите (трета част)
Gulliver Photos/Getty Images

Как се представиха Арсенал, Манчестър Юнайтед и другите във Висшата лига


След като вече хвърли светлина върху сезона на първите чртири тима, bendtnerfan.wordpress.com обобщава и останалите във Висшата лига - Арсенал, Манчестър Юнайтед и следващите в класирането.

Арсенал
Ух, Арсенал. Трудно ми е да пиша за тях тази година. Те са може би отборът от топ 6, на който съм изгледал най-малко мачове. Просто никак не харесвам Унай Емери. Бързам да подчертая, че това си е просто лично предпочитание и по никакъв начин не казвам, че той е слаб треньор. Просто не е моят човек.

Трудно ми е да разбера много от нещата, които прави и решенията, които взима. За мен той прави прекалено много промени по съставите си. Но това е твърде дълга тема да влизаме тепърва в нея. Дотук текстът е вече 7 страници, а имаме да минем през още 2 отбора.

Добър или лош беше сезонът на Арсенал? Ами…. не знам? И двете? Не можем да отречем, че имаше някакъв прогрес. Например има доста моменти, в които играта на отбора в атака ми харесва. Виждаме и някакви ясни модели и тенденции там, като например подреждането на няколко човека на линията на защитниците и масираното и атакуване. Партньорството на Обамеянг и Лаказат през сезона също изглеждаше доста обещаващо.

Но в същото време имаше и доста негативни моменти. Така и не се намери кой знае колко адекватна роля за Йозил на терена. Оставен бе Рамзи да напусне за без пари. Защитата на отбора остава истинска катастрофа. Гостуванията са пословична мъка. Постоянното човъркане по състава. Изпускането на няколко пъти на място в топ 4, въпреки че буквално им го тикаха в ръцете на моменти.

Какво ги очаква догодина?
Ако се гони прогрес в клуба е абсолютно наложително и задължително да се започне много сериозна работа на трансферния пазар. Защото гледайки съставите, чисто като индивидуалности, Арсенал ми изглеждат като най-небалансирания отбор в топ 6. Качесвтото на защитата е по-скоро за отбор от долната половина на таблицата, отколкото на претендент за челните позиции. Там трябва спешна подмяна, като се търсят както централни защитници, така и бекове. Нужда от някой и друг халф също има, както и може би от крило.

Всичко това е прекалено дълъг пазарен списък за да бъде изпълнен лятото. Просто няма как да стане, дори да приемем че всяко решение, което взима борда на артилеристите по повод на трансферите ще бъде правилно. Дори така ще имат нужда от минимум 3 прозореца да разрешат всички проблеми на състава. А ако сбъркат с някои от тях – дори по-дълго. Нещата определено не изглеждат розови. Изглежда на Емери ще се даде време да работи. Но артилеристите трябва здраво да запретнат ръкави, а феновете да се заредят с търпение, защото процесът ще отнеме минимум още година,две.

Манчестър Юнайтед
Дотук в текста имаше отбори, които похвалихме (Сити, Ливърпул, Тотнъм); такива, които критикувахме (Челси) и дори такива, за които не взех твърда позиция (Арсенал). Юнайтед ще прави компания на Челси в това дребно разделение.

Червените дяволи започнаха сезона с Жозе Моуриньо. Нещата обаче бързо излязоха от контрол. Чисто футболно играта и резултатите на отбора не потръгнаха, а знаем колко тоскичен може да е португалецът в такива случаи. Когато стане нещо такова, той често изгаря всичките си мостове в отбора. Кара се с ръководители, започва спорове с играчи и дори е рязък към медиите. Точно това видяхме и тази година – спорове с Ед Удуърд, Пол Погба и безброй журналисти. Всичко започна да гори и изглеждаше само въпрос на време кога Специалният ще бъде освободен. И това стана зимата. Като рицар на бял кон се появи Оле Гунар Солскяер, бившата звезда на клуба, убиецът с бебешкото лице.

Норвежецът започна периода си като временен мениджър с 14 успеха в 17 срещи във всички турнири. Като успяваше да се движи в първенството с темпо, сравнимо с това на лидерите Ливърпул и Манчестър Сити.

Постепенно фанфарите от далечината започнаха да се чуват все по-близко и по-близко, докато накрая направо ни продънваха тъпанчетата след онзи прословут обрат в ШЛ с 3-1 срещу ПСЖ.

Сега, искам да подчертая, че дори по времето на тази феноменална серия бе ясно, че резултатите на отбора не отговаряха на представянето им на терена. По-скоро бяха плод на комбинация от еуфория и щедри дози късмет. Някои предвидливи блогъри (няма да ги споменаваме по име) предупредиха още тогава, че стилът на Оле е напълно адекватен за временен мениджър, но в средносрочен/дългосрочен план ще има проблеми. Разбира се, от тогава някои неща се промениха. Например безразсъдното изнасяне с трима човека зад топката се превърна в много по-консервативно такова с шест човека зад топката, когато Солскяер видя проблемите…. но отново бе крайно неефективно и недомислено. С други думи проблемите изобилстват в момента.

И логичното се случи. Солскяер подписа постоянен договор за 3 години и последваха 7 загуби в следващите 10 мача. След което годината завърши с още два разочароващи резултата – равен и загуба от Хъдърсфилд и Кардиф, които вече бяха изпаднали.

Какво ги очаква догодина?
Шефовете в Юнайтед избързаха с решението си и назначиха Солскяер малко след прословутия успех в Париж. Въпреки че нямаха никакви разумни причини да прибързват с подобно решение. Оставаха месеци до края на договора на норвежеца, а не е като да имаше опашка за подписа му. Дори в момента, в който пиша тази статия остават месец и половина от първоначалния договор на Солскяер. А спокойно можем да кажем, че ако разполагаха с информацията, с която разполагат днес… по-скоро нямаше да предложат постоянен договор на натоящия си наставник. Картинката става още по-неприятна с оглед на това, че има голяма вероятност съвсем скоро да се освободят специалисти като Почетино и Алегри, докато Юнайтед вече е обвързан със Солскяер. Продължавам да съм скептик към момента за това колко е подходящ за поста норвежеца, но пък той явно ще има възможността да ме опровергае догодина. За да се случи това обаче и Юнайтед ще се нуждае от солидни нови попълнения през лятото, като най-належащата нужда изглежда и при тях е в защитата. Както и някой и друг халф.

ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОТ ЛИГАТА
Противно на разпространеното мнение, има и други отбори във Висшата Лига извън топ 6. За съжаление нямам възможността да ги наблюдавам толкова често и съответно е трудно да се направят някакви изводи. Но ще подчертая няколко отбора, които според мен ще е интересно да се следят догодина:

Улвърхямптън – Вълците направиха много силна кампания, още повече с оглед на това, че това бе дебютния им сезон във Висшата Лига. Успяха да вземат пообеди над почти всички водещи отбори в страната, а останалите поне доста ги поизпотиха. Все пак, това е първият сезон, в който и четирите финалиста в евротурнирите са падали от Уулвърхямптън в рамките на годината. С няколко нови попълнения Уулвс имат реалния шанс да се преборят за best of the rest позицията отново, а защо не и да дебнат грешки да се вмъкнат в топ 6?

Лестър Сити – Лестър са изключително добре ръководен клуб. Натрупаха млади и перспективни играчи и логично се насочват към един по-нов и модерен стил на игра, в който искат да доминират притежанието на топката и да диктуват събитията в мачовете. Съвсем ясно е намерението за постигане на още по-високи резултати. Точно с тази цел бе доведен и Брендън Роджърс. Между другото онзи ден, Лестър уволниха един от шефовете си по рекрутмента и сложиха човек на Роджърс там. Дорбе управляван клуб ли казах?

Нюкасъл – Не съм сигурен защо на някой би му бил интересен Нюкасъл. Но пък имам двама приятели, фенове на отбора и го слагам тук заради тях. Поздрави за Димитър и Методи!

За финал ще отделя 2 минутки за самореклама. В началото на годината дадох следните прогнози – Сити шампион, Ливърпул вице, Челси трети, Тотнъм четвърти и пето/шесто за Юнайтед и Арсенал в някакъв ред. Мисля, че накрая се получиха. Разбира се, не без грешки. Както казах вече, очаквах много повече от сезона на Челси, макар сините да успяха наистина да завършат трети. Това бе повече заради грешките на конкурентите им, отколкото заради собствени достойнства. И все пак… добра работа на мен. Може би някой ден ще напиша автобиография. И ще я кръстя с нещо претенциозно като Явор Милушев и неговата “Апокриф за воаяжа на една овца от стадото на пастира”.

Ще се видим догодина.


Тагове: Висша лига, Арсенал, Манчестър Юнайтед, обзор

Коментари

Още Новини


Шампионски плейоф
последен мач
Емилиян Онуфриев
Емилиян Онуфриев

Може би

Може би

Или тъжните годишнини, които ни казват, че имаме само минало

BGfootball.com
BGfootball.com

Футболната есен дойде преди лятото

Футболната есен дойде преди лятото

Хем е забавно, хем до болка познато

BGfootball.com
BGfootball.com

Денят на независимостта

Денят на независимостта

Той се празнува всеки ден от ръководните фактори в БФС, защото от тях нищо не зависи

назаем

Националният тим си е направо супер

Националният тим си е направо супер

Системата отдавна е объркана и това, което се случва е повече от нормално



Човекът, който промени европейския футбол

Човекът, който промени европейския футбол

Случайно или не, някои важни за Швеция събития се случват точно по неговото управление


Спортни новини