Арда  Берое  Ботев Враца  Ботев Пловдив  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Славия  Черно море  Царско село  ЦСКА  България 
Първа лига - редовен сезон
Познавате ли правилата?
Трансферно лято 2019

02-08-2019 12:42


Добре дошъл в рая, хер Шпайдел

Добре дошъл в рая, хер Шпайдел

Мястото на Васил Методиев е отляво в гърдите на всеки левскар, който е преминал достолепната възраст от 45 или 50 години

стани фен

Жаклин Михайлов/Тема Спорт
Това, което ще прочетете, трябваше да излезе във вестника на 6 януари 2020 година, когато Васил Методиев-Шпайдела щеше да навърши 85 години. Щеше да бъде моят личен подарък за доайена на синята идея, така, както съм я разбрал аз през годините. Васил Методиев е символ и икона на онзи Левски, когото вече го няма. Не пиша със съжаление, защото сега също има такъв отбор и феновете му го обичат. Но по друг начин, не както беше по времето на Шпайдела. Няма вече идеология, няма доброто срещу злото. Просто футбол, 11 срещу 11, да побеждава по-добрият. Няма лошо, животът се разпорежда справедливо и определя мястото на всеки. Било човек, било клуб.

Мястото на Шпайдела обаче е отляво в гърдите на всеки левскар, който е преминал достолепната възраст от 45 или 50 години. За по-младите това име не означава нищо, защото така искаха и така се постараха да бъде онези, които цял живот воюваха с Васил Методиев. Демоните, които го преследваха и искаха да унищожат. Но той никога не се остави да бъде победен. В българския футбол или се сдушаваш със системата, или тя те унищожава. Бате Васко бе последният, който щеше да направи компромис с някаква система и нейните правила. Той си знаеше възможностите и вървеше по неутъпкан и трънлив път. Той бе умен мъж. Често пътищата пред него свършваха преждевременно. Когато отстрани съветските другари от Динамо Киев, го порицаха и освободиха от Локомотив София. И не можеше да води Локото срещу Щутгарт на историческия четвъртфинал за Купата на УЕФА. Партийните другари не се съобразиха с това, че бе направил Локомотив София шампион на България и че благодарение на него Начко стана МоНачко.

И няколко години по-късно един чистокръвен локомотивец пое синия клуб, за да остави след себе си мит. Неговият Левски, който мнозина като мен наричат най-великата синя генерация за всички времена. Отборът, който победи седем поредни мача актуалния полуфиналист в КЕШ – ЦСКА София. А в осмия се стигна до неприятен инцидент. Страстите се разгоряха, имаше малко повече ритане и хващане за гушите и името на Васил Методиев отново стигна до най-високите партийни етажи. Този път с окончателното "изваждане от спортното движение завинаги, заради грубо погазване на социалистическия морал".

Това се случва през 1985 година, когато Васил Методиев е на 50 години и единственият път пред него е да смени професията. Споменатата формулировка, която стоеше на челно място във всеки вестник, означаваше нещо съизмеримо с враг на народа. Слава Богу, че Белене и Слънчев ден бяха затворени далеч преди 1985 година. В същата година обаче започна едно нещо в СССР, което се наричаше перестройка. И скоро наказанието на Васил Методиев бе отменено. Скоро-скоро, след година и нещо, а чак през 1987 отново се появи на Герена. Не защото тогавашните началници са го обичали особено, а защото народът го искаше. Ама много го искаше! И отново синята рапсодия от 1984 година се повтори. Шеметни мачове срещу ЦСКА и шампионска титла през 1988 година. През лятото Левски получи право да играе с легендарния Милан на Гулит, Ван Бастен и Рийкард с предводител Ариго Саки. Но преди Милан имаше два други велики двубоя, които сътвориха легендата. Която преди три дни ни напусна. В рамките на 12 месеца Левски на Васил Методиев отстрани 2 пъти Щутгарт. Иронията на съдбата е отчетлива, през 1980 година го отстраниха от Локомотив точно преди мача с Щутгарт, но четири години по-късно отнетото му се върна от жребия. Същият Щутгарт на братята Фьорстер и Алгьовер дойде отново в София. С очакването за лек мач и резонна победа. Но Васил Методиев не се даваше леко, той бе от македонско, а там са много люти. 1:1 в Германия и на "Васил Левски“ пред 70 хиляди фенове, немците трябваше да бият на всяка цена. Трябваше да седна на първия ред в сектор Г, за да видя как синьото опълчение удържа и в последната минута пред сектор Б, Мишо Вълчев вкара единствения гол в мача. И година по-късно Щутгарт, който беше станал вече шампион на Германия, отново цъфна в София. Този път с Клинсман в състава и мачът бе на „Герена“. По-кротко от миналата година и 1:1 с гол на Курдов. И настъпи чудото край река Некар. Второ разплакване на немците с 2:2 в Щутгарт. По днешните стандарти на българския футбол това звучи като научна фантастика. Но тогава имаше и други български клубове с по-големи постижения в Европа. За левскарите обаче си беше истинска синя рапсодия, дори излезе документален филм с това име.

Три години по-късно с Милан нещата бяха предрешени, но така или иначе на Герена гледахме велики футболисти. Благодарение на кого – на Васил Методиев. Естествено в България може да се отрече или принизи всичко, но има една меродавна оценка и тя се нарича фенове.

В началото на 1990 година, когато започнаха бурните събития на голямата промяна, сините привърженици, които тогава бяха и от сой, се надигнаха за две неща. Техните парламентьори дойдоха на "Раковски" 134 с исканията веднага да се възстанови името на клуба и да се върне Васил Методиев-Шпайдела като треньор. И двете неща се случиха, защото бяха справедливи. Левски е преименуван много пъти насилствено, но винаги за феновете е бил Левски. Феновете си купуваха спортни вестници, за да зачеркнат с молив Витоша и да напишат отгоре Левски. А защо Шпайдела – ами защото тогава той бе символът на синята идея. Репресиран, дисидент, ходи по митингите на СДС. Мрази комунистите. Мачовете с ЦСКА за него бяха от особено значение. Футболистите разправят и до днес как ги е надъхвал седмици преди дербито.

Последният му трети престой като треньор завърши скоропостижно, но годините между 1983 и 1990 го поставиха на пиедестала. А оттам слизане няма. Безспорно един от най-големите треньори на Левски за всички времена. Онзи ден много стари и не чак дотам стари левскари са плакали за Шпайдела, защото той им донесе толкова много радост. Връзката на доайена, на стожера бе възстановена почти 10 години по-късно, когато Наско Сираков се върна в клуба като изпълнителен директор. А по-късно бате Васко се видя и в ролята на куратор на успехите от „Синята приказка“, защото в лицето на Мъри Стоилов бе доживял да предаде палката. И да види отново „Левски европейски!“ Отношенията му със Станимир Стоилов бяха много ценни за младия тогава треньор. И първият човек, когото новоназначеният треньор изгони от Герена, бе Васил Методиев. В този злочест за Левски ден клубът осиротя без Наско, Мъри и бате Васко. Другите се приспособиха някак. Снишиха се, но за Шпайдела, макар и на 73 години, милост нямаше. Демоните му се върнаха триумфално на Герена, и то като второ поколение. И направиха каквото можаха Левски да стигне до сегашното си дередже.

Дълги години се чудех защо го наричат Шпайдел. Като футболист на Локомотив бил много груб, постът му е краен защитник. Кариерата му с Локомотив София е много впечатляваща. Но много ритал левскарите и затова "сините" ветерани го недолюбваха. При него беше като в "Свой сред чужди и чужд сред свои". С годините ми се изясни, че всъщност прякорът му е лепнат от името на един немски генерал – Ханс Шпайдел. То в Германия има много генерали, но защо са се спрели точно на Шпайдел това вече е загадка. Този Шпайдел също е герой, участвал е в заговора срещу Хитлер, известен като "плана Валкирия", предвождан от полковник Клаус фон Щауфенберг – човек, който се чества като национален герой на Германия всяка година.

След 7 месеца в затвора на Гестапо Ханс Шпайдел оцелява, освобождават го американците и доживява до 87 години. Бате Васко също живя дълго и остави незабравима следа след себе си. А най-голяма следа лично за мен ще остави неговата уникална усмивка. Всъщност при него усмивката бе цялото му излъчване. Той беше мъдър, но и ведър човек. Много смислен. Беше преминал през много препятствия, но бе останал несломим в житейската си философия. Не се примиряваше със загубите и не прощаваше на враговете си. Презираше ги дълбоко. Но не се страхуваше от тях. Бе разбрал, че дърветата с висока корона най-силно ги брули вятърът. Но не се пречупват, както и той никога не се пречупи. Почивай в мир, хер Шпайдел, споменът за теб ще пребъде!


Тагове: Васил Методиев, Левски, Локомотив София

Коментари

Още Новини


Първа лига
последен мач
Първа лига
следващ мач
Златка Замова
Златка Замова

Реал, да идва Неймар!

Реал, да идва Неймар!

Звездата Азар се контузи за старта в лигата със Селта

BGfootball.com
BGfootball.com

Героите на лятото

Героите на лятото

ЦСКА и Локомотив изиграха пълноценни евромачове и няма от какво да се срамуват

Златка Замова
Златка Замова

Има ли кой да спори с Юве в Италия?

Има ли кой да спори с Юве в Италия?

Най-добрите в калчото се обновиха, Кристиано сглобява новата мощ в Торино

назаем

VAR убива насладата от играта

VAR убива насладата от играта

Системата тябва да бъде бракувана и да остане само технологията на голлинията, за да се отчита дали има попадение



Идва революция в Италия

Идва революция в Италия

Ботуша се оказа с най-интересния данъчен вариант сред най-силните европейски първенства


Спортни новини