Арда  Берое  Ботев Враца  Ботев Пловдив  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Славия  Черно море  Царско село  ЦСКА  България 
Първа лига - редовен сезон
Геният се оттегли!
Лига Европа 2019/2020

14-09-2019 14:53


Крушката си има опашка

Крушката си има опашка
Gulliver Photos/Getty Images

Футболната пирамида я няма, резултатите са невъзможни

стани фен

Жаклин Михайлов/Тема Спорт
След мачове на националния отбор се говорят едни и същи неща. Баналности и клишета в стил "да не обидим някого". Да не обидим, без да искаме треньора, защото човекът прави каквото може с този материал. Да не развалим кефа и на материала, защото и те, завалиите, правят каквото могат. И влизаме в една говорилня.

За светлото бъдеще и за големите перспективи, свързани, естествено, с многото работа, която задължително ще се свърши. На теория сме най-добрите в света, но практиката нещо ни куца. Защото, както добре се знае, лайтмотивът е "ние сме само в началото". И това начало вече трае 15-20 години. Нищо страшно не се е случило след четири-пет поредни загуби на националния отбор, първо, защото сме в самото начало, и, второ, защото знаем какво да направим. И най-важното даваме доверието си на тези, които са начело на националния отбор или пък играят в него.

Позитивното отношение и правилният път са добри пожелания, но малко като онези на Нова година. Пожелаваш ги, ама не знаеш какво ще се случи през годината. В нашия футболен случай дори не е така. Пожеланията са куртоазия, изречена, за да си нямаш неприятности. И това е характерно за нашите футболни специалисти, много ги е страх да не би да кажат нещо критично. А пък истината направо ги убива предварително. Като гледам как се гърчат пред микрофоните и студиата, направо ми дожалява за тях.

По същество преминавам към някои неизказани истини. Защо националният отбор още 20 години няма да се класира на голямо първенство. А и да се класира, ще е сред най-слабите и безличните. Както пише във всички учебници и помагала, футболът е най-масовият спорт. Масов означава, че се практикува от максимален брой човеци. По дефиниция го играят всички момченца, а в някои части на света и всички момиченца. При нас момиченца не го играят много, защото ги влече художествената гимнастика, но поне допреди 30 години 9 от всеки 10 момчета ритаха топката до пълно изтощение. Пак по дефиниция най-талантливите ги вземаха на обучение.

Отиваха едно ниво нагоре. От обикновени ритачи на топка се превръщаха в научени да практикуват футбол. И най-добрата част от талантливите и умелите стигаха до професионалния футбол, макар че такъв по онова време нямаше. Уж нямаше!

Всичко написано в по-горния абзац се съдържа в две думи – футболна пирамида. Ниско долу в началото имаме 200 или дори 300 хиляди момчета, най-отгоре са Стоичков, Пенев, Костадинов, Сираков, Михайлов, Лечков, Балъков, Трифон, Златко, Цанко. И с изброените ставаш четвърти в света. И не само четвърти в света, но и един от десетте най-добри национални отбора на планетата. За да имаш големи, световни звезди, трябва задължително да притежаваш и стотици хиляди футболни ентусиасти, които гонят топката всеки ден по 3-4 часа. Не от друго, а от любов към играта.

Така се случват нещата в масовите развлечения.

Няма как да стане по друг начин. Като си слязъл на санитарния минимум, нямаш право на претенции. Мястото ти е определено – сред губещите. Защото, за да печелиш, трябва да си работил усърдно. В полза на играта, а не на себе си. Е, там е заровено кучето, който не е разбрал досега! Големите футболисти на България са създадени с усърден труд от много хора. Те са дали своята частичка за прослава на българския футбол. Сега такива хора или няма, или са на критичния минимум. И до иглата на пирамидата достигат футболисти, които в предишни времена щяха да спрат максимум до заводските колективи. Където, между другото, се играеше много качествен футбол.

Днес може да се направи само една констатация – българският футбол не е конкурентен дори на средното европейско ниво. И фактите го доказват неумолимо. Последните реализирани на футболния пазар българи са родени до 1981 година. Родените след 1981 година получиха и продължават да получават точната оценка на пазара. А тя е една – негодни за голям футбол. Малцина въобще стигнаха до Обетованата земя на най-силните първенства и там бяха бракувани почти от пръв поглед.

Последните 2 примера в това отношение са Тодор Неделев и Кирил Десподов. Момчета, които ни се струваха самородни таланти и които бяха напълно отхвърлени от големия футбол. Дисертации могат да се напишат защо това се случи, но обясненията и оправданията не отменят фактите. Имаме преди, имаме и сега. Преди нашият футболист, без да знае бъкел език и затворен зад желязната завеса, отиваше в друго първенство и веднага се налагаше като титуляр. Поне половината се превръщаха във водещи футболисти на новите си клубове. И имахме футболисти не за един, а за три национални отбора. Само ви посочвам един забележителен факт. През 1968 година България е пета на европейско първенство и втора на олимпиада. С различни футболисти. Ако е имало още едно-две големи първенства в същата година със сигурност сме щели да намерим и футболисти, и треньори. Тогава са произвеждани качествени футболисти на конвейер.

Сега конвейерът се е свел до едно малко цехче и производството е на ръка. С кански, танталови мъки вадим някой съмнителен талант от време на време и като успеем да го пробутаме, ни го връщат обратно скоропостижно. Без злорадство, вижте момчетата от Славия, които им намират клубове в Италия. Ами връщат се обратно, нещо не им достига. Гледал съм им мачове там и разбирам защо италианските треньори ги отхвърлят. Качества имат някакви, но трябва да ги учат от А и Б. И това ги прави неконкурентоспособни. Не е случайно, че Валери Божинов е последният ни мохикан. Но го създаде Лече, а не някой български клуб.

Примери мога да напиша за цял вестник. Под констатацията попадат всички така наречени академии у нас. Дори водещите като Литекс например. Голяма част от сегашния национален отбор е преминал през Ловеч и след като излязоха от България, докъде стигнаха Славчев, Миланов, Страхил Попов, Недялков, Малинов... Докъде стигнаха талантите на Левски Краев, Вутов, братя Цоневи. Преди тях Гаджев, Ивелин Попов, Бандаловски...

Най-силните по отношение на износа - ЦСКА. Какви играчи показа на света най-реномираната българска футболна марка в последните 10-15 години?

И стигам до Лудогорец с тяхната най-модерна, най-добре работеща, най-невероятна академия за млади играчи. Къде са, по дяволите, техните български футболисти в големи европейски клубове. Как така за вече 9 години не създадоха и не продадоха един българин на Запад. След всичките им успехи и постижения. Значи има проблем. Инвестира се, създават се условия, но краен продукт няма. Това, което се вади, го вдигат до небесата в България, обсипват ги с какви ли не комплименти в телевизионните транслации, а като минат Калотина, веднага им бият черен печат за големия футбол.

Връщам се в началото. Хората, които работят във футбола, като латерни повтарят, че се върви по правилния път. И едва ли не след 3-4 години нашите момчета ще наводнят Барселона, ПСЖ, Ливърпул, Байерн. Да трепери Аякс, че в скоро време българите ще изместят холандците?! А това няма как да се случи, а и никой не го вярва. Хората, които още се вълнуват от българския футбол и националния отбор, знаят единствено, че ги чакат нови неприятни изживявания. И въобще не се знае кога отново ще имаме поколение, което ще се котира в истинския футбол. С такава прогноза никой не би се наел.


Тагове: България, национален отбор

Коментари

Още Новини


Първа лига
последен мач
Първа лига
следващ мач
Емилиян Онуфриев
Емилиян Онуфриев

Лигавщини ни заклеймиха пред света като расисти

Лигавщини ни заклеймиха пред света като расисти

Лицемерно е, когато феновете ти умират от алкохол и наркотици, да говориш за морал

Анализ на седмицата
Анализ на седмицата

Тотнъм не беше толкова зле

Тотнъм не беше толкова зле

Защо се случи разгромът от Байерн в Шампионската лига

BGfootball.com
BGfootball.com

Вътрешен проблем

Вътрешен проблем

Люпко Петрович съсипа и отбора, и духа на ЦСКА

назаем

Не продължаваме напред!

Не продължаваме напред!

След унизителната загуба на националния отбор по футбол с 0:6 от Англия вече не може да бъде използвано едно от любимите клишета на играчи и треньори



Лицемери, сър! Или как големият расизъм назидава малкия

Лицемери, сър! Или как големият расизъм назидава малкия

Да ви прилича на нагласена цялата работа?


Спортни новини