Колкото и често и футболисти, и специалисти, и фенове да повтарят дълбокомислено, че футболът е нелогична игра, това съвсем не е така. Дори и у нас, където гледаме някаква побългарена разновидност на най-популярния спорт, с други правила и изпълнители с меко казано странни способности. Да, логика има и тя триумфира в понеделник вечер в червения бастион. Най-смислено играещият, най-умно селектираният, най-правилно организираният отбор се измъкна от сигурна загуба и остана на върха. При това без абсолютно никакъв елемент на случайност, срещу мастит съперник, на когото не само стените, но и съдиите помагаха с всички налични ресурси. Лудогорец не трепна в почти нито един момент. Нито след ранната грешка при първия гол, нито 20 минути след това, когато резултатът вече изглеждаше безнадежден. Нещо повече. Гостите не се впечатлиха и от отменения гол на Гъргоров, и от елегантно отминатото покушение на "сърцатия" К. Стоянов срещу Марселиньо. Просто бяха подготвени и психически за теслите, които съпътстват неминуемо всички тимове, съперници на ЦСКА тази година. Че най-голямата заслуга е на треньора Ивайло Петев, това е вън от съмнение. Както вън от съмнение е, че името му не предполагаше никакъв респект преди началото на сезона. Само дето човекът се доказа, при това убедително. И въпросът не е само в селекцията и парите, които се дават, за да стане Лудогорец не само явление, но и фактор в нашия футбол. Явно законите на съвременния футбол не са "терра инкогнита" за Петев и той без много пара ги прилага, при това успешно. Агресията на разградския тим се оказа непосилна за ЦСКА, дори в минутите, когато армейците разполагаха с безметежна преднина и победата им изглеждаше неоспорима. Една кратка ретроспекция на случилото се убеждава безусловно, че домакините буквално изнемогваха в ¾ от игровото време, притискани и мачкани от съперник, който макар и с опитни играчи, за първи път се появяваше в Борисовата градина.

Изключителният полезен коефициент на "червените", 2 гола от три ситуации, ги държеше в лидерска позиция, но особено към края на мача ЦСКА изглеждаше горе-долу както всеки средно-статистически изпадащ тим на същия стадион срещу тях. Безмисленото чистене на топката и симулациите за бавене на играта никак не подържат представата за страховития в годините роден колос. Като прибавим и подчертано дефанзивните и очевидно сбъркани смени, истинско чудо е, че въпреки прекалено късната развръзка, хората на Драголюб Симонович не изгубиха и точката. Да, казвам Симонович, защото не мога да си представя как Димитър Пенев, в такъв момент, ще вземе толкова страхливи, направо казано - тъпи решения. Но понеже не съм специалист с лиценз /само аз ли?/, не бих могъл да вникна в идеите на Дуци и тяхната интерпретация. Още повече, че както самият той твърди, е успял да шпионира съперника и той не може да го изненада. Едни твърдят, че това е станало на тренировката на гостите в "Царско село", а други източници са на мнение, че сръбският спец е изработвал схемата за противодействие във фоайето на операта, дегустирайки новия айрян "Данон" в антракта на спектакъла на "Тоска". И именно тогава се е свързал по телефона и с новото полско попълнение, на което така се радваха феновете на ЦСКА до към 86-та минута. После го позабравиха, за да покажат, че ненаказуемостта, която продължава да прилага срещу тях БФС, е заслужена и опитаха почти с успех да уцелят с бутилки Йордан Минев, който имаше наглостта да им благодари за топлата подкрепа. И сега централата заплашва армейците с наказание. Малее, страх! Като ще вземат да ги санкционират безпощадно с 500 лв глоба, няма вече да им мине през акъла да правят зулуми. И на стадиона, и по улиците, и в автобусите в София, и изобщо навсякъде.

А за да бъде картинката завършена, няма как да не споменем и съдийството. И не по стар народен обичай, а защото краят на полусезона е време за равносметки. И защото безобразията продължават със страшна сила, а вчера минаха всякакви граници. Тон даде помощникът Н. Ангелов с наглия си флаг за засади, които не само не бяха от т.нар. тънки, но дори и не спадат към графата спорни. При една от тях футболист от Разград излезе сам срещу М′Боли, а при втората Гъргоров, намиращ се метър и половина пред бранителя, вкара гол. А за да не остане по-назад, и главният Г. Йорданов излезе на авансцената с безмълвието си в ситуация в наказателното поле, при която Марселиньо се отърва по чудо от тежка контузия. Предният ден пък Никола Попов не свири дузпа срещу Левски в Търговище за нарушение на вратаря Илиев, а пък Черно море заклейми Таско, прочул се дори във вечното дерби със здравото си "червено" рамо. И ако по-често съм склонен да отдавам това на некадърност, този сезон тенденцията да се бутат напред армейците е очевидна. Това не помага нито на тях, нито на играта, но защо е така - казва ли ти някой? Иначе логика има дори и в българския футбол и на този етап тя се изразява в лидерството на Лудогорец.