2011-та е една от най-тежките години за клуба на Котков и Начко Михайлов

След погледът, който хвърлихме над представянето на отборите на Светкавица, Калиакра, Видима и Берое, ред е и на най-голямото разочарование в родния футбол за последните месеци - Локомотив София.

С мераци за шампион преди броени години, с опит за рекорд по непобедимост в еверопейските турнири сред родните отбори, клубът от Надежда започна с нескрити амбиции за челно място за поредна година. Това обаче не се случи, а провалите на "червено-черните" се редят един по един на всички фронтове.

Представянето в А група
От единия полюс до другия! Локомотив беше последният класирал се в Европа роден отбор, като спечели квотата си в последния кръг на шампионата. Сезон 2010/2011 донесе 52 точки, 47 отбелязани и 33 допуснати гола.

Участието в Европа подсказа, че мъката в Надежда ще е голяма. Класиране напред след уникално съдийско подпиране срещу Металург Скопие, който беше с две класи над безумно слабите "железничари" в реванша, последвано от отпадане с дузпи от полския Шльонск. Три от общо четирите мача завършиха 0:0.

Новият сезон донесе само неудовлетворение. Като се изключи една изразителна победа - срещу Светкавица с 4:1, почти всичко останало като резултати беше трагично. Затова и класирането на 12-то място с 13 точки за участника в Европа се приема като провал.

Треньори и състав
Няколкото неуспеха досега би трябвало да са убедили Диян Петков, че не става за треньор в А група. Имаше шанс със Сливен, профука и подобен в по-класния Локомотив. Напусна безславно, за да отстъпи място на друг, също толкова неумел "специалист". Антон Велков влезе в сезона с черното петно да няма победа в последния си клуб - Черноморец, където пък отиде след като бе изгонен за шест поредни загуби в Миньор. Точно срещу перничани обаче Велков взе първата си победа от повече от година в елита.

Останалото - безпаричие, бездушие и откровена липса на класа. Отборът няма стадион, няма треньор, загуби директора си, скоро май няма да има и собственик.

На вратата колебливо се представиха и двамата вратари - Галев и Боян Пейков, в защита по 15 мача изиграха Кристиян Добрев и Милен Лахчев, повече се очакваше от Танко Дяков и Йордан Върбанов.

В средата на терена единствената стабилност донякъде идваше от Коста Янев. Доста мачове навъртяха и Велев, Романов, Марчо Дафчев и Искрен Писаров. Тотално разочарование се оказа швейцарецът Байкал. От Димитър Телкийски пък реалистите не очакваха нещо повече от това, което бяха свикнали да виждат - повече пречене, отколкото помощ за отбора.

Преслав Йорданов отсрами нападението, докато Мирза Мешич с право може да се конкурира за приза "най-некадърен чужденец на годината" с още една камара бездарници от бившите югорепублики, подвизаващи се у нас.

Бъдещето
Тези дни ще стане ясно дали на Николай Гигов няма да му писне и да сложи точка. Дори и да не го направи обаче - до края на сезона Локомотив ще разчита или на юноши или на твърдите резерви на клубове от А група, притекли се на помощ. Случайно или не - най-сериозните сътресения дойдоха с драмите и стачките в БДЖ. Съдбата им не изключено също да е еднаква.

Прогноза
Зависи от Гигов. Спре ли парите, няма смисъл да се продължава агонията. Следва изпадане и рестарт. Не се ли скове боеспособен отбор, тези 13 точки едва ли ще са достатъчни за отбора да остане в А група.