По-старите фенове на футбола няма как да не си спомнят 1983 г., в която Борислав Михайлов печели купата на вестник „Кооперативно село“ за най-добър вратар в А група. По този повод от медията потърсиха младия страж на Левски, за когото страхотните кариери като футболист и администратор тепърва предстояха.
Ето какво пишат в „Кооперативно село“ през 1983 г.
„Няма да забрави Борислав Михайлов тази година. И ако за българския футбол, както е вече напоследък, не бе никак щедра, за стройния страж на „синята“ врата тя ще остане паметна. Седем минути преди края на миналото първенство къдрокосият младеж (до естетичните промени във визият на Михайлов остават още цели десето години – б.р.) се „размина“ с купата на вестник „Кооперативно село“, но сега тя не му убегна. Безспорният му талант накара наставниците на националния отбор да го включат в състава, поводи за много радост имаше и в личния му живот.
Засега биографията на Борислав Михайлов е кратка. Тя започва на 12 февруари 1963-а г. в София, където пламва всеотдайната му любов към футболната топка. Скоро става ясно, че тази обич е взаимна и първият успех идва с републиканската титла на юношите на Левски-Спартак. Интересното е, че баща му – известният вратар на Левски Бисер Михайлов, съвсем не е насърчавал детската му страст към топката и едва когато Борислав дебютира при мъжете се примирява с амбициите му. Две години вече младежът охранява зорко „синята“ врата, в юношеския национален тим записа 20 участия, при младежите 15, сред олимпийците – 4. Единствено графата „национален отбор“ за сега стои празна…
Михайлов хвърли оставка и уточни: Топка е, няма гаранции за успех!
– Кой е най-щастливият миг във вашата кариера?
– Те са два – завоюваната купа на НРБ миналата година след убедителното 4:0 срещу ЦСКА и безспорно купата на в. „Кооперативно село“.
– А в личния живот?
– Бракът, който сключих на 2 май тази пролет. Кум ми беше „армейският“ вратар Велинов.
– Какво ви даде баща ви?
– Благодарен съм му за големите усилия да ме направи истински човек и спортист. Предпазва ме от главозамайване, помага ми с навременни съвети, заради него не познавам вкуса на цигарите и алкохола. И брат ми Руслан пое семейната щафета – на 14 години пази по-добре вратата на Левски-Спартак, отколкото аз на неговите години. Майка ми силно преживява нашите изяви, така че на стадиона сме вече „пълен комплект“.
– Колегата ви Делчев бе вторият носител на купата ни?
– Отличен спортист, чудесен колега и приятел, но при двама равностойни вратари, единият трябва да седи на пейката. Жалко, че го преследват и толкова контузии.
– Силните и слабите ви страни на вратарския пост?
– Имам добри физически данни, мисля, че съм силен в ловенето на топката и в пласирането. Не съм доволен от това как вкарвам топката в игра, трябва да усъвършенствам и концентрацията си за всеки двубой.
– Най-сериозните ви конкуренти в елитната група?
– Велинов, Пейчев, Вълов, от младите ми харесват славистите Ананиев и Никленов.
– Вашите образци?
– От нашите вратари Велинов, от чуждестранните – Дасаев (СССР), Н’Коно (Камерун), Шумахер (ФРГ).
– С коя защитна четворка бихте искали да играете?
– Пл. Николов, Г. Димитров, Арабов, Марков (Локомотив).
– Нещо извън спорта?
– Обичам хубавата музика, интересната книга, а когато съм в чужбина, мисля повече за професионалната си подготовка – търся материали, уча се от опита на другите.
– И вашето мнение за българския футбол?
– Много е необходим един пробив на международното поле, за да се върне духът и вярата в силите. Потребна е и по-здравословна, по-благоприятна атмосфера, защото без самочувствие не можем да дадем и това, на което сме способни.
– Към какво се стремите?
– Да стана шампион с моя отбор, да облека и националния екип, да завърша ВИФ, където започвам да следвам от есента. И най-важното – да създам здраво семейство, да се радвам на добри дни.
Желаем ви това да се сбъдне и честита купа!