Footballlife.bg
Все по-рядко ставаме свидетели на престижен трансфер на роден футболист в силен европейски отбор. За съжаление към днешна дата България не може да се похвали с играч, който да има основна роля в някой от водещите европейски клубове. С днешния материал ще си припомним с лека носталгия за футболисти, които са ставали шампиони в различните европейски първенства. Наред с престижните отличия в „големите“ първенства, ще отбележим и проявилите се родни играчи в някои не съвсем футболни нации.
Ще започнем нашия обзор с топ 5 на европейските първенства, в които имаме шампиони, след което ще продължим с азбучен ред на държавите, в които родни футболисти са вдигали титлата.
Англия
Непризнат докрай както в Англия, така и в България, Димитър Бербатов бе футболист с магическо докосване. Бербо направи сериозно впечатление на Острова с екипа на Тотнъм, но успя да се окичи със слава в Манчестър Юнайтед, като бе привлечен там по изричното настояване на сър Алекс Фъргюсън. С „Червените дяволи“ родният нападател стана двукратен шампион на Англия – през 2009 и 2011 година, като през 2011 дори бе гол-майстор на Премиършип – постижение, което ск4оро се съмняваме да бъде дублирано от друг роден играч.
Испания
Първата ни мисъл за шампион на Испания логично е Христо Стоичков. Камата е абсолютна легенда на Барселона, като е част от историческия Дрийм Тийм на Йохан Кройф. Христо има основна роля в състава на каталунците, с които успява да спечели титлата в четири последователни години (1991,1992, 1993 и 1994).
Освен Стоичков обаче още един наш футболист е вдигал титлата в Испания. Любослав Пенев е с легендарен статут във Валенсия и Селта, а същевременно успява да стане шампион с Атлетико Мадрид през 1996 г. Тогава под ръководството на Радомир Антич, Пенев бележи 16 гола в 37 мача, а Атлетико успява да направи дубъл, печелейки и купата на страната.
Германия
Мариян Христов е големият герой тук. Христов имаше основен принос в един от най-неочакваните шампиони на Бундеслигата. През 1998 година нашият опорен халф и неговият Кайзерслаутерн триумфират в шампионата, като трябва да се отбележи, че Лаутерите започват сезона като новаци в шампионата, а успяват да спечелят титлата предсрочно, осигурявайки си златните медали 4 кръга преди края.
Димитър Рангелов също статистически е шампион в Германия с екипа на Борусия Дортмунд през 2011 г. За съжаление приносът на нападателя е почти нищожен, като той изиграва едва един мач, преди да бъде преотстъпен на Макаби Тел Авив.
Франция и Италия
Това са двете държави от топ 5 първенствата, в които българин все още не е вдигал титлата. За съжаление играещите към момента в Италия Петко Христов, Атанас Илиев и Валентин Антов скоро надали ще се борят за титлата, а във Франция няма българин, играещ в елитното ниво на страната.
Азербейджан
Цели седем българи са покорявали първенството на бившата съветска република. Петър Златинов, Свилен Симеонов и Георги Владимиров стават шампиони с Интер Баку през 2008 година. Златинов дори дублира златния медал през 2010 година. През 2009 година пък с другия тим от столицата – ФК Баку, шампиони стават Александър Томаш и Станислав Бачев. През 2021-а първенец с Нефтчи Баку е Ахмед Ахмедов.
Австрия
Легендата на Берое Петко Петков пръв става шампион в австрийската Бундеслига. Петков вдига титлата през 1981 година с отбора на Аустрия Виена. Доста по-познат на широката общественост е успехът в Австрия на непрежалимия Трифон Иванов. Железният защитник има легендарен статут в Рапид Виена, с които става шампион на Австрия през 1996 година.
Беларус
Още една страна от бившия СССР. Явно футболът остана един от малкото браншове, които запазиха връзките с руския пазар след обявяването на демократичните промени в страната. В Беларус двама българи са ставали шампиони с различни отбори. През 2004 година Петър Златинов вдига титлата с отбора на Динамо Минск. Четири години по-късно, през 2008, Владислав Мирчев става шампион с отбора на БАТЕ Борисов, който е добре познат в България след като през годините е отстранявал почти всеки български отбор, с който се е срещал в евротурнирите.
Гърция
Южната ни съседка също е привлекателна дестинация, като в годините доста родни футболисти са играли с различна успеваемост там. Едва двама обаче са успели да се окичат със златните медали. Пръв това успява да стори Георги Цингов – Цингата. Легендата на Етър Велико Търново преминава в Лариса през 1987 година. В единствената си година в гръцкия клуб Цингов спомага и за спечелването на единствената титла в историята на клуба, завършвайки сезон 87/88 с 11 мача и 4 гола.
Друг българин, ставал шампион на Гърция, е Христо Колев – Бащата. Боготворен от феновете на Локомотив Пловдив, Колев оставя следа и с изявите си за гранда Панатинайкос. За тима от Атина Бащата изиграва 35 мача, в които отбелязва 11 гола. С Панатинайкос Колев е шампион на Гърция през 1990 година.
Казахстан
Отборът на Астана е познат на почти всички, следящи футбола в България. Казахстанският клуб постигна сериозни успехи под ръководството на Станимир Стоилов, който го изведе до рекордните 4 последователни титли. В Казахстан Мъри е на сериозна почит, като стигна дори до селекционер на националния отбор на страната. Освен Мъри и неговият екип като треньори, още един българин е ставал шампион в Казахстан. Това е Атанас Курдов. Курдов за съжаление се превърна в един от многото нереализирани таланти на родния футбол. От него се очакваше повече, след като в младежките си години беше трансфериран от Байер Леверкузен, но за съжаление не успя да пробие в немския футбол. След престои в Ботев Пловдив, Локомотив Пловдив и Славия, Курдов беше трансфериран в Астана, където стана шампион през 2014 година
Кипър
Островът на Афродита също е една от най-притегателните дестинации за родните футболисти. И докато преди години българите „учеха“ кипърците на футбол, то в последно време за нашите играчи е „стъпка напред в кариерата“ да играят в Кипър. Средиземноморският остров е и европейската държава, в която най-много българи са триумфирали с шампионската титла. През вече далечните 1983 и 1984 години Красимир Борисов, познат повече като помощник-треньор на националния отбор в онова лудо американско лято, и Венцислав Арсов печелят две титли с Омония Никозия. Още един българин има две последователни титли с най-титулувания кипърски отбор. Спас Джевизов печели златните медали през ’86-та и ’87-ма година. Българската следа в Омония продължават още Емил Спасов, Петър Зехтински и Георги Цингов, които печелят шампионата на Кипър през 1989-та година. По този начин Георги Цингов става един от малкото българи, печелили златни медали в две различни чужди държави. Близо 10 години преминават, преди отново българин да бъде шампион в Кипър. През 2006-та година Методи Деянов се окичва със златото с отбора на Анортозис. Живко Миланов пък към днешна дата е последният български футболист, печелил титлата в Кипър. Десният бек печели две последователни титли с АПОЕЛ Никозия през 2016 и 2017 г.
Литва
В прибалтийските държави се играе трудно. Такива са впечатленията на футболисти, които са се подвизавали по тамошните терени. Янко Вълканов обаче се справяше повече от добре там, като успя да спечели титлата с Каунас през 2007 година.
Малта
Освен че дава път във футбола на младия Валери Божинов, Малта е държава, в която са играли редица български футболисти с различен успех. Първият българин, който става шампион в островната държава, е бившият нападател на Ботев Пловдив Красимир Манолов. Манолов води нападението на ФК Валета в шампионската 1984 година. През следващия сезон – 1985 година пък вратарят Йордан Филипов става шампион с отбора на Рабат Аякс. Отнема близо 15 години преди друг българин да покори първенството на Малта. През 1999 година друг бивш нападател на пловдивските канарчета Борис Хвойнев става шампион – отново с ФК Валета. През 2001 Иван Василев става шампион с ФК Валета, който е един от най-успешните отбори в страната. Емил Янчев е двукратен шампион на Малта. В две последователни години Янчев е на върха в малтийското първенство – през 2006 и 2007 година. Интересното е, че нашенецът го прави с два различни отбора – Биркиркара и Марса. Последният българин със златен медал от шампионата на Малта е Румен Гълъбов, който през 2009 печели титлата с Хибърниънс.
Молдова
Тук трима българи са триумфирали с титлата. И тримата са ставали шампиони с един и същи отбор, но през различни периоди. Едва ли ще учудим някой като кажем, че това е отборът на Шериф Тираспол, който прави фурор в тазгодишното издание на Шампионската лига. Преди да се премести в Разград и да печели титли с Лудогорец, Владислав Стоянов пазеше именно на вратата на Шериф. С тима от Тираспол Стоянов печели две титли – през 2010 и 2012. През 2014 пък Исмаил Иса става шампион с Шериф, а две години по-късно рекордьорът по титли на Молдова отново става шампион с български вратар в състава – Божидар Митрев.
Нидерландия
Наскоро приела окончателно това име, за футболните фенове у нас, това си е Холандия. Ниската земя е дала на света плеяда от гениални футболисти, а школите им са еталон за развитие на млади играчи. Въпреки това има редица българи, играли с успех в Ередивизи. Двама от тях дори достигат до шампионската титла. Първи в класацията е Андрей Желязков. Жужо, както е познат във футболните среди, е легенда на Славия. След бляскав престои при белите, Желязков прави престижен трансфер в холандския гранд Фейенорд. За тима от Ротердам Желязков играе 3 сезона, в които изиграва 76 мача и бележи 30 гола. През 1984 година Желязков редом до гениалния Йохан Кройф и изгряващия Рууд Гулит печели титлата на страната.
Николай Михайлов успява да повтори постижението на Желязков, ставайки шампион с по-непретенциозен отбор – този на Твенте. След като беше трансфериран доста млад в Ливърпул, вратарят не получи работна виза за Англия и беше преотстъпен на Твенте. Първо беше резерва, но след отказването на клубната легенда Сандер Бошкер, Михайлов пое вратарския пост, като дори бе избран за най-добър вратар на сезона. През 2010 година Твенте успя да завоюва златните медали.
Полша
Полската Екстракласа също се е наслаждавала на български шампиони. Пръв в списъка е бившият вратар Радостин Станев. През 2002 година Радо Станев е шампион на Полша с Легия Варшава. Близо 10 години по-късно – през 2011 – Цветан Генков достига до златните медали с Висла Краков. Пет години по-късно пък Михаил Александров става шампион с Легия Варшава.
Португалия
Дълги години за българските футболисти се говореше с огромно уважение в иберийската държава. Това се дължеше на добрите впечатления, които оставиха там редица наши играчи. За съжаление жалките опити на Божидар Краев да изпъкне с изявите си за Жил Висенте, където беше под наем, няма как да възвърнат уважението на португалците към нашите играчи. През шампионската 1992 година в нападението на гранда Порто личат имената на двама българи – Емил Костадинов и Петър Михтарски. Коща (наричан така именно от периода му в Португалия) се задържа по-дълго в тима и успява да повтори успеха си през 1993 година. Ивайло Йорданов пък се превърна в легенда за Спортинг Лисабон. Всеотдайността и уменията на Иво му донесоха обичта на феновете, които застанаха на негова страна дори в съдебната му битка със Спортинг за провеждането на негов бенефис. За лисабонските лъвове Йорданов изигра 184 мача, в които отбеляза 56 гола и спечели титлата през 2000 година.
Русия
Както вече споменахме българският футбол дори и след демократичните промени в страната запази влиянието си на „руския пазар“. Доста български футболисти опитаха късмета си там, някои от тях станаха легенди на клубовете си – като Георги Пеев, който е боготворен от феновете на Амкар Перм. Едва двама българи обаче успяват да покорят върха в руското първенство. Георги Миланов на два пъти става шампион с ЦСКА Москва, а през 2017 година бившият капитан на националния отбор Ивелин Попов също се окичи със златото, но с другия московски гранд – Спартак.
Северна Македония
За някои наши читатели това може би не се брои като чужда страна, но ние няма да се намесваме в тези спорове. Двама българи са ставали шампиони там (като разбира се тук не включваме македонски футболисти, които имат български паспорти). През 2014 година Божидар Стойчев и Петър Петров стават шампиони на Македония с Работнички Скопие.
Сърбия
„Футболната търговия“ между България и Сърбия е доста добре развита, но тук по-скоро внасяме, отколкото изнасяме „стока“. Все пак трима българи са печелили титлата в Сърбия, като и тримата са през различни години. Най-напред наместникът на Иисус Христос на футболния терен – Благой Георгиев стана шампион с Цървена Звезда през 2007 година. Няколко години по-късно Иван Иванов беше основен стожер в отбраната на другия сръбски гранд – Партизан. С „Гробарите“ Иванов има две титли на Сърбия – през 2012 и 2013 година. През 2015 година пък Иван Бандаловски също стана шампион с отбора на Партизан.
Турция
От години в турския футбол се наливат огромни суми, което доведе в страната и някои големи звезди от световния футбол. Немалко български звезди предпочетоха изгодните оферти на турските клубове и играха с различен успех в южната ни съседка. Шевкет Мустафов е малко известен на широката общественост, но той е единственият български футболист, играл за гранда Галатасарай. В България той е играл за Локомотив Горна Оряховица, а с Галатасарай е шампион на Турция през 1993 година. През 2004 година Ивайло Петков покори върха в турската лига с отбора на Фенербахче. Третият българин, печелил титлата в Турция е легендата на Левски – Димитър Иванков. Известен с това, че е един от най-резултатните вратари в историята на футбола, Иванков е шампион с Бурсаспор през 2010 година.
Украйна
Вече споменахме в нашия обзор за Георги Пеев. Преди да се превърне в легенда за Амкар обаче, юношата на Локомотив София е трикратен първенец на Украйна с Динамо. С киевския гранд Пеев печели титлата през 2001, 2003 и 2004 г.
Чехословакия
Да, знаем, че държавата вече не съществува с това си име, но когато българинът Божин Ласков става шампион там, Чехия и Словакия са били едно цяло. Бъдещият лекар Ласков е трикратен шампион, като извежда ФК Братислава до шампионската титла през 1949, 1950 и 1951 г. , като дори записва мачове и за националния отбор на Чехословакия.
Швейцария
Швейцарски учители „донасят“ футбола в България. Небезизвестният Луй Айер се смята за първият, който показва играта на нашата територия. На негово име е кръстен и стадионът с гр. Силистра. Ние пък от своя страна можем да се похвалим с няколко играчи, които са ставали шампиони в алпийската държава. Още през далечната 1935 година Лозан Коцев е шампион с отбора на Лозанспорт. В по-нови дни Петър Александров спечели титлата през 1993 година с тима на Аарау. Добрите игри на Александров в Швейцария му донесоха участие и на световното първенство през 1994 година. Мартин Петров игра кратко, но остави ясна следа в Швейцарската лига. Бързоногото крило стана шампион на страната през 1999 година с тима на Сервет. Последният българин, окичил се със златото, е Иван Иванов. Русия печели две титли на Швейцария с хегемона от последните години Базел. По този начин Иван Иванов също се присъединява в елитния клуб на българи, шампиони в две различни европейски държави, като Иванов дори има по две титли във всяка от тези държави.
Шотландия
Стилиян Петров игра дълги години за гранда Селтик. Стенли стигна дори до капитанската лента в тима на детелините. Преди да премине в Астън Вила, Петров спечели цели 4 пъти титлата в Шотландия – през 2001, 2002, 2004 и 2006. Така Петров, заедно с Христо Стоичков и Иван Иванов е рекордьор с 4 титли зад граница.