2012-10-08 08:30:00
Добромир Жечев създаде "синия" дриймтим, а Васил Методиев го доразви
През есента на 1983 година, след изтегления жребий за европейските клубни турнири малцина са оптимистите, че Левски може да прескочи първия кръг. Чака го германският Щутгарт. В предишния сезон “сините” се провалят след две загуби от Севиля, а немците със сигурност не са по-слаби от испанците.
Но във футбола понякога се случват чудеса. Вместо да се върнат от първия мач на “Некерщадион” с дежурните 3 или 4 гола пасив, “сините” измъкват стойностно равенство 1:1. И се ражда надеждата, че точно този тим, съставен предимно от играчи, тръгнали от юношеските формации на клуба, ще е способен на голям подвиг.
Датата е 28 септември и на стадион “Васил Левски” няма свободно място. Арената е претъпкана, 70 000 души тръпнат в очакване да видят нещо незабравимо. Гостите пристигат като абсолютни фаворити, с куп звезди в тима, сред които блестят най-вече братята Фьорстер. И особено по-младият КарлХайнц, който се счита за наследник на Франц Бекенбауер и за най-добрия централен защитник в света по онова време.
Традицията в европейските дуели между между български и немски клубове също дава потресаващо предимство на гостите. И на терена огромното самочувствие на Щутгарт прелива във всички посоки. От първата минута “белите” тръгват в масиран натиск и буквално натикват Левски в собственото му наказателно поле.
Мнозина смятат, че най-големите мачове на Борислав Михайлов са на световното първенство в САЩ. Нищо подобно – който го е гледал срещу Щутгарт, знае на какво е способен този велик вратар. Боби просто тогава заключи вратата. Какво ли не опитаха гостите, удари отдалеч, от упор, но топката така и не се промуши зад невероятния в този ден Михайлов. Впечатлението е, че Левски играе за 0:0 и класиране чрез гола на чужд терен. И точно този резултат стои на таблото в последната 90-ата минута на мача. Тогава Михаил Вълчев хитро плъзва топката в мрежата на Щутгарт. Не само класиране за следващия кръг, но и престижна победа! Това е повече от сбъдната мечта за хилядите фенове по трибуните, които озаряват вечерна София с пламъка на факлите на победата.
През сезон 1982/1983 година Левски не спечели нито един трофей, но победата над шампиона ЦСКА с 3:0 през месец май сякаш предизвестява бъдещия облик на отбора, който за мнозина и до ден днешен е “синият” дриймтим. Създаде го Добромир Жечев, но го доразви Васил Методиев-Шпайдела. На вратата в най-силните си години пазеше Борислав Михайлов, в защитата отдясно – “смелото сърце” Пламен Николов, отляво “железният боец” Петър Петров, в центъра Веселин Балевски и изгряващата суперзвезда Николай Илиев. В средата на терена са черноработникът Красимир Чавдаров, брилянтният Емил Спасов и мощният като бомбардировач Наско Сираков. И в нападение Руси Гочев – човекът на неуловимите финтове, Михаил Вълчев, наричан от журналистите по онова време фин техник, остроумен тактик и отличен реализатор. И накрая най-голямата фигура в отбора, радостта на народа, вечният евъргрийн на “синята” футболна идея Божидар Искренов. В добавка Пламен Цветков, Григор Григоров и Петър Курдов. 14 невероятни личности и велики футболисти.
В следващия сезон към тях се присъединиха още две сини легенди от школата – Емил Велев и Красимир Коев. С такова стълпотворение от талант и класа треньорът Васил Методиев и до днес твърди убедено, че му е било адски лесно да съгради най-обичания отбор на Левски за всички времена.
Страхотни са тези играчи и в България, и в Европа. Отборът печели седем пъти поред вечното дерби срещу една от най-силните формации на ЦСКА. Европейският полуфиналист в КЕШ от 1982 година вкарваше далеч по-лесно голове на колоси като Байерн и Ливърпул, отколкото на домашния си съперник.
Но Левски в същия период направи и нещо изключително в Европа. В седем поредни мача не претърпя поражение в редовното време. Това вероятно е рекорд за български тим в континенталните турнири, а съперниците бяха от сериозен по-сериозен.
Започна се с Щутгарт, след това два пъти завърши наравно с Уотфорд, после отново не загуби от Щутгарт, победи Днепър с 3:1 и чак накрая на 7 ноември 1984 година серията спря в Кривой рог, където беше мачът реванш с украинците.
Но добрите резултати не казват всичко. Левски завеща в съкровищницата от епични двубои един уникален мач с Щутгарт на “Некерщадион", завършил 2:2, който ще се помни с гола от въздуха на Пламен Цветков след филигранен пас на Мишо Вълчев. Уотфорд пък буквално бе пометен на “Васил Левски” и само шансът го спаси от разгром. Тогава и Фортуна обърна гръб, след като гостите вкараха напълно случаен гол. Мачът с Днепър на “Герена” също бе истинско украшение. “Сините” докараха Протасов и Литовченко до пълно отчаяние, и резултатът 3:1 бе минималното, с което се оттърваха съветските шампиони. Но май разгромът по онези времена бе забранен?!…
Треньорът Методиев вече бе ял съветската попара 4 години по-рано, когато си позволи да отстрани с Локомотив (София) “великия и братски” Динамо Киев. За съжаление триумфалният път на “синия” дриймтим бе грубо прекъснат с административно решение, взето от върхушката на ЦК на БКП на 18 юни 1985 година сред финала за Купата на България между “сините” и ЦСКА – отборите станаха Витоша и Средец. След злополучните решения на партията Левски никога повече не успя да се възстанови на предишното си равнище. Все пак през 1987 година стигна до четвъртфинал за КНК, загубен от Сарагоса, но отборът вече не играеше своя футбол в стил “пенливо шампанско”.
Един от героите е Михаил Вълчев. Той преминава от Академик в Левски през 1982 година и в този период играе най-силните си мачове със синята фланелка, гарнирани с много решителни голове. “Не започнах мача с Щутгарт, но четвърт час след началото на втората част Методиев ми даде указание да вляза на мястото на Гочев. Общо взето натискът на германците бе много силен и ни бе трудно да удържим резултата. В последните секунди на мача Пламен Цветков ми даде пас в коридор, успях да залъжа двамата защитници и вкарах с лек удар топката в мрежата.
Всички знаят, че не бях по силните удари. Паметно беше и гостуването в Щутгарт на следващата година. Тогава при втория гол успях с обръщане да финтирам Шефер, напреднах и фалцово центрирах към далечната част на терена. Там Пламен Цветков от воле посрещна топката и я изпрати в мрежата. С този гол на практика продължихме напред, като отстранихме шампиона на Германия. Не знам някой български клуб някога да го е правил”.
Михаил Вълчев е образец за скромност и до днес не надценява приноса си към онзи славен тим на Левски. А той е огромен, защото Мишо завършваше картината. Той поставяше последния щрих.
Няма левскар, който да ни си спомня с умиление за онези години, в които отборът наистина олицетворяваше “синята” футболна идея. Красив и атрактивен футбол, големи личности, фанатизирана публика, един психолог на пейката, който знаеше как да ги накара да дадат най-доброто от себе си.
Минават годините и хората все така мечтаят, отново да се появят новите Гибона, Кокала, Емо, Пламен, Боби, Ники… Но явно всичко си е било за времето, страницата стои написана със златни букви, а “сините” сърца вечно ще са благодарни за всичко, преживяно през 1983 и 1984 г. И все пак защо рапсодия? Просто така се казва един филм, който всеки левскар трябва да гледа!
в. Труд