Любомир Изов/Тема Спорт
Във футбола са много малко по-вълнуващите гледки от това да видиш как вратар препуска без окови към наказателното поле, за да атакува корнер в последната минута. Обикновено това причинява повече вреда на отбора ти, отколкото полза. Но в онази вечер на 26 май 1999-а в Барселона един велик датчанин напусна своята врата, за да предизвика най-великия финал, който футболът някога е виждал. Той не вкара, може би дори не докосна топката, но без присъствието му там на трофея от Шампионска лига щеше да пише името на противниковия тим – Байерн. Това е легендарният Петер Шмайхел, а днес Датската скала на Манчестър Юнайтед празнува своя 60-годишен юбилей.
Това беше последното му участие с фланелката на червените дяволи. Последно напомняне, че стражът е много повече от спасявания и сухи мрежи. Докато реакциите и ловкостта му превъзхождаха внушителните му размери, които му позволяваха както да изпълни вратата, така и да остане мобилен около нея, съвсем други атрибути го издигнаха над останалите на този пост.
Шмайхел имаше тази рядка способност да сплашва нападателите и след това да подкрепя аурата си със спасявания от световна класа. Лидер, който се оказа добър както с ръцете си, така и с краката и главата си. Така че, когато той се втурна напред за последното нападение на Ман Юнайтед срещу Байерн в Каталуня, нямаше съмнение, че ще влезе във въздушно единоборство.
3 секунди по-късно резултатът беше 1:1, а не след дълго и 2:1 за 20-кратните шампиони на Англия.
Може би само Тони Шумахер се доближава до Шмайхел по отношение на фактора страх. Репутацията на германеца обаче първо изискваше почти обезглавяването на Патрик Батистон. Датчанинът се разшири до собствената си защита, но той някак си успя да преодолее границата между това да им дава доверие и да се очертава като спасител, ако те сбъркат. Може да имате най-добрите индивидуални бранители в света, но те трябва да са ескортирани от уважаван и ясен глас зад тях.
Без Шмайхел беше малко вероятно Ман Юнайтед да постигне това, което стори през 90-те години на миналия век, когато завладя Англия и Европа. 505 хиляди паунда, „пръснати“ за таланта на Брьондби, помогнаха за спечелването на 5 титли от Висшата лига, 3 пъти ФА къп и споменатата европейска корона.
Датската стена беше успешен и в националния отбор, който изуми цял континент през 1992-ра, когато триумфира на европейското първенство. Шмайхел спаси дузпа на Марко ван Бастен на 1/2-финалите. Но в решителния сблъсък за трофея той имаше най-голям ефект. И то не по начина, по който се очакваше. Просто неговият манталитет беше свързан с победата на всяка цена, а заради постоянните връщания на защитниците към Шмайхел в този финал ръководните фактори на футбола забраниха на вратарите да хващат с ръце пасове на свои съотборници.
Но Датската стена на Манчестър Юнайтед беше ненадминат в много отношения. Можем да преразгледаме поредицата от спасявания, противопоставящи се на гравитацията. Способността му да изтръгне топката от долния ъгъл, разперените ръце като пеперуда когато е изправен пред изстрел от близко разстояние, спасяването му на дузпа срещу Денис Бергкамп, което беше ключова част за спечеления требъл от червените дяволи през 1999-а. Но Петер беше много повече от просто добър вратар.
Може да изчезна в Спортинг Лисабон твърде рано, а след това да игра дори за омразния съперник Манчестър Сити. Но през тези 8 години на „Олд Трафорд“ Шмайхел изискваше съвършенство и сам го предлагаше. Когато той пристигна, Юнайтед вървеше към 30-годишна суша в лигата. Когато си тръгна, червените дяволи безспорно бяха най-добрият отбор в Англия, а може би и в Европа. Ето защо той с право е смятан за един от най-великите на своя пост. А защо не и най-добрият от всички, които са слагали ръкавици. Великите ръце на великия вратар, които са чистили старчески дом в продължение на 12 месеца, преди да дойде ред на останалото.