BGfootball.com попадна на стар материал на популярното мъжко списание MAXIM, който публикува с единствената цел – забавление на читателите. В него става дума за дадени много пари, но неполучено нищо в замяна. Вероятно е търсен символичният ТОП 10, тъй като липсват имената на не един и двама „класици“ в жанра.
Саша Зимонич (Левски)
Едва ли си спомняш за тоя герой. Освен че изпразни касата на Герена (според различни слухове сърбинът е прибрал между 400 и 600 хиляди лева за всичко на всичко един мач), Саша стана причина Левски да прибегне до услугите на… психолог. Година преди пристигането си в София (в края на 2002, стоя един полусезон), Зимонич, тогава трансферна цел на редица немски грандове, преминава от Борац в Обилич – личния клуб на Аркан (и впоследствие – на силиконовата му Цеца). По това време сръбският футбол пере контрабандни пари, та се къса, съответно траншовете и заплатите на играчите са чутовни. Зарадван с огромна сума на ръка, Зимонич излиза да почерпи приятели, но връщайки се у дома, заварва родителите си убити. Естествено, пачката арканови кинти липсва, а последвалият трансфер в Левски е един вид опит да избяга от Земунската мафия. Никой на Герена не подозира, че главата на Саша е пълна с димящи дула, вместо с футбол; краткият му гастрол в София обаче става причина за назначаването на психолог в съблекалнята (поради очевидната му неуравновесеност на моменти)
(прочети историите на Саша Зимонич)
Лео Лима/Родриго Соуса (ЦСКА)
Слагаме ги заедно, щото дори в съблекалнята на червените бяха познати като „Фред и Барни“. Срещу скандалните пет милиона лева ЦСКА получи около двеста килограма живо тегло и много неразкрит талант (през лятото на 2003). Студентски град пък откри новите си нощни герои. Дундестите бразилци отпрашиха без „чао“ след едва няколко месеца у нас; съотборниците им ще ги запомнят с обръщането на цели бутилки уиски и пощипването на стюардесите на връщане от Москва след злощастния мач с Торпедо – когато Стойчо получи гордата фамилия „Торпедов“
Мансур Аянда (ЦСКА)
„Дядото“, отнесено към Димитър Благоев, звучи достолепно. „Дядото“, както наричаха Мансур Аянда обаче, си беше чиста проба „храна“ по неадекватните шефове на ЦСКА. Червените анонсираха привличането на „фамозния“ 27-годишен халф през лятото на 2004 – при положение, че далеч преди подписването на всички стана ясно, че сенегалецът е минимум на 35. Армейците някак си игнорираха факта, че Аянда е играл в Саудитска Арабия в началото на 90-те, когато – според личната му карта – би трябвало да е бил на около 13, и смело го представиха като поредната „перла“. Младият африканец със син-абитуриент на няколко пъти щеше да колабира при опит за спринт, а след това имаше и наглостта да съди клуба за неизплатени премии
Амилтън Рикард (ЦСКА)
Колумбийският национал пристигна в София в началото на 2001 като скъп аксесоар към още по-скъпия треньор Луиджи Симони. Зашил няколко хеттрика във вратата на Арсенал преди време (съответно – идол на агитката на Мидълзбро), нападателят смехотворно разнасяше натежалите си телеса по родните терени; вкара един-единствен гол и след половин година си замина с още по-натежала банкова сметка. За последно нашумя, убивайки жена с джипа си в Латинска Америка
Расмик Григорян (ЦСКА)
Да, скъпи трансфери имаше дори преди 13 години, когато на Армията чертаеха светло бъдеще около арменския национал. Григорян направи фурор в първия си мач, вкара два гола на Пирин, и… се отдаде на прогресивно дебелеене! Отгоре на всичко либидото се оказа пътеводната му светлина и закръгленият халф прекарваше повече време в слюнчене във волейболната зала на 4-ти километър (където тренираха волейболистките на ЦСКА), отколкото в тренировки. След като бе отсвирен от снажните каки, бременният на вид Расмик изчезна
Анселмо Жаир (ЦСКА)
Щипката екзотика в 28-ата титла на армейците (пристигнал лятото на 1996) вкара на Етър и Раковски, осъди клуба за пари, изпадна в сума ти борчове и полетя към Обетованата земя. В САЩ юношата на Спортинг Лисабон игра за Тампа Бей и Ню Инглънд, а в официалния си уебсайт се пъчеше, че бил вкарал два гола във финала за Купата на България. (Нищо, че тогава отново бе контузен.) Подобна визитка впрочем си отпечата и сърбинът с визия на продавач на дини Мичо Враньеш. Абсурдно слабият защитник се изфука, че е избран за „най-добър чужденец в историята на ЦСКА“! За щастие www.micovranjes.com вече не съществува, за да се изплюеш хубаво върху него
Владислав Радимов (Левски)
Едва ли е трудно да бъдеш най-талантливият чужденец в нашата А група, но със сигурност е голямо предизвикателство да си най-големият пияница! Руският национал бе взет през лятото на 2002, но скоро натирен от Люпко Петрович, след като веднъж (или повече пъти? – б.р.) се върна фиркан по нощите в хотела на сините. Оправданието, че търсил пица в компанията на съотборника (по чашка) Костя Головской, не хвана дикиш и бившият халф на Сарагоса замина за сибирските степи в компанията на ято винарки и солиден чек
Джъстис Кристофър (Левски)
Противно на името си, нигерийският халф изобщо не бе справедлив към феновете на сините и милионите на Чорни. Дойде в комплект с Гарба Лавал след световното в Азия (лятото на 2002), разцъка няколко минути в първия кръг срещу Черно море, а след това получи някаква хронична контузия. И докато чисто медицинските проблеми по някое време бяха решени, то зомбирането в компанията на манекенки и литри вино стана причина африканецът набързо да бъде преинсталиран в Русия. В София Джъстис забогатя с един милион лева, половината от които (поне според слуховете) отидоха за барове, дискотеки и други екстри.
Брент Рахим (Левски)
През лятото на 2001-а агитката на сините се влюби в хаотичните финтове на тринидадеца; няколко месеца, десетки хиляди лева и едва три-четири мача по-късно карибският пират осъществи “грандиозен” трансфер в Уест Хем. След като бе разкрит в Англия, че не става за нищо, халфът се пробва в шведския ФК Силвия (бахти името), и прекрати кариерата си на 27-годишна възраст. Причината? Брент бил приет в най-реномирания калифорнийски университет – UCLA – и предпочел да залегне над учебниците, вместо над футболната кариера. Не знаем дали е вярно, но ако е, евала – силата му беше в книгите или където и да е, само не и на терена
Матия Матко (ЦСКА)
„Такъв футболист не сте виждали“, отсече „Генерала“ Йешич при привличането на Матко. И, наистина, феновете на ЦСКА така и не успяха да видят извънземния хърватски „Марадона“, дошъл през лятото на 2001 (всъщност 2006 г.). Той на свой ред обаче видя солиден процент от платените на Зрински Мостар 300 хиляди евро, а след завръщането си в Босна и Херцеговина призна, че спомените му от София са за „евтин алкохол и евтини жени“. За последно перхидроленият смешник се похвали, че не е чел нито една книга в живота си! Респект!