2020-05-22 11:20:00
Виктор Гецов/Тема Спорт
Доскорошният треньор на вратарите в Арда Стоян Колев даде интервю за "Тема Спорт". Той говори за престоя си в Кърджали, както и за бившите си отбори ЦСКА и Локо Пд, където бе и страж и наставник. Колев коментира и генерално ситуацията с българските вратари.
– Стояне, какво е положението около теб, стана ясно, че напускаш Арда…
– Да, така е. Ще търся ново предизвикателство.
– Какво е мнението ти за представянето на Арда?
– Отборът тръгна с амбициите да се утвърди в елита. Не е имало цели да гоним непременно шестицата, купата или нещо такова. Знаете, че съставът се градеше в хода на първенството. Това нарушаваше учебно-тренировъчния процес, тъй като идваха нови играчи, а те тепърва се запознаваха помежду си. Трябваше да свикнат един с друг, да видят кой какви качества има. Арда натрупа доста сериозен точков актив през първия полусезон. За пролетта може би очакванията бяха по-различни, но се получиха някои съдийски неточности в наш ущърб, на моменти и не играхме толкова добре и остана впечатлението, че Арда не е това, което трябва да бъде. Аз обаче не съм с такова мнение. Има такива спадове, но отборът разполага с добри играчи. Просто понякога правиш всичко необходимо, но нещо се къса по веригата и резултатите не са такива, каквито ти се иска. Сега се чува, че ще се налагат предимно българи в състава, което е хубаво. Който е малко по-тарикат от младите ще си хване шанса и ще върви нагоре. Надали скоро ще има толкова подходяща ситуация за подрастващите да пробият в мъжкия футбол от настоящата, говоря и генерално у нас. Едно време конкуренцията бе много по-сериозна.
– Как беше работата с Иван Караджов? Той си възроди кариерата в Арда…
– С всеки от вратарите, с които работих, си вдигна нивото, от което съм изключително доволен. Караджов е доказан вратар. Според мненията на специалистите той е бил най-постоянният състезател на Арда този сезон.
– В Кърджали работи със Стойчо Стоев и Стамен Белчев, какви са впечатленията ти от тях?
– И двамата действаха много целенасочено, работеше се добре с тях. Имат интересни разбирания за футбола.
– Заговори се, че Белчев може да се завърне в ЦСКА. Как гледаш на подобен вариант?
– Би било хубаво да се върне в ЦСКА. Белчев е български треньор, с разбирания и амбиции, освен това е работил с около половината футболисти в ЦСКА. Запознат е отлично с обстановката, с ръководството… Времето ще покаже дали ще се завърне. Смятам, че би било хубаво български треньор да поеме ЦСКА. С чужденците, дори и с доказаните имена, някак не се получават нещата. Не искам да омаловажавам работата на чужденците, но който не е живял в българската действителност трудно се адаптира. У нас могат да прокопсат хора, които са запознати с обстановката
– А какво е мнението ти за вратарите на Армията – Черниаускас и Бусато?
– На мен Черниаускас ми допада с една идея повече. Да, той има някои неточности, проблемите му в играта с крака бяха видими. Но Черниаускас разполага с други силни качества. За мен е доста сериозно ниво. Бусато също показа стабилни изяви, записа и един от най-дългите периоди без гол в елита. За мен обаче това не е кой знае какъв показател за класата на един вратар, защото не е само негова заслуга. И все пак Бусато показа израстване, възползва се от шанса си.
– Как си обясняваш представянето на ЦСКА този сезон?
– ЦСКА е колеблив, което за мен е изненадващо. Има класни играчи, но може би част от тях си имат някакви проблеми, не се чувстват във форма… Доста компоненти влияят на футболистите. А и в ЦСКА има много чужденци, които идват от различни култури и стил на игра. Колкото и да казват, че футболът ни е слаб, в България се играе трудно. Темпото може да е по-бавно, но не е разходка в парка. Но освен ЦСКА нека да погледнем и представянето на Локо Пловдив. Отборът показа много сериозно израстване и постоянство. Ненапразно са на полуфинал и се борят за второто място.
– Каква е твоята прогноза в турнира за купата?
– Желанието ми е ЦСКА и Локо Пд да са на финал. И мисля, че има голям шанс да се случи.
– На какво отдаваш възхода на Локо Пд през този сезон?
– Треньорът е направил добър подбор на играчите. На „Лаута” се прояви търпение и това доведе до сработване на отбора.
– Може ли да говорим за криза с българските вратари?
– Не е това, което беше преди години. Имаше период, в който нямаше значение дали ще сложиш първия или третия вратар – горе-долу всички бяха на едно ниво. Според мен проблемът не е в начина на работа, защото ние едно време сме тренирали това, което се прави и сега. По-скоро причините се крият в ценностната система, която е по-различна. Сега момчетата на 15-16 години имат много повече забавления, отколкото ние преди. Съзнанието им не е изцяло фокусирано върху футбола и там се къса нишката. Като погледнем, водещите ни български вратари са на поне 30 години – Георги Георгиев, Караджов, Владо Стоянов, а Пламен Илиев ще навърши 29. Само Луков е изключението (26 г.). Смятам, че проблемът не е в треньорите по школите, а в самото мислене на децата. Освен това уличният футбол много липсва. Не става с по час и половина – два тренировки. Ние едно време от тренировката отивахме да ритаме в махалата и там затвърждавахме. Има и друго. Може и смешно да звучи, но за изграждането на вратаря много помагаха развлекателните игри като народна топка и ръбчета.
Чрез тях се придобиваше навик на ловене и точност на хвърляне. Като свикнеш да слагаш правилно ръце и като сложиш ръкавици, ставаше много по-лесно. Но всичко това се загуби с годините.
Има ли някоя чуждестранна школа, от която трупаш знания?
– Следя немската, португалската, италианската, но нещата в общи линии са стандартни. Ние няма как да открием топлата вода. Едно време не сме работили нещо по-различно в тренировките, отколкото сега. Освен това треньорът трябва да прецени много внимателно кой от неговите момчета от какво се нуждае. Ти хубаво ще гледаш тренировки на Нойер и Облак. Обаче каква полза ще имаш от това в своя отбор? Всеки вратар си има специфични нужди, на които трябва да наблягаш. Не можеш да копираш сляпо. Това е тънката нишка – да прецениш твоите вратари от какво се нуждаят. По-съществената разлика с тренировките преди 30 години да речем е, че сега се набляга много повече на играта с крака. Съвременният вратар трябва да умее да се справя много добре и с този компонент, който става все по-важен.
– За финал – как очакваш да се развие първенството след подновяването му?
– На всички цесекари очакванията ни са да тръгнем нагоре. Доста време вече не е печелена титлата, а последният трофей беше купата през 2016-а (б.р. – Колев тогава беше част от ЦСКА). Но е различно, когато си шампион. Дано възможно най-скоро да дойде този момент. През следващия сезон машината вече трябва да се задвижи, защото не е нормално толкова години ЦСКА да няма титла. През тази кампания купата би била някаква утеха, но дотам.
– Как гледаш на евентуален мач срещу ЦСКА 1948?
– ЦСКА е един и играе на Армията”. Това е.