Жаклин Михайлов/Тема Спорт
В българския футбол малко неща могат да ме изненадат, защото повечето ги знам или усещам преди да се случат. Уволнението на Саша Илич обаче силно ме удиви. И признавам, че нямах никаква подготовка, че това ще се случи.
Вероятно защото десетки пъти бях прочел в различни публикации как Саша Илич постоянно получава уверения, че е непоклатим и недосегаем на треньорската позиция в ЦСКА. Но както е казал народът – вълка кожата си мени, нрава си никога. Вече няма никакво значение каква е била увереността на сърбина, важното е, че му биха шута както преди това го направиха с една дузина негови предшественици. В повечето случаи с елемент на неочакваност. Припомням само как Стамен Белчев бе натирен месец след като извърши подвига в Базел.
Изненадата идва и от друга посока. Саша Илич беше един от най-лоялните треньори към ръководството на ЦСКА, а то каквото и да пише в търговския регистър се нарича Гриша Ганчев. Любо Пенев и Стойчо Младенов си позволиха да лазят по нервите на Ганчев и бе ясно, че няма как с тях да се мели брашно дълго време. Но Саша просто беше идеален. Послушен, изпълнителен, непретенциозен, нито веднъж не посочи каквото и да е било разногласие с клубната кадрова политика, в която той не участваше по никакъв начин. Сега се появи съобщение, че не бил съгласен с трансфера на Естрада, но си мисля, че се търси под вола теле.
Саша Илич беше идеалният треньор за ЦСКА при това управление на клуба и това обяснява изненадата, която изпитах, когато видях информация в „Труд“, че е уволнен. Съчетана с огромно недоумение. И естествено възникнаха съответните въпроси, които са свързани с бъдещето. ЦСКА загуби от Сепси, което изобщо не беше най-голямата изненада в историята на футбола. Поставям питането, какво би се променило, ако ЦСКА бяха завършили наравно или дори с някакъв невиждан късмет бяха победили. Ако бъдещето на Саша е зависело само от един резултат, то това не говори добре не за треньора, а за клуба. Легендата на Партизан няма да претърпи никакви щети оттук-нататък, защото треньорските му умения бяха съмнителни и такива ще останат.
Може би някой клуб ще се излъже да му даде втори шанс, но е ясно, че Саша Илич няма да бъде новия Милян Милянич или дори Люпко Петрович. Неслучайно с лека ирония го наричах в текстовете си петокласник. Това му е нивото и трудно ще премине в шести клас.
Какви обаче ги мислят на Армията и най-вече онзи, който взема решения. Филип Филипов и Стоян Орманджиев не са хората, чието мнение е важно по темата. След такова внезапно уволнение най-вероятният вариант е да се появи нов Саша Илич (б.р. вече се появи Нестор Ел Маестро). Може би с по-голям опит като треньор, но пак ще бъде чужденец. И каква е гаранцията, че привлечен на пожар специалист ще извади успешно кестените от огъня. Ами и той ще попадне в небраното лозе и общо взето рано или късно съдбата му ще е сходна с тази на дузината му предшественици. И без да навлизам в излишни подробности, привържениците на ЦСКА трябва да очакват още много от същото.
Това мислене и отношение към собствения проект ми е много странно и необяснимо. В ЦСКА се наливат луди пари във футболисти, чака се строеж на нов стадион, а треньорският казус се решава аматьорски. И веднага давам примера с основния съперник Лудогорец. Медиите една седмица спрягаха имена на треньори, които щяха да заместят Ивайло Петев след срамния мач в Прищина. Но баровците направиха нещо съвсем различно. Не само, че не го уволниха, но и му помогнаха, защото Лудогорец не е на Ивайло Петев, а на тези, които го издържат финансово. И това е нормално. Да уволниш внезапно треньора, на който си давал постоянно уверения да бъде спокоен за поста си, не е.