Отиде се още един футболен гений, “златното момче” на Италия Паоло Роси е поредният спортист, който вече не е между живите. Легендарният нападател почина на 64 годишна възраст.
Роден на 1 февруари 1956 г. в Прато, Италия, Паоло преминава през отборите на Комо, Виченца, Перуджа, Милан, Ювентус и Верона. Двукратен шампион с Ювентус, кавалер е на “Златната топка” през 1982 г., голмайстор на световното първенство през същата година с 6 гола, с което печели и “Златната обувка” от турнира.
Още преди Мондиала Италия е разтърсена от скандал с черно тото във футбола наречен “Тотонеро”, а Паоло Роси, тогава играч на Перуджа е един от наказаните. Първоначално е осъден на 3 години затвор, после присъдата е заменена само с условна. Минават му мисли за отказване и кариера извън футбола, но тук се намесва Ювентус, който купува нападателя още преди условната му присъда да е изтекла. Благодарение на “старата госпожа” светът ще може да се наслади на таланта на Роси.
Когато е във форма е неудържим, защитниците не могат да му попречат да прави с тях, каквото си пожелае. Невероятно пъргав, неуморен и със страхотно чувство за пласиране, чудовищен голмайсторски нюх. Човек с класа на терена и извън него.
Голмайстора участва с екипа на “бианконерите” в злощастния европейски финал през 1985 г. срещу Ливърпул, когато едната трибуна на стадион “Хейзел” се срутва и загиват 39 английски запалянковци. Бившият нападател на “адзурите” ще бъде запомнен най- вече със силното си световно първенство през 1982 г. в Испания, където Италия печели купата.
Преди световното той е много изтощен физически и психически, но все пак попада в състава за “скуадра азура” за финалите. Феновете не посрещат добре решението на треньора Енцо Беардзот да включи играча в отбора. Роси е далеч от формата показана на Мондиал 1978, когато вкарва 3 гола и асистира 3 пъти.
Никой не очаква Италия да се представи силно, заради скандалите, които тресат страната. В началото на турнира, отбора от Апенините трябва да мине през иглени уши, за да прескочи групата си с 3 равенства от 3 мача и по-добра голова разлика от Камерун.
Във втората групова фаза, “адзурите” попадат в група с Аржентина на Марадона, и Бразилия на Сократес и Зико и според всички Италия е обречена. Не така мисли Паоло Роси, който намира себе си в точния момент и вкарва хеттрик на Бразилия. До края на турнира вкарва още 3 гола, 2 на Полша на полуфинала и 1 на ФРГ на финала.
Роси се превръща в национален герой, цяла Италия го боготвори. От аутсайдер, “адзурите” печелят титлата, досущ както 24 години по-късно, през 2006 г. след “Калчополи”. Изглежда италианците обичат никой да не ги слага в сметките и да са притиснати до стената.
Със смъртта на такива величества като Роси, Марадона, Кройф и др. си заминава и частица от футбола. Футбол, който няма нищо общо със сегашните милиарди, симулациите, комерсиализацията и лъскавия имидж. Футболът по времето на тези гиганти най-добре описваше понятията романтизъм, достойнство, чест и най-вече мъжка игра.