2020-05-04 12:52:00
Желю Станков/Тема Спорт
Докато се разхождаме без свобода и отчитаме, че дишаме глътки нечист въздух, осъзнаваме, че нещо голямо ни е отнето. В момента свободата на ненатовареното мислене я няма. Дори и да правиш прости и обичани неща сега, товарът е налице. Свободата да мислиш по нормален, ненатоварен начин я няма, а това отчасти пречи и на общуването.
А да мислиш за спорт и футбол в минало време не само че не е здравословно, но е и строго забранено. Спортът е част от нашето днес и от нашето утре. Изведнъж системата спря, но всеки от нея непрекъснато мисли за най-близкото бъдеще. Признайте си, че поне веднъж на ден или изговаряте името на любимия си отбор, или го чувате, или го прочитате!
Всички си мислим за футбол и се надяваме час по-скоро отново да сме заедно с играта, всеки по своя си начин. Тези мисли ни държат в настроение. А сметките на всички в голямото световно спортно семейство се оказаха без кръчмар. Това бе лесно предвидимо, защото много хора се поставиха над ситуацията и се наприказваха предварително. Но някои събития се отложиха, други направо се отмениха. Говорим за спорт и футбол от най-висок калибър. А в началото, особено в България, имаше крясъци – да доиграваме, ама как така без публика… Ами ето така! По-добре да не си заковаваме срокове и да не поставяме условия. Да се заредиш с очаквания, при положение че хоризонтът е отворен, не е опция. Майката му е търпението, търси се кой е бащата.
Но е ясно, че без футбол не става.
Даже изобщо не се получават нещата. Филми, книги и други развлечения не вървят. Не е същото и едното не може да бъде заместител на другото. Книгата е сладка, когато си откраднеш време за нея. И с филмите така – ти трябва да ги търсиш, а не те да търсят теб.
Фибрите от организма, които дишат с футболен ритъм, не могат да бъдат пренастроени да го правят по друг начин. Или нещо друго да поеме техните функции. Празнотата е несравнима с която и да е друга самота. Без да звучи обидно или пренебрежително, но тези дни си даваме сметка какво са изгубили тези хора, които по никакъв начин не се вълнуват от футбол.
Можеш да спреш цигарите, да откажеш алкохола, има хора, които минават на другия бряг като сексуална ориентация и преоткриват нов свят, има хора, които правят какви ли не трансформации в живота си. Но да кажеш – аз вече няма да се интересувам от футбол, значи ще излъжеш. "Вече нема да им стъпим", е реплика на човек, който изглежда като най-отчаяния на света, но кошовете за боклук са пълни точно с нея. Или пак – мачовете сега не са като едно време. Е да де, но пак са си мачове. Не са същите мачове, но пак ги гледаме. Иначе откъде ще знаем, че не са същите?! Докато следващото поколение не обяви настоящия футбол за мерна единица, а бъдещия футбол – за "несъщия".
Футболът е свят в света. Общество в обществото. Футболът се явява вероятно втората по обем социална система след образованието. С пряко влияние към физическото и психическото здраве на обществото.
Футболът е вероятно вторият неезиков, или надезиков свят след музиката. Не е нужно да знаеш португалски, за да се радваш на Кристиано, или испански, за да се наслаждаваш на Меси.
В момента ставаме свидетели как тази социална система прави какви ли не фантасмагории и маймунджилъци, за да поддържа жив огромния организъм на спорта. Всъщност ние не сме свидетели, а част от тази система. Двигателят на футболната машина работи на място, тя е в гаража, но гориво винаги се намира. То не е като да изтръгнеш двигател от автомобил. Не можеш да махнеш от някого придобитата способност да мисли и диша с футбола.
Все повече и повече елементите от обществената система разсъждават в посока следващия етап на футбола. Не може да стоим и да чакаме какво ще се случи.
Ние трябва да си го случим сами кой с идеи, кой с инвестиции, кой с талант, всеки с каквото може, защото съвсем скоро системата ще се отпуши и трябва всеки да даде принос за задвижване на машината. Ясно е, мощността на двигателя в началото няма да е същата. Конските сили на мотора вероятно ще са наполовина, но това не трябва да отчайва никого, а напротив – всеки трябва да помни какво беше, а не да се отчайва.
Никак не е изключено да се мине пак през етап регионален футбол, вече има наченки на такива настроения и нагласи. Спортистите, въпреки че много от тях финансово са доста нагоре в системата, вече мислят по друг начин за семейството и близките си. Тези дни стотиците футболисти, изкарващи си хляба някъде си, са изживели шок, който не може да бъде калкулиран с никакви заплати, премии и други материални благинки.
Има лесно раними души и сантиментални натури. Ето, една от звездите на ЦСКА – Албентоса, без много шум избра семейството си пред алтернативата да остане в София и да се пазари за парите си. Вандерсон, който е от най-високо платените в Лудогорец, поиска да се прибере в Бразилия. Ясно му е, че там ще получава по-малко пари, но ще е при своите. А тези от Арда? Много футболисти, които изкарват хляба си навсякъде по света, вече ще предпочетат да са до корените си, вместо да треперят дали някога вече ще видят близките си, тъй като ситуацията наистина е не просто извънредна, но нечувана и непредвидима.
Елементите, съставляващи цялата тази социална система, ще трябва да направят рестарт на плановете си. Маркетинг индустрията ще наложи нови стратегии, съобразно това как от тук насетне хората ще променят усещанията и сетивата си. Предвижда се, поне в началото, в първите месеци, а защо не и години, комерсиализацията да е на заден план, а да се появи отново романтиката.
Дано от тук насетне има повече вярност в цветове и идеи.
Дано се върне спортната идентичност. Защо пък да не видим дали в Англия пак ще вдигнат топката и ще вдигат адреналина със здрави единоборства. Интересно е в каква посока ще поеме спортната индустрия, но сега разбираме, че това е едно от нещата, без които не можем.