Тема Спорт
От 2 юни Левски има нов собственик – легендата на клуба Наско Сираков. Той е притежател на 86,6 процента от общо 30 669 974 акции, които са с номинал 1 лев. Ценните книжа обаче бяха придобити безвъзмездно от голмайстор №1 в историята на сините. Така, както се случва неизменно в последните 20 години…
През 1997-а футболните клубове у нас постепенно започват да стават акционерни дружества. Тогава начело на Левски е Томас Лафчис, който естествено придобива и лъвския пай – взима 40% от дяловете (впоследствие ги увеличава). За тях внася в клубната каса 20 хиляди германски марки. Останалите се полагат на по-дребни акционери, на фенове, има и квота за бъдещ голям рекламодател.
В онези години финансовото състояние на сините е разклатено. Но през лятото на 1998 година се намира щедър спонсор – телекомуникационната компания „Мобилтел“. Тя е представлявана от Владимир Грашнов, зад когото стоят милиардите долари на руснака от еврейски произход Майкъл Чорни. Фирмата получава 20% от акциите на клуба, а срещу това за 5 години трябва да налее 1,5 милиона долара… Година по-късно пластовете в клуба започват да се разместват. През август 1999-а Грашнов става председател на борда на директорите на сините. Причината – само за година той и шефът му Чорни дават близо 2 милиона долара, тоест, повече от сумата, която по договор трябва да преведат на Левски за 5 сезона.
Тогава за изпълнителни директори са назначени Наско Сираков и Константин Баждеков, мениджърски пост получава Николай Илиев, но контролният пакет акции остава в Томас Лафчис. „Мобилтел“ също е разширил дела си – към 20-те процента, получени за спонсорство, са изкупени още 10% от фенската квота. Твърди се, че преди сбирката Лафчис е отказал 5 милиона марки от дяловете си, 40% от които вече е приписал на името на сина си Константин.
В крайна сметка до края на годината Томас се оттегля, а според твърденията от онзи период получава между 3,5 и 5 милиона от германската валута, платени му от Майкъл Чорни за общо 45,9 от дяловете на Левски. От тогава насам – вече 20 години, мажоритарният пакет акции на клуба преминава от едни ръце в други, без някой да плати и стотинка за тях – знак, че нещата са задкулисни и преплитат в себе си доста политически и икономически интереси.
След оттеглянето на Лафчис начело на сините продължава да е Владимир Грашнов – президент е на Левски и на телекомуникационната компания. След смъртта му на 9 октомври 2001 година на сцената излиза същинският собственик Майкъл Чорни, чийто пари харчат на Герена. Той обаче е изгонен от България още през 2000 година от службите ни, които го обявяват за „заплаха за националната сигурност“ и му дават 10-годишна забрана да посещава страната ни. През 2004-а на Чорни е издадена втора подобна заповед от властите ни и той спира издръжката, като иска акциите да бъдат дадени на тогавашния министър на вътрешните работи Георги Петканов. Тази пролет се разигра подобен сценарий с премиера Бойко Борисов, както и контролиращия клуба Васил Божков – той също е извън страната, издирван е…
На 2 юни 2020 година ценните книжа бяха в ръцете на Наско Сираков. Този, който като играч на Левски вкара 165 гола в елита, спечели 5 титли, 4 купи и 3 купи на Съветската армия като второстепенен турнир, а като ръководител (от 1999 г. до април 2003 г. и от април 2004 г. до май 2008 г. е изпълнителен директор, а от юни до октомври 2013 е спортен директор) вдигна още 5 титли, 5 купи и 2 Суперкупи. Вълка обещава нов модел на управление, предстои да видим дали ще е успешен.
КОИ ВЛАСТВАХА В ДЕМОКРАЦИЯТА
От „нула на нула“ при Лафчис до -16 милиона лева при Наско
По времето на демокрацията и настъпването на пазарната икономика у нас Левски премина през доста катаклизми. В най-новата си история клубът бе управляван от бивш играч, адвокати, мастити бизнесмени. „Тема Спорт“ ви предоставя резюме на президентите на клуба.
ТОМАС ЛАФИЧС
Спонсорира сините в края на сезон 1990/91, след което се кандидатира за президент и печели изборите. Бившият вратар на Левски не е спрян от факта, че е етнически грък и в онзи момент няма родно гражданство. Първият му ход е да привлече Илиан Илиев от Черно море за рекордните тогава 2 милиона лева… Назначава за спортен директор Андрей Желязков-Жужо – отлично попадение. Така дълги години Левски се издържа от трансфери на играчи. По времето на Лафчис сините печелят 3 титли и 3 купи, а продават футболисти в чужбина. „Когато през есента на 1999 година си тръгнах, оставих Левски без стотинка задължения – с нов автобус, ново осветление, нови седалки на „Герена“ и няколко прекрасни помощни терена. За 9 години наше управление похарчените пари бяха около 13 милиона марки“, отчита той по-късно.
ВЛАДИМИР ГРАШНОВ
Застава начело на клуба през лятото на 1999-а, а по-късно се води и негов собственик до смъртта му през есента на 2001-а. Тимът печели 2 титли и 1 Купа на България. Казва, че това, което не става с пари, се прави с много пари. Води начело на отбора треньорското светило Люпко Петрович, като му дава 150 хиляди долара годишна заплата. Мисли и харчи мащабно, в един момент иска да закупи самолет за клуба. Най-силният му ход е назначаването на Наско Сираков и Константин Баждеков за изпълнителни директори – двамата ще крепят клуба дълги години напред.
МАЙКЪЛ ЧОРНИ
Всъщност руският милиардер е човекът зад Владимир Грашнов. Той става президент на Левски през 2001 година и остава такъв до лятото на 2004. Осигурява издръжката на клуба в продължение на 5 години. В този период над „Герена“ се изсипва златен дъжд. Неслучайно се твърди, че той е налял цели 71 милиона лева! Стига се до момент, в който преди 20-ина години бюджетът на сините е 20 милиона лева. А целта – пробив в Европа, така и не бива осъществена.
ТОДОР БАТКОВ
Адвокатът на Чорни е поставен в небрано лозе през лятото на 2004 година, когато мажоритарният пакет акции му е прехвърлен на него. Левски продължава да получава средства от руския милиардер, но не и в такива размери. Батков връща в клуба Наско Сираков, който назначава Станимир Стоилов за треньор. Бюджетът е сериозно орязан, но напук на това тимът печели 2 титли, 2 купи, 2 Суперкупи, играе четвъртфинал за Купата на УЕФА. Левски става и първият български тим, влязъл в групите на Шампионската лига. През лятото на 2008-а Батков уволнява Стоилов и Сираков, а на следващия сезон отборът взима титлата и Суперкупата. В следващите години обаче настава суша откъм трофеи, а финансовото състояние на клуба все по-нестабилно. Клубът дължи куп пари за строежа на новия сектор А на „Герена“
ИВО ТОНЕВ, АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ, НИКОЛАЙ ИВАНОВ
Триото придобива 86,6% от акциите на клуба. Пробва да въведе модел на прозрачност, а важните решения в началото се взимат на сбирки на Управителния съвет, каквито има на всеки 2 седмици. Триото идва на „Герена“ с обещанието, че има осигурен бюджет за следващите 3 години – по 6 милиона лева на сезон. Дълговете на клуба обаче започват да се множат.
СПАС РУСЕВ
На 30 август 2016-а става собственик на клуба покрай телекомуникационна компания. Левски на книга има осигурени тлъсти спонсорски договори, но на практика дълговете се трупат с неудържима сила, в един момент дори не са плащани данъци. Русев раздробява пакета с акциите, за да не е в конфликт на интереси. В крайна сметка се оттегля от клуба в началото на 2019-а. Онзи ден обеща да погаси 3 милиона лева дълг на клуба, направен по негово време.
ХРИСТО ЙОВОВ
Дали е бил вписан в книгата на акционерите на клуба, не е ясно, но наскоро Васил Божков документално показа, че именно от него е придобил 50% от дяловете на Левски. Те са били в бившия играч в продължение на месец – от края на януари до края на февруари 2019.
ГЕОРГИ ПОПОВ
Акциите се водят на негово име, но всъщност му ги прехвърля Васил Божков – човекът, който е реалният собственик на клуба и чиито фирми дават парите. От 6 март 2019 до 2 юни 2020 – толкова продължи властването им, като в последните месеци те бяха спрели финансирането и клубът бе на крачка от фалит. Всъщност Божков успя да намали дълговете на клуба от „над 30 милиона лева“, както бе обявено при идването му, до 16 милиона лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА ЛЕВСКИ
1914 – 1919 г. Владимир ГРИГОРИЕВ-ВЛАДИСА
Един от основателите на клуба и първи негов председател. Като състезател играе дясно крило, участва в първите мачове на Левски от 1914 до 1918 година.
1920 – 1922 г. Димитър ИВАНОВ
От 1926 до 1935-а (до смъртта си) е председател на Българската национална спортна федерация (БНСФ).
По професия – офицер. Участник в Балканската и Първата световна война. Носител на ордени за храброст.
1922 – 1923 г. Димитър ПИСАРОВ
Спортен деятел на клуба от 1919 до 1926 г., чийто председател е през 1922 и 1923-а. По професия – офицер. Участник в Балканската и Първата световна война и носител на ордени за храброст.
1924 – 1925 г. Стефан ПРОДАНОВ
Спортен деятел на клуба от 1920 до 1944 г. Председател в продължение на 8 години (1923, 1924, 1925, 1927, 1928, 1929, 1937, 1941). Наричан Бащата на Левски. По професия е търговец.
1926 г. Петър СТОЯНОВИЧ
Основател на Левски и централен нападател на първия тим от 1914 до 1919 г. Дългогодишен деятел на клуба от 1923 до 1940 г. Негов председател в продължение на 8 години (1926, 1932 – 1934, 1936, 1938 – 1940). По професия – икономист с докторска титла.
1930 – 1931 г. Йордан ГАНЧЕВ
Баща на изтъкнатия лекоатлет на Левски и националния тим Камен Ганчев. Бил е народен представител в периода от 1928 до 1934 г.
1934 г. Акад. Димитър ОРАХОВАЦ
Професор по физиология в Медицинска академия и дългогодишен неин ректор. Един от организаторите на здравното дело в България.
1935 г. Христо ДАНЧЕВ
Председател на клуба през първата половина на 1935 г. Кадрови генерал от българската армия.
1935 г. Димитър ВЪЛЧЕВ
Дългогодишен деятел на Левски, бил е също медицински съветник на клуба. През 1935 г. след смъртта на Христо Данчев е избран за председател на сините. По професия – лекар.
1942 – 1944 г. Стоян РЕДЖОВ
Деятел и меценат на клуба. По професия е търговец.
1945 – 1946 г. Никола ЙОТОВ
Деятел на клуба и негов председател в един от най-тежките му периоди (1945, 1946).
1947 – 1948 г. Никола КРУШОВЕНСКИ
Деятел на клуба от 1945 до 1950 г.
1949 – 1951 г. Иван АЛАДЖОВ
Дългогодишен деятел на Левски (1945 – 1989 г.), чийто председател е 3 години. Като зам.-министър на пощите има огромна заслуга за спасяването на клуба в един от най-тежките му периоди като Динамо – от 1950 до 1956 г.
1952 г. Паруш ПАРУШЕВ
Член на ръководството на клуба от 1952 до 1958 г.
1958 – 1958 г. Димитър ЯНЕВ
Деятел на клуба от времето, когато се нарича Динамо (1950 – 1958 г.) и негов председател.
1959 – 1960 г. Велин ГЕОРГИЕВ
1961 – 1962 г. Денчо ЮРУКОВ
1963 – 1965 г. Ангел БЪРЗАШКИ
Привлича на работа в клуба чехословашкия треньор Рудолф Витлачил, с когото Левски след 12-годишно прекъсване става отново шампион на страната. Дългогодишен деятел и председател на Българската волейболна федерация, заместник-председател и главен секретар на Световната федерация по волейбол, заместник-председател на БОК.
1966 – 1968 г. Асен МЛАДЕНОВ
Председател на Левски от 1966 до 1968-а и през 1980 г. След обединението на Левски със Спартак е заместник-председател на клуба (1969 – 1979).
1969 – 1971 г. Любен ЧЕРВЕНУШЕВ
1972 – 1974 г. Тодор СТАНЧЕВ
Като спортист е неколкократен шампион на България по стрелба с пистолет.
1975 – 1979 г. Борислав ЛАЗАРОВ
Дългогодишен спортен деятел и председател на ДФС Левски–Спартак от 1975 до 1989 г., включително и на футболния клуб от 1975 до 1979 г. Полковник от МВР.
1985 – 1986 г. Александър ЦВЕТАНСКИ
Начело на клуба е след разформироването и преименуването му на Витоша.
1986 – 1988 г. Лазар ЛАЗАРОВ
Партиен и спортен деятел. Председател в периода от 1986 до1988 г.
1981 – 1983; 1988 – 1989 г. Данаил НИКОЛОВ
Комсомолски, партиен и спортен деятел. До 1970 г. е председател на Академик Сф. От 1970 до 1975 г. е председател на Българската федерация по футбол. От 1971 до 1978 г. е заместник-председател на Левски-Спартак, а от 1981 до 1983 г. е председател на футболния клуб.
1983-1885; 1989 – 1990 г. Кръстю ЧАКЪРОВ
Треньор и деятел на клуба. Завършил треньорска школа в Москва. Шампион на България през 1968 г., носител на купата през 1967 г. Председател на футболния клуб от 1983 до 1990 г. През 1985 г. е изключен от физкултурното движение по решение на ЦК на БКП. През 1989 г. е възстановен.
1991 г. Васил СПАСОВ-ВАЛЯКА
Дългогодишен футболист (1941 – 1953 г.) и треньор (1954 – 1978 г.) на Левски. Шампион като състезател пет пъти и носител на купата четири пъти. Като треньор печели титлата и купата през 1977 г. Дългогодишен деятел на клуба и негов председател в периода 1990 – 1991 г.
1991 – 1999 г. Томас ЛАФЧИС
1999 – 2001 г. Владимир ГРАШНОВ
2001 – 2004 г. Майкъл ЧОРНИ
2004 – 2015 г. Тодор БАТКОВ
2015 – 2016 г. Иво ТОНЕВ, Александър АНГЕЛОВ, Николай ИВАНОВ
2016 – 2019 г. Спас РУСЕВ
2019 – 2020 г. Георги ПОПОВ*
Заб.: От края на януари до края на февруари 2019 година мажоритарният пакет акции на Левски е в ръцете на Христо Йовов. След това той ги джиросва на Васил Божков.
* Георги Попов е дясна ръка на Васил Божков, от когото получава 86,6% от акциите на клуба.