Жаклин Михайлов/Тема Спорт
Това, което се говори от много дни насам, вече е факт. Официално, както чакаха казионните медии, Наско Сираков обяви, че предава клуба на изключително мощен и най-важното политически необременен инвеститор.
Условието политически необременен със зависимости е ключово, защото в последните 10 години „любовта“ на властта разказа играта на футболен клуб Левски и го докара да мисли за физическо оцеляване.
Този вариант с изпратени спонсори, собственици, благодетели, които пишат декларации, че ще помагат на Левски само докато интересите съвпадат, бе по-ужасен дори от комунистическо време, когато се сменяха имена и насилствено се правеха обединения с други клубове. Тази система – да помогнем на Левски, защото има много привърженици, докара клуба до това злочесто дередже. С много милиони, пристигнали на Герена без афиш и задкулисно. Парите потънаха в мокрия пясък, а Валери Божинов със сините юноши се радваше на победен гол срещу Черно море, все едно, че са спечелили финала в ШЛ. А хората във Варна се смееха през сълзи на тази биполярна синя еуфория.
Връщам се към първото изречение с обяснение на думите – Наско Сираков предаде Левски. Това обаче е най-хубавото предателство в историята на клуба. Сравнимо само с онзи епос от битката за Йерусалим, когато рицарят Балиан постига споразумение със Саладин и предава града без нито една жертва. А когато Балиан пита Саладин защо пуска всички хора да си тръгнат мирно, след като преди един век при влизането в Йерусалим християните са изклали всички до един, арабинът отговаря просто и ясно – Аз не съм като тях! А Йерусалим е Небесното царство. Думите на Наско на Могилката са като Небесното царство за загубилите всяка надежда сини фенове. И той досущ като Балиан ги повежда не към нещо друго, а към живота. А има ли живот, съществува надежда.
Сираков даде огромна надежда на милиони българи, които се бяха отчаяли. Това, което предстои да се случи, е истинско чудо. Левски от Ада се качва в Рая. Това, което ще се случи, няма аналог в досегашната история на българския футбол. Върхът на айсберга досега бе изпращането на Чорни на „Герена“ от тогавашното ОДС с основната „заслуга“ на Бакърджиев и Софиянски. Заслуга я пиша в кавички, защото е с много следващи неблагоприятни последици, като например присъствието на вечния адвокат Тодор Батков. И той, милият, който сложи началото на мрачните последни 13 години, има мнение. Вчера писах за ролята на месец май в синята история. Точно през май Тодор Батков уволни Мъри и Наско и сложи начало на агонията, която закономерно стигна своя апогей в последните 18 месеца. И вижте кой е Спасителят – изгоненият от Батков Наско Сираков. Понеже Левски можел без всеки и бил над всички. Може без всеки, но с Мъри и с Наско игра в групи на ШЛ, а сега за малко да играе в групи за изпадане от Първа лига!
Но толкова за миналото, то не може да се върне и най-лошото е – всеки го чете като дявола Евангелието. Самият Наско Сираков много пъти е казвал, че няма вчера и днес, а само утре. Започваме да чакаме утрото с нетърпение, защото вече се чуват мощни гласове от всички посоки, че може би изказването на Наско е последният ход на отчаянието. Че хвърля и последната сламка на удавника, преди да бъде пометен от синия гняв. Наивник съм и не мога да го повярвам! Подобен ход е равносилен на игра на руска рулетка с шест патрона. Познавам добре Сираков и не мога да си представя, че би го сторил. Не можеш да си играеш с чувствата на милиони хора.
През последните 12 месеца Наско Сираков разочарова много левскари. Не заради друго, а защото им уби вярата. Но в интерес на истината, той обеща само едно и то е да се бори за Левски до последно. И това, което обяви на Могилката на 24 май, доказа и показа по най-грандиозния начин, че точно това е правил. И че мястото в класирането, треперенето срещу ЦСКА, безумната селекция са били супермаловажни и несъществени подробности от пейзажа. Това, че феновете на Левски трябваше да изтърпят всевъзможни унижения през последните 12 месеца, вече няма никакво значение. Дори най-точната дефиниция на управлението на Наско Сираков, изречена от Вили Вуцов – те нямат нито един правилен ход, се изтрива и забравя.
Факт е, 12 месеца управление бяха катастрофа. Някакви несъстоятелни управителни и надзорни съвети, смешни селекции, пенсиониран треньор през цялата есен. Наднормени вратари, инфлуенсъри, играчи, преминали през най-слабите отбори в света, всичко го забравяме на мига. И не заради друго, а защото с новия собственик подобни грешки ще са невъзможни. Сираков е много интересна и многопланова личност.
В една ситуация може да е най-големият безхаберник, в друга да е най-големият професионалист. Но едно е безусловно ясно – минава през живота като висока камбанария. И сигурен съм, че ни предстои да видим втория му образ. Хората идват да инвестират стотици милиони и няма как той да им предложи да работят с индивидите от управителния съвет. Те ще си купуват билети и ще ходят на мачове като простосмъртни. Сега ще видим вече истинската спортна експертиза, защото такива като Старокин, Райнов, Живко Атанасов и прочие могат само да ходят до бъдещия „Георги Аспарухов“ на туристическо посещение. И да разказват, че са играли на този стадион, но може би няма да им повярват!
Сега сме само ден втори от събитието и както обещах в следващите месеци, темата Левски няма да слиза от медиите. Някакви делиормански напъни за ШЛ ще минат между другото. Предстои осветляване на целия проект, но генералните неща са ясни. Изцяло нов модерен стадион, нова извънградска база тип умален Валдебебас, пълна промяна на интериора около стадиона, солиден бюджет за първия отбор, за да могат да бъдат привлечени необходимите класни състезатели, които да изградят тим, на който Лудогорец и ЦСКА да дишат прахта.
Но най-важното послание не са парите, които ще се похарчат смислено, а онези, които ще отидат за дълговете. За първи път нов собственик се заема с дълговете, които са дамоклевият меч над клуба. Няма как Левски да тръгне напред, закачен с прангите на тези неясно колко много милиона лева задължения. Второто най-хубаво нещо го написах по-горе, но ще го повторя заради значимостта. Няма вече „данък рекет“, „данък спокойствие“ и всякакви други такива данъци, които само привидно правят България държава от ЕС и НАТО, а на практика емоционално сме си на Изток, където са създадени тези практики. Враговете на Левски вече няма да повтарят като папагали притчата за отбора на всички власти. Само че тези власти не оставиха нищо хубаво след себе си на Герена! Идва човек от цивилизования свят, който ще прави нещата по правилния начин. Нашите начини той едва ли ги разбира.
Написах благоприятния сценарий, но Тома Неверни е в правото си да се съмнява. Някак е много хубаво, за да е истина. За какво, по дяволите, ще дойде някакъв англичанин с бизнес в Ню Йорк в България и то да се занимава с най-корумпираната област. За какво му е на този човек да влиза в това блато? Това се питат много хора и отговорът ще дойде в следващите месеци. Но 24 май донесе една огромна въздишка на облекчение за милионите левскари. И това е най-същественото сега.