Жаклин Михайлов/Тема Спорт
Трудната година във ФК Левски с нищо не се прояснява и подобрява. И ако финансовото състояние на клуба постепенно минава на заден план, то случващото се на терена буди все повече тревога. Вече сме на финалната права на сезона и сините по никакъв начин не са се отдалечили от зоната на изпадащите.
Никакво щастие не се появи от петте поредни мача без загуба, от класирането на четвъртфинал за Купата на България и от спечелените цели 6 пролетни точки. Левски продължава да гравитира около последните места в класирането, а отстоянието му от двата изпадащи е само 5 точки. След паузата за националните отбори сините влизат в поредица от четири мача срещу Черно море във Варна, Лудогорец в София, Локомотив Пловдив на Лаута и ЦСКА и вероятността да завършат редовния сезон като последни изобщо не е изключена.
Всъщност типично по левскарски рязката промяна в настроението настъпи на базата на много лошия мач срещу Ботев Пловдив. Показаното в този двубой буквално изправи на нокти феновете на отбора, които забравиха копнежите за място в шестицата и Купа на България и отново потънаха в мрачния кошмар с треперене до последно за оцеляване в Първа лига.
А най-големият кошмар за привържениците в този момент може да се окаже поредната треньорска рокада. Защото и най-големите лаици са наясно, че една промяна на треньорската позиция е максимално опасна в оставащите 70 дни до края на кампанията. Естествено броженията около треньора са под повърхността, но не е никаква тайна, че от известно време Славиша Стоянович е много чужд сред уж свои. А това можеше лесно да се предвиди.
Завръщането на Славиша Стоянович бе напълно нелогичен ход на сегашното ръководство на Левски. Пояснявам – добър, но нелогичен ход. До голяма степен грешен ход и на самия Славиша. Той тръгна да се връща в Левски с голяма кошница, без да разполага с одобрението на новата управа. Много трудно е да работиш в обстановка без здрав гръб зад себе си. Думите за недовършената работа бяха стопроцентова куртоазия. Всъщност Славиша не бе приет с отворени обятия още от първия момент, той просто бе компромисен вариант, след като сагата с Георги Тодоров най-сетне приключи.
Сърбинът е вече 4 месеца на Герена и с всеки изминал ден става все по-нежелан като присъствие. След мача с Ботев Пловдив, ако си беше подал доброволно оставката с мотива, че му идва в повече, факторите в клуба щяха да въздъхнат с облекчение. Заместник ще му се намери лесно, две-три гладни хиени обикалят непрекъснато наоколо в очакване на добри новини. Българските треньори в болшинството си са като жителите на варшавското гето през 1943, чийто принцип е бил – един ден в повече си е един ден в повече. Славишата обаче не е български треньор и без съмнение е добре запознат с футболните закони. Той със сигурност ще мине по пътя на Петър Хубчев и ще си вземе от Левски всичко до стотинка по договор. А на „Тодорини кукли“ не рият парите с лопати. Дават им на час по лъжичка, колкото да не умрат от глад! С други думи вегетация, за която те не знаят как да се отблагодарят подобаващо на държавното ръководство.
При така създалата се ситуация треньорът може само да бъде подтикван и притесняван. И лишаван непрекъснато от всякакви форми на подкрепа. Включително тази на феновете и тази на ведомствените журналисти. Последните вече оттеглиха подкрепата си към Стоянович, независимо че само преди 3 месеца писаха с него концепция, кодекс, устав и планове за бъдещи велики дела. А не е трудно да се досети човек, че с онази концепция Стоянович си ритна сукното. В нея на пет места той разпореждаше какви функции трябва да изпълнява собственикът президент. Въобще не беше работа на Стоянович да се занимава с такива генерални неща и сега си плаща. Ама бил добронамерен, направил го за доброто на Левски – в България има една поговорка и тя се спазва от всички. Гласи така – Всяка жаба да си знае гьола.
Стоянович ще бъде най-самотният човек на планетата в следващите два месеца и половина. И максималното, което може да постигне, е да спаси Левски от изпадане и да го класира поне до полуфинал за купата. Финал вече ще е история. В спортен план обаче това ще е много трудно. Причината са изключително негативните обстоятелства, в които е поставен треньорът.
Първо прие през ноември един абсолютно несъстоятелен футболен тим, обременен от периода на златния дъжд в добавка с най-добрата спортна експертиза. От двата периода в Левски бяха събрани такава група играчи, които и най-големият душманин на клуба не би пратил на Герена. Сърбинът почти нищо не можеше да направи през есента, но очакванията за пролетта бяха различни. И никой не може да оспори, че Стоянович започна да защитава репутацията си на треньор с най-внушителна визитка в нашия шампионат. Начинът, по който смени цялата защита и вратаря, показа ясно, че той е професионалист. Но в мача с Ботев Пловдив изненадващо му излязоха крайните защитници, върнаха се отново в игра безхаберниците и крехкото равновесие се разруши. Ботев вкара два гола с дейното участие на Галчев и Найденов. А вече че Сулака и Монсалве не се справиха, е друг въпрос. Но с оригиналния вид на новата защита Левски допусна само един гол в 4 мача, и то след нелепо нарушение на Рерас, довело до дузпа.
Но е много некомфортно да си опрян непрекъснато до стената и да нямаш никакъв план Б. Стоянович може да издърпа каруцата от калта само ако обстоятелствата са идеални, както бе в мача за купата с Берое. При всяко поклащане напред-назад Левски отново се превръща в най-слабия откъм футболни аргументи отбор в Ефбет лига. Това е реалното положение на нещата.
За ФК Левски при тази комплицирана ситуация е най-добре Славиша Стоянович да остане до края на сезона, без да му се пречи. Всички там на пейката, които са се наредили до него, да разберат, че не е моментът за сплетни, интриги и подливане на вода. Инфлуенсърите от пейката също да си траят, защото са приключили за футбола. Стоянович така или иначе ще си отиде, но да не стане така, че и Левски да отиде във Втора лига. А оттам завръщането не е чак толкова лесно. Да се огледат какво се случи с Локо Сф!
Пред Левски се очертават най-тежките дни в цялата му история на футболен отбор. И за добро или лошо човекът, който може да го спаси, е Славиша Стоянович. Не е идеалният, но се вижда, че преживява нещата и най-важното – много му пука. Не е поредният гастарбайтер, дошъл за заплата и неустойка. А това е много важно условие в този момент. Сигурен съм, че Славиша няма да има и една минута спокоен сън в следващите месеци. И не е необходимо още повече да му се усложнява животът.