Сценарият е непроменен от момента, в който камерите започнаха да се завират в лицата на играчи, треньори и президенти след края на мачовете. Безкраен низ от клишета, които сякаш ще ни преследват до края на съществуването на света… или поне на Първа лига (бивша А група).
И все пак – кои са нещата, които отличават българския футболист, началник или треньор и по какво да познаем, че сме попаднали на терен от Първа лига.
Ти си част от Първа лига ако:
Играеш мач за мач
Едно от най-безумните неща, когато говорим за футбол. Опитайте да го обясните на Сър Алекс Фъргюсън, колкото и перфектен шотландски английски да имате. Или пък на Венгер. Самото осмисляне е трудно, камо ли ако искате да обясните, че това е футболна философия на 90% от занимаващите се с футбол у нас
Подиграват се с труда ти
Скъсваш се от бач от 17:00 до 19:00 часа всеки божи ден, поне пет пъти си тренирал онова заучено положение, а в края на уморителния работен ден се подлагаш на ужаса да ти правят масаж. Ако някой си мисли, че е лесно на кибичиш на голлинията по време на мачлето и да вкарваш от метър или пък да юркаш юношките, ми да дойде той да поеме тази отговорност. И след целия този ад да вземат да не оценят това театрално падане за дузпа, което досега винаги минаваше. Подигравка на квадрат!
Плачеш в съблекалнята
Горното е достатъчно да избухнеш в рев в съблекалнята след мача. Треньорът иска да те успокои, но бърза за флаш интервюто, в което ще натърти, че с колегите плачете в съблекалнята.
Никога не коментираш съдиите, но…
… днес вече не издържаш. По принцип знаеш, че и те са хора и бъркат, но днес вече няма как да избягат от гибелния ти гняв. Чернодрешковци…
Едно ти говорят и говориш в съблекалнята, друго става на терена
Разбира се, невинаги съдиите са виновни. Понякога просто не знаеш какво се случва с теб и отбора. Подготвили сте се като за мач с Барселона, знаете как ще станат работите, как ще опазите този и онзи, но на терена се нещо като културен „Кольо Терориста“. Организацията на игра снощи с дискотеката беше на далеч по-добро ниво.
Нямаш самочувствие
Почти болестно състояние за целия роден футбол. Особено ако си в дъното и ти се е отворила възможност да вкараш веднъж в целия мач срещу лидера. Не успяваш не защото си некадърен, а защото нямаш самочувствие. Като се върнеш при вашите, всички те знаят като Футболистчето, особено при поздравите в диското. Там вкарваш и без положение. Но при загуба рязко пада самочувствието на почти всеки български играч. И то защото не е слушал треньора си в уроците по самочувствие.
Няма значение дали вкарваш ти или друг- важното е отборът да побеждава
Ти си отборен играч. Какво тук значи някаква статистика, или че си вкарал. Днес си ти, утре е някой друг. Важното е отборът да върви. Обикновено се казва, докато ти връчват бутилка пенливо вино, което и те и ти си мислите, че е „шампанско“.
Следва продължение…