Желю Станков/Тема Спорт
Дами и господа, на сцената имаме нов Сираков. Досегашният Наско Сираков не познаваше позицията на подгласника, който е доволен и от второто място. Досега той изобщо не участваше в състезание, което не може да спечели. Това му е вроден порок, дори по наследство от баща му. Той изпълваше в пълна степен думите роден победител. Друг е въпросът, че родените победители трябва да преценят добре шансовете си. Засега е напълно неясно дали това, което прави, е чиста авантюра, или добре премислен ход. На този въпрос отговор ще има не по-рано от догодина по това време.
В момента широката аудитория не би направила залог за това как ще се справи Наско Сираков в ролята на собственик.
Още в първата си медийна изява той постави всяко нещо на мястото му. И го направи с умерена деликатност, защото иначе биха го упрекнали, че хвърля прекалено много кал по предшествениците си. А от връщане назад няма смисъл и Наско добре знае, че пътят е само напред. Той го е казал многократно с думите – във футбола няма вчера и днес, има само утре.
Когато се заяви като кандидат за акциите на Левски, той размаха пръст и каза, че е седнал на този стол не да спасява, а да успява. Но нека отбележим, че успяването в случая минава през спасяване. Защото преди месец-два ножът съвсем не бе опрял до кокала, както бе обявено онзи ден. А с всеки изминал ден ножът вече реже повърхността на кокала.
Наско Сираков обаче не само вярва, той е напълно убеден, че ще възроди Левски и ще го върне там, където му е мястото. Към сегашния момент може би той е единственият в света, който го вярва. Е, и Константин Папазов, разбира се.
Тодор Батков, Иво Тонев, Спас Русев и Васил Божков също са вярвали. Те си приличат по едно – тези хора нямат футболния капацитет на Сираков. Те са добри в други неща, но доказаха, че почти нищо не разбират от футбол. Разликата е, че всеки един от изброените смята, че във футбола играят единствено парите, а Сираков знае, че футболът е нещо повече от пари. Футболът е правилно управление на процеса. И онзи ден в съблекалнята, когато е говорил за пари, е казал, че все някога ще има. И всички трябва да си ги изкарат.
В последните месеци се изписаха много комплименти за великата синя публика. Наско Сираков обаче ще направи най-важната стъпка – ще спре нейната деградация. Защото това е истината – публиката на Левски деградира не по своя вина. На нея й бе внушено, че щом са от Левски, трябва да приемат нещата такива, каквито са. Безумно управление и слаб отбор. И феновете по дефиниция са длъжни да го подкрепят, защото са имали (не)щастието да станат от Левски.
А принципите на Наско Сираков са противоположни. Добро управление, силен отбор и мощна критика от феновете при всяка неудача. Това е синьото ДНК.
Претенции до дупка.
Без връщане към тези ценности няма да има синьо възраждане. Предишните не обичаха критика и не искаха напрежение. При новия собственик е обратното – той няма да е Сираков, ако постоянно му повтаряш, че всичко, което прави, е окей.
Също така Сираков няма да е Сираков, ако няма врагове. За него е най-важно да ги изкара от окопите и да се изправят срещу него. Това му е силата, а тя става исполинска, когато зад него е институцията Левски. Сираков е най-добрият, когато трябва да обединява силни фактори. От една страна, характерът на роден победител, но със синята армия зад себе си. А битката за парите от телевизионни права тепърва започва и той много добре си дава сметка какви интереси ще настъпи по мазола. Вече изказахме подозренията си, че преди да поеме акциите, е имал обещания за някакъв съпорт, но явно това е било само на думи. Към този момент касата е празна, а той постави в съблекалнята предизвикателството да играеш в Левски заради Левски. Което означава публиката да се приготви за периферна роля на тима в класирането по време на следващото първенство. А публиката, поне на този етап, е активна в моралната си и финансова подкрепа към клуба.