Жаклин Михайлов/Тема Спорт
ЦСКА надигра категорично Лудогорец в първия полуфинален мач за Купата на България. Надигра, но не победи, а завърши наравно. И това не е за пръв път. Същото се случи и през есента, когато червените помляха зелените, но накрая пак точките бяха поделени.
И случилото се двата пъти не е субективен проблем, който често се хвърля в публичното пространство от човека с яке „Россия“, а съвсем обективен и чисто футболен.
Не може вече 10 години и в 18 поредни мача да не можеш да победиш точно един конкретен съперник като домакин. При това да носиш името ЦСКА, и да обясняваш непрекъснато, че победата е заложена в ДНК-то ти. Цели 10 години да не победиш най-големия си съперник на своя стадион в редовното време е прецедент без аналог в света. Ако някой тръгне да ми противоречи с единствената победа след продължения, ще изглежда доста нелепо. Не съм правил специална проверка, но е логично да предположим, че това е невъзможно.
При това Лудогорец е бил побеждаван в Хасково, Любимец, Враца, дори в Горна Оряховица и Подуяне. Дори едни световни анонимници от Молдова успяха да го направят, при това от първи опит.
Не може да си собственик, началник, треньор, футболист, дори масажист в ЦСКА и да не те притеснява тази злокобна серия, която показва само едно – тежък комплекс за футболна несъстоятелност. Излиза, че е по-лесно да победиш Базел и Рома, отколкото чутовния разградски колос. Това червените фенове няма как да приемат и да се примирят. Това е обида от колосален характер.
И продължавам да посипвам раната със сол. Последните 8 двубоя между ЦСКА и Лудогорец в София завършиха наравно. При последните три голови равенства домакините тотално владееха инициативата, стигнаха първи до гол и по някакъв странен начин в оставащото ограничено време от мача пропиляха своя аванс.
Тази тенденция между другото тръгна още от първия официален мач на 28 ноември 2011 година на Армията. Тогава ЦСКА позволи от 2:0 да се стигне до 2:2. След глупост на Тодор Янчев първо стана 1:2 в 86-а минута. И в последната минута проспаха и второ попадение. И така тръгна до ден днешен.
ЦСКА не може да удържи предимството си и когато води, и когато е с човек повече. Въобще не е ясно колко трябва да са благоприятни обстоятелствата, за да завърши мача с победа на по-добрия.
Най-страшното за феновете на ЦСКА обаче е обстоятелството, че любимият им отбор не може да победи Лудогорец, дори когато хегемонът не е особено мотивиран за краен успех. Традиционно Лудогорец не играе за победа на Армията, тактиката им е да измъкнат равенство. И както се вижда от статистиката, те си го вземат с някаква уникална сигурност.
И от генералното към конкретното. Игрово ЦСКА води с 2:1 в досегашните сблъсъци през кампанията. Двата мача в София категорично бяха в полза на домакините, а в Разград зрелището го направиха зелените. Белчев и Пенев намериха вярната тактика, а Акрапович се провали с гръм и трясък в двубоя с Лудогорец.
В първия полуфинал за купата ЦСКА излезе с адекватна схема, показа достатъчно агресия, отговори подобаващо на отрязъците с повишена динамика в мача. Любо Пенев възстанови картината по фланговете, която бе напълно изчезнала при предшественика му. Естествено блеснаха ослепително и всички субективни слабости на сегашния тим на ЦСКА.
Но едно е сигурно – с Любо Пенев ЦСКА ще развие много по-добре потенциала си, отколкото това беше с Акрапович. И това ще стане напълно ясно точно след седмица на реванша в Разград. Да не се забравя онзи мач за купата през 2019 година с победния гол на Пинто. И кой беше тогава на тъча, дъвчеш дъвка!? Повечето играчи са различни, но Тиаго, Рафаел Енрике и Турицов могат да осигурят нужната приемственост.
И все пак защо бе важно за ЦСКА да спечели с 2:0, а не да завърши с 1:1.
Преди и след мача станахме свидетели на уникална и непозната досега като размери кампания против съдията. И това не е начало, тя е продължение на атаките срещу Гергинов, започнали още от назначаването му. Виждам, че обилно, напористо и свръхкритично някои медии наблягат върху една съвсем не стопроцентна дузпа и едно нарушение на Жеферсон при безобидни обстоятелства. Да, и в двата случая Чинков можеше да посочи „правилните“ решения. Но в случая по-важен е устремът. Който стига дотам да вади като основен аргумент факта, че Жеферсон щял да бъде изгонен, ако му бил показан първия жълт картон. А не допускат ли хипотезата, че Жеферсон нямаше да извърши умишления си фаул срещу Ману, ако имаше жълт картон? Но явно критериите за добро съдийство са като онези на Станислав Тодоров, който изгони пресилено същия Жеферсон на мача между Лудогорец и ЦСКА в Разград. И в директния мач за титлата хегемоните обърнаха резултата от 1:2 до 3:2. При обстоятелството че ЦСКА вкара втория си гол в числено неравенство. Излиза, че Чинков не е знаел единствената правилна линия и е кривнал от нея.
Всъщност е напълно ясно, че внезапният интерес към съдийството възникна в унисон с някои възможни промени. Едната е в държавата, другата е възможно да настъпи след конгреса на БФС. И тогава цялата паяжина може да започне да се разплита. И доминото на всички зависимости да започне да се свлича. Но всичко това не променя задължението на претендента да изпрати шампиона в нокдаун. И няма никакво извинение, че не го направи още на Армията на 7 април. Защото след нокдауна е много вероятно да последва и нокаут. А сега нещата остават, както преди.