Жаклин Михайлов/Тема Спорт
Ще е много интересно да се проникне в главата на Стамен Белчев и да се разбере точно как мисли да победи БАТЕ Борисов в четвъртък.
Повече от сигурно е, че на него въобще не му е ясно как това може да стане, а какво да говорим за подопечните му.
Вероятно преди мача ще ги обърка окончателно със сложните си тактически анализи и подходи. И на терена ще гледаме пак същата мъка.
Най-важния си мач за годината футболистите на ЦСКА могат да спечелят единствено и само с мерак. Не че са лоши или нямат качества, но към този момент те са всичко друго, но не и отбор. Още по-малко може да се разчита на някаква обиграност. На теория ще им се обясняват някакви сложни и правилни подходи, на практика обаче ще е на принципа кой както си го знае и както си го може. Което е притеснително.
А най-притеснително е, че колкото повече опити за летене прави червеният клуб в Европа, толкова по-неподготвен се явява на изпита. С Нестор Йевтич бе голям зор за 1:0. Но поне нулата бе сигурна. Стигнаха до ФК Копенхаген и изиграха два нелоши мача. И в двата случая имаше ясна концепция. В София ЦСКА започна вихрено и поведе в резултата. След това Чорбаджийски бе изгонен и класата на датчаните взе връх. Но ако сравним показаното от ЦСКА срещу Копенхаген и видяното от Лудогорец срещу Мидтиланд, то всички предимства са на страната на червените. Тогава имаше и съдийска намеса, въобще си стана шоу. Стадион „Васил Левски“ събра над 20 хиляди фенове.
Година по-късно 16 хиляди червени привърженици гледаха спектакъла срещу Заря. Сценарият бе различен, защото на пейката на ЦСКА бе Люпко Петрович. Който бе отстранил вече доста солидния Осиек. При Люпко всичко е ясно, тактиката е изчистена до крайност. И пак победата бе на една ръка разстояние.
Интересно е сега на колко ръце разстояние е победата срещу БАТЕ Борисов. Дали пак ще е на косъм, или може да се окаже на светлинни години.
Наистина трябва да си Нострадамус, за да предугадиш какво точно ще се случи, защото евробоецът никога не трябва да бъде подценяван. Много е важен и факторът противник. БАТЕ има много знакови успехи срещу далеч по-силни съперници от ЦСКА. Но те бяха при Гончаренко, след като той си тръгна, отборът не е същият. Първенството на Беларус е толкова слабо, колкото и българското. Националният отбор на Беларус победи България преди половин година, но е от една черга с нашите. Въобще може да се окаже много равностоен мач на съперници с приблизително еднакви моментни възможности. И шансът да е на страната на ЦСКА.
От всички досегашни обстоятелства през новия сезон имаме налична само една позитивна тенденция, футболистите на ЦСКА играят сравнително ефективно само когато няма какво да губят. С други думи в последните минути на мача, когато точките и победата се изплъзват. Тогава ролята на правилния Стамен Белчев се занулява. И от всичките му философии за футбола остават само характерът и волята. Топката се вкарва по най-директния начин в наказателното поле на противника и положенията следват едно след друго. Срещу Черно море ЦСКА създаде двойно повече положения в добавеното време, отколкото в целия мач, когато не направи нищо конкретно.
В сегашния тим на ЦСКА има две константи. Първата е класата на повечето от играчите, изключая Пламен Гълъбов, който си е сбъркал професията. Другите може и да не са Меси и Роналдо, но са прилични футболисти. От тях един добър треньор може да направи силен отбор поне по едни средностатистически стандарти. Втората абсолютна константа е физическата подготовка. В ЦСКА имат отличен кондиционен спец и това се доказва от факта, че играчите завършват мача сякаш той сега започва. Видя се отчетливо колко окапаха Черно море в края и колко свежи бяха гостите. Това са двете качества, на които могат да се уповават за победа срещу БАТЕ Борисов. Третото го написах по-горе – беларусите да се окажат по-слаби от очакваното.
Каквото и да се случи срещу БАТЕ, то няма да промени цялостната картина около ЦСКА. С констатацията, че отбор не се прави по този начин. По-силно казано – този начин е порочен и обречен на неизбежно фиаско. Това постоянно довлича-не на едни играчи, без ни най-малко да се знае защо въобще идват, не може да доведе до качествено развитие на отбора. Това е стрелба в тъмното. Някои като Каранга и Тиаго се оказват диаманти, но огромното болшинство късат нервите на феновете. И със сигурност не удовлетворяват в ни най-малка степен привържениците. И хората роптаят, защото не могат да разберат смисъла от трансферите на Кейта, Юга, Санкаре, Матей и ежегодната камарила от подобни футболисти. феновете усещат, че с тези няма да се върне предишната слава на клуба. Усещат, че са хора на заплата. А големи подвизи с хора за едната заплата не се постигат.
Всичко може да продължи както досега и ЦСКА пак ще държи едно прилично ниво. Дори може с огромен късмет да влезе в групите на Лига Европа, а при сегашното състояние на разпад в Разград да спечели и титлата. Но това няма да промени констатацията за неправилния кадрови подход. Трябва да настъпи коренна промяна при взимането на треньор и на играчи. Ако не стане – както досега, играйкане.