Александра Жекова е най-известната ни българска сноубордистка, позната сред българите със своите многобройни успехи на международната сцена.
Тя стартира своята кариера през 1999 година, като се запалва по този спорт благодарение на нейния баща, който става и неин треньор. След като завършва средното си образование във френската гимназия в София, Саня специализира в НСА „Васил Левски“.
През 2006-та година тя заема първо място в генералното класиране на Европейската сноуборд купа. Много съкровен момент за нея е, когато носи българския флаг на зимните Олимпийски игри във Ванкувър през 2010-та година. Следващата година й носи победа на Световната купа по сноуборд в дисциплината бордъркрос в Ароза, Швейцария. През следващите зимни Олимпийски игри в Сочи през 2014-та година състезателката ни достига успешно до финалите на бордъркроса и завършва пета.
Александра не отстъпва по майсторство дори на най-добрите в света. С годините Сани спечелва сърцата на цяла България. Сериозните й успехи провокират няколко държави да поискат тя да се състезава под техен флаг, но прекрасното ни момиче е непреклонно и не приема тези предложения, защото иска да се състезава за родината си. Превратен момент в нейната кариера, е когато обявява, че прекратява спортната си кариера през пролетта на миналата 2019-та година.
Какво още сподели за себе си Александра, вижте в последващото интервю с нея.
Как си, как ти се отразяват тези смутни времена на епидемична обстановка?
Плановете ми постоянно биват ограничени или се променят под влияние на глобалната епидемична ситуация, но сякаш вече свикнах, че в такива времена не всичко е на всяка цена. Това е време, в което светът е притихнал и се изисква дисциплина, мисъл, отговорност и съпричастност, за да го преодолеем. Определено съм от хората, които виждат възможностите в предизвикателствата и се старая да се адаптирам, като се стремя към по-висока ефективност.
Вече прекрати състезателната си кариера, има ли носталгия в теб по състезанията?
Дадох си време, за да намеря нови енергийни ресурси, с които да продължа напред към следващата цел. Състезателната атмосфера винаги ме е предизвикала да работя отдадено и прецизно. Да изваждам своя потенциал в точно определен момент е деликатно качество, върху което работя и до днес. Мисля, че чрез нещата, които правя в момента, стремежа към постигане остава, но разликата е, че се съревновавам основно със себе си.
Какво те мотивира в треньорската дейност?
Бих искала да предам това, което знам и нося като опитност на талантите след мен. Това желание ме стимулира да продължавам да уча и да се усъвършенствам, за да знам как да бъда още по- добра за тях. Завършвайки сертификацията си за АCC Coach към International Coaching Federation & ICF Bulgaria, през последната година, придобих нови знания, умения и опит, които ми дават увереността, че мога да бъда подкрепящ партньор и успешен коуч. Продължавам практиката си като ментор и кондиционен коуч на спортен клуб Блейд, но също така имам коучинг партньорства с индивидуални клиенти и бизнеси, които също имат желание да развиват своя потенциал. Докосването до коучинг професията ме провокира да навлизам още по-дълбоко в сферата на знанието и личностното развитие. Симулира ме да надграждам себе си ежедневно, за да бъда в подкрепа на тези които имат нужда от моите знания.
Какви качества трябва да притежава един добър треньор?
Винаги поставям етиката и професионалните стандарти в отношенията с индивидуални клиенти, екипи и отбори на първо място. Съвместното изграждане на партньорство и доверие между коуча и неговия клиент (последовател, ученик) са от основно значение за успеха в екипа, в отбора, в индивидуалните отношения. Присъствието на коуча, начинът му на комуникация, стилът на провокация към клиента, проектирането, планирането и целеполагането на индивидуалните нужди са от основна важност. Вярвам, че всеки треньор е различен и уникален, и има какво да даде на своя отбор и ученик.
Колко по различно е да бъдеш състезател от това да си треньор, кое е по-трудно?
И двете страни на медала имат своята цена и своят уникален лик. Добрият коуч прелива от едното в другото и знае какво е да си от двете страни, но когато е необходимо, запазва своята коучинг “зона”. Треньорската професия е отговорна, изискваща и предизвикателна, но със сигурност, когато заложените цели се постигат, носи голямо удовлетворение.
Кое твое качество искаш да предадеш на младите сноубордисти?
Щастлива съм да работя различни личности в отбора, но имам поглед и отвъд него.
Наблюдавам израстването на младежите и промяната у възрастните, изследвам техните ценности и стремежи и се възхищавам на всички качества, които всеки един от тях носи. Моята мисия е да провокирам любопитството и изследователския дух във всичко. Да събудя вътрешния огън, стремежът, амбицията, упоритостта и смелостта, които случват действието. Вярвам, че тези качества лежат във всяка индивидуалност, а моята задача е да помогна на отбора или индивидуалния клиент да конструира всичко това, в успех!