Явор Пиргов/Тема Спорт
Стоян Орманджиев е роден през 1985 година. Той е наследник на една фамилия, която оставя трайна и незабравима след в историята на българския футбол и ЦСКА. Дядо му Стоян Орманджиев (1920-2006) е треньорът, който през сезон 1966/1967 извежда армейците до полудинал в турнира за КЕШ срещу Интер Милано, а през 1956 година като селекционер на националния отбор се окичва със сребърен медал от Олимпиадата в Мелбърн.
Бащата Стефан Орманджиев бе председател на Надзорния съвет на клуба в период 2002-2006 и е смятан за един от най-успешните ръководители. Стоян Орманджиев в момента работи с един от големите полузщитници на ЦСКА от близкото минало Лъчезар Танев и се съгласи да се върне в спомените си към своите родители, както и да разкрие мнението си за сегашното състояние на ЦСКА, шаносвете в мача със Зоря, както и да сподели интересни факти около футболните трансфери. Ето какво сподели той пред „Тема Спорт“.
– Г-н Орманджиев, дядо ви, на когото сте кръстен Стоян Орманджиев е легенда като футболист на Локомотив София, но е с подобен статут и в ЦСКА, тъй като е треньорът извел армейците до първия европейски полуфинал – през 1967 година срещу италианския Интер…
– Да, така е. Аз нося неговото име и съм щастлив, че той успя да ме възпита в ценностите, в които вярваше, а именно най-вече на уважение към семейството, приятелите, работата. Да бъдеш отговорен и честен в това, което правиш. Моите съзнателни спомени с него са от времето, когато той бе извън активната си спортна кариера, но аз съм слушал много за него от баща ми (Стефан Орманджиев) и леля ми Антоанета, както и от хора от футболните среди. Всички ми казваха, че поне малко ако съм наследил от неговия характер и човечност то мога да бъда спокоен, че ще стане добър човек от мен. Бил е фундаментална фигура. Като футболист е носил фланелката на Локомотив и аз много уважавам този клуб, но моето сърце принадлежи на ЦСКА и причината за това е моят баща. Той ме заведе и ме записа да тренирам на “Червено знаме”, той ме водеше на мачове на “Българска армия”, с него гледахме и преживявахме двубоите на армейците.
– Баща ви пък е един от най-успешните ръководители на ЦСКА. На какво ви научи той?
– Основният урок, който се опита да ми предаде бе да съм честен и добър човек. Принципен. От него научих да уважавам футбола и спорта. Той беше прекрасен родител, който ми даваше пример и в спорта. Неговото верую бе, че нещата не трябва да се случват на всяка цена, а да бъдеш на първо място коректен спрямо себе си и околните, като по този начин да запазиш чисто името си. За съжаление и той си отиде твърде млад, но това, което виждах от него и от дядо като постъпки, чувайки какво е мнението за тях на хората, всичко това ме кара да се стремя никога да не хвърлям петно върху името, което са градили.
– С кой от двамата обичахте да гледате повече мачове?
– И с двамата, определено с баща ми изгледаните заедно мачовете са повече. Той обичаше да анализира повече, а дядо бе по-мълчалив. Татко говореше, обясняваше ми, обръщаше внимание на детайлите и явно опитваше да ме подготви и да ме научи да разбирам играта.
– Разказвали ли са ви някакви интересни истории?
– Дядо обичаше да си записва всичко. Имаше едни дебели тетрадки, в които можеше да се прочете всеки детайл от срещите му с Пеле, със звездите на Бразилия, от участието на Олимпиадата в Мелбърн през 1956-та, където печелим бронзов медал. В моята глава са останали спомените как се е подготвял за всеки мач, за всеки един съперник. Той всъщност е един от първите треньори, които са започнали да проучват съперника. Много интересно ми беше как си е водил записки за състоянието на своите играчи, но там можеше да се види не само спортно-техническото състояние на човека, а и неговото душевно такова – спокоен ли е, имал ли е проблеми с жена си, щастлив ли е, притеснен ли… Това са страхотни ръкописи, които татко и леля дариха на Музея на ЦСКА и всеки, който има желание може да ги види. Щастлив съм, че и до ден днешен усещам реномето и уважението, което са изградили у хората дядо и татко, който освен водещ съдия, след това бе председател на Надзорния съвет на ЦСКА, шеф на съдийската комисия, вицепрезидент на БФС, а до последно бе и председател на Асоциацията на футболните съдии.
– Вие сте юноша на ЦСКА и бяхте част от един много силен набор на червените…
– Да, спомените от онези време са много ярки. Още от първите години, когато дори дядо идваше на мои мачове, а след това ме дърпаше настрани и ми даваше съвети, като треньор. Наистина бяхме чудесен отбор и колектив, а голяма част от момчетата играха професионален футбол след това. Това са Миро Манолов, Румен Трифонов, Христо Бахтарлиев, Христо Митов, който продължава да е част от Ботев Враца, Ангел Йошев, Адриан Олегов, Ники Николов – Джакстъра, Антон Петров, Любо Величков, Иван Петков, който замина за Шотландия, Стойчо Младенов, Красен Вълков… Ние успяхме да спечелим много отличия и като юноши, а и след това се изпълни основната цел на всяка школа да подготви играчи за мъжките отбори. Това се дължеше най-вече и на нашите треньори. През годините с нас работиха Пламен Янков, Динко Димитров, Ангел Калбуров, които за съжаление напуснаха този свят, но ни дадоха много. На нападателите помагаше легендата Петър Жеков. Бяха страхотни времена…
– По онова време сте бил съотборник със Стойчо Младенов – младши, който бе определян за голям талант, но не успя да направи сериозна кариера. Какво му попречи и смятате ли, че името на баща му му тежеше?
– Той наистина притежаваше страхотни качества и огромно въображение на терена. Мнозина го сравняваха с баща му, а той наистина сякаш бе взел много от него. Наистина може би това му е тежало, но той сякаш не бе достатъчно постоянен, за да изпълни големите очаквания, които имаше към него.
– Вие също прекратихте рано своята кариера. С какво се занимавате в момента?
– Да. Аз поиграх в Б група. Бях във Вихър Горубляне, Конелиано, Академик София. С всеки от тези отбори печелехме промоция, но след това така и не стигахме до мачове в елита, защото се разпадаха. Можех да го направя накрая с Академик София, но аз точно тогава взех решение да кажа „Край“. Осъзнавах, че нямах достатъчно качества за голям футбол и нямаше смисъл да продължавам. Татко, Бог да го прости, много искаше да стана голям футболист, но не се получи. Казах му го. Беше една събота. Имах почивен ден неделя, а в понеделник той ми каза: “Ела с мен. Отиваме при Лъчо Танев”. Аз не знаех за какво става въпрос, но когато поговорихме тримата и ми казаха, че от този ден започвам към мениджърската агенция. И така за 2-3 дни от терена на бюрото и вече 12-13 години съм част от фирмата на г-н Танев в ролята на футболен агент.
– Като футболен посредник може ли да разкривате клубната си принадлежност и какво е да работиш с Лъчезар Танев?
– Няма никакъв проблем, че хората знаят, че съм от ЦСКА. Аз не бягам от името си, но и това не пречи на трезвата ми преценка и навсякъде съм приеман добре. Дори може да е странно, но до момента имам повече сделки с Левски, отколкото с ЦСКА. А работата с Лъчо Танев мога да я определя с една дума – богатство. Работата при него най-доброто училище и той най-подходящия учител в тази професия. Респектиран съм от всеки негов ход, от мисленето му, от отношението…
– В качеството си на експерт – вдигнаха ли си футболистите на ЦСКА цената?
– Играчите на ЦСКА си вдигат цената с всеки изминал сезон и това се дължи най-вече на постоянството, което демонстрират в евротурнирите. Отборът трупа коефициент, втора година поред е в груповата фаза, а това е много важно условие. От друга страна собственикът на клуба е дълги години във футбола и е познат в Европа, а и той знае как да създава и продава футболисти. От трета страна Академията, която е дала доста сериозни имена… Всички тези компоненти събрани в едно определят факта, че цената на играчите на ЦСКА се вдига и те стават интересни на европейския пазар. Тук не говоря само за българи, а за всички.
– Какво е вашето мнение за ЦСКА в момента?
– Въпреки, че ще говорим на гърба на злощастния мач с Локо Пд, то смятам, че с всеки изминал сезон става все по-актуално детронирането на Лудогорец. Но всеки път липсва нещо. Дали това е плод на честите треньорски смени, продажба на основни футболисти, грешки в селекцията или има друга причина, но е факт. И все пак вярвам, че на фона на проблемите в Лудогорец, разклатените Левски и Локо Пд, то ЦСКА има шанс да е до последното в борбата за титлата и през този сезон. Позитивът е, че участието в групите на евротурнирите се превръща в правило, а не се гледа на него като изключение.
– На ЦСКА предстои мач със Зоря… Армейците не са в най-добрата си форма, а украинците спечелиха последния шампионатен мач с 6:1…
– Хубавото е, че футболът дава възможност само няколко дни след грешна стъпка да я поправиш. В ЦСКА не бива да правят трагедии, а да изчистят главите и да опитат да излязат от трудната ситуация. Зоря е добър, здрав, добре подготвен тактически отбор, но не е непобедим. Положителното за червените е, че отиват необременени и не са притиснати от задължителното условие да победят. Те просто трябва да играят освободено и да покажат най-доброто, на което са способни, а те го умеят. Показаха го срещу Осиек и Пилзен.
– Ще има ли скоро голям изходящ трансфер на български футболист?
– Искрено се надявам. Честно казано в най-обозримо бъдеще няма такъв, който е готов. Пазарът в последните години се промени. Гледат се предимно млади футболисти, които не са навършили 19-20 години и точно поради тази причина напоследък от България излязоха Петко Христов, Филип Кръстев, Мартин Минчев, а тук слагам и Валентин Антов. Но по-важното според мен е, когато излезе този играч да успее да се наложи и по този начин той ще отвори вратите и за други свои колеги. Защото почти навсякъде в Европа има вече формирани сръбски, хърватски, босненски групи… Но те са показали, че умеят да улавят шанса. Така трябва да стане и с нас българите. Един като отиде, да остави добро впечатление и след това, когато бъде предложен друг българин, от клуба да си кажат “Да, тези не ни подведоха предишния път”.
– Какво трябва да притежава един млад играч, за да подпише с вашата агенция?
– Ние търсим качество. Футболистът трябва да се откроява, да има потенциал да стигне до над средното европейско ниво. Да бъде ОК с това, което има в главата. Гледаме много детайли, като възпитание, амбиция, а дори и родителите, защото в много случаи млади футболисти страдат от свръхамбициите на своите родители.
– Колко пандемията повлия на бизнеса?
– Интересното е, че при нас беше в положителна насока. В началото лично аз имах притеснения, но след първоначалното свиване се стигна до там, че по-сериозните клубове започнаха да поглеждат все по-често към така наречените „бюджетни“ първенства, каквото е и нашето. Разбира се, имаше затруднения с пътуването, но вече и те се преодоляват и все по-често отборите изпращат свои скаути.
– Бихте ли коментирали случилото се на конгреса на БФС?
– Има различни гледни точки, но аз като страничен наблюдател и без да съм пряк участник в тези процеси мога да кажа, че не ми стана докрай ясно дали около избора на Борислав Михайлов всичко бе коректно. Не казвам дали е или не е, но останаха съмнения. Получи се оспорвана битка. Но по-скоро битка между две личности (с цялото ми уважение към другите кандидати), а не между две идеи и концепции за българския футбол и неговото бъдеще.
– Вие сте по-малък, но помните ли Димитър Бербатов, Стилян Петров и Мартин Петров от школата на ЦСКА?
– От школата имам бегъл спомен само от Димитър Бербатов, но от Стилян и Мартин – не. Помня ги като млади футболисти в първия отбор. Любопитното е, че и тримата са свързани с нашата агенция. При техните първи трансфери от ЦСКА в чужбина, Лъчо Танев е с дейно участие. При Бербатов – като посредник с Байер Леверкузен, а при Мартин в Сервет и Стилиян в Селтик – като техен личен агент и представител. Мартин и Танев до ден днешен работят заедно.