Жаклин Михайлов/Тема Спорт
На 22 септември Христо Янев, на баналния журналистически език, изведе своя Ботев Враца срещу ЦСКА и безмилостно се пребори за ценна точка. Гостите, водени от Валентин Илиев, поведоха с попадение на Питас, но капитанът Генов успя да отбележи четвърт час преди края и мачът завърши наравно.
И едва ли някой освен най-запознатите е предполагал тогава, че само пет дни по-късно Христо Янев ще води ЦСКА срещу Локомотив София в квартал „Надежда“. По ирония на съдбата – мач, който също завърши 1:1. И последва 0:0 срещу Лудогорец на „Васил Левски“, също не особено добро постижение на фона на това, което представлява хегемонията в последните месеци. След двубоя с все още актуалните шампиони, настъпи паузата за националните отбори, ЦСКА разгроми в контрола Септември с 4:0 и настъпи часът на истината за временния треньор, който по силата на логиката трябваше да остане до зимната пауза.
И тогава да се търси някаква чуждестранна голяма табела, която да оправи кашата в ЦСКА. Но чудесата в този свят нямат край и след 19 октомври колосът на българския футбол възкръсна с треньор, който в последните 5 години изобщо не бе споменаван като вариант за ЦСКА. Той бе получил вече своя шанс на само 36 години, бе спечелил Купата на България през 2016-а, но още в началото на следващата кампания светкавично се бе преценило, че той не става за големите цели, които Гриша Ганчев си бе поставил, вече при истинското завръщане в българския клубен футбол. И Христо Янев трябваше да излезе през задния вход, за да си търси късмета по белия свят. Репутацията от успешния рейд в Югозападната В група и спечелената купа привлякоха вниманието само на някога славния Нефтохимик Бургас. Едва ли са обърнали внимание на произведения от него по същото време трилър, но дори заглавието на тази книга говори много показателно – „Единственият начин“. И в тази събота, някъде около 17:15 часа, точно по единствения възможен начин ЦСКА спечели вечното дерби срещу Левски с 1:0. А този особен начин е патент само на момченцето от Казанлък, което си слагаше хартия във футболните обувки, защото му бяха големи.
Христо отиде в големия град Стара Загора на 14 годинки, пребори се с раздялата със семейството и започна да сбъдва мечтите си една след друга. През Берое и Олимпик Тетевен, до любимия на всичките му роднини ЦСКА. С тригодишен курс по любознателност в алпийския Гренобъл и завръщане в шампионския Литекс. Всъщност титлите на Янев като футболист са 4 – по две с ЦСКА и Ловеч. И някъде там в северозападния град е дошло решението да стане треньор.
Преди около месец попаднах в сайта на „Тема спорт“ на мотивационна реч на Христо Янев пред събрали се хора, които нямат нищо общо с футбола. С доста емоция и завидно чувство за хумор разказваше за трънливия си път в треньорството, за грешките на растежа и за изводите от тях. Силно впечатление прави неистовото му желание да се развива и променя, минавайки дори през характерните само за умните хора душевни колизии. Но и с увереност, че житейският и професионален опит могат позитивно да въздействат върху бъдещето. И това също се отрази в резултата от вечното дерби срещу Левски.
Няколко специални неща наклониха везните в полза на неочаквания победител в мача. Във футболен план това беше схемата на игра, която напълно изненада Хулио Веласкес и го остави без реакция. Но имаше и в добавка щипка психология. Колкото и тези неща да са относителни, подопечните на Янев изглеждаха по-уверени в шансовете си за краен успех. Някак бяха по-стабилни, по-рационални, по-разсъдливи. И това вероятно им е било предадено от треньора. Тук имаме работа с напълно оригинален метод, а както е добре известно – нюансите и детайлите правят разликата. И носят победите, особено когато хващащ противника неподготвен.
Няма какво да крия, че симпатизирам на Христо Янев точно защото и като футболист, и като треньор доказа, че е оригинален. Дори специален, все пак е единственият в целия свят от неговата професия с написан трилър!? От 2015 година насам пътят му в треньорството криволичи по всевъзможни начини. През Миньор, Нефтохимик, Пирин, Ботев Враца и на повикване в ЦСКА. Едва ли му е било лесно постоянно да сменя топлата с ледено студена вода. Триумф при аматьорите с любимия ЦСКА, последван от тотален провал в Бургас, където, между впрочем, впечатленията от работата и поведението му никак не са положителни. И той самият го подчертава в спомената мотивационна реч.
Не е и повод за кой знае каква гордост, че му дадоха да довърши сезона в ЦСКА през 2020 след Стамен Белчев. Но в Благоевград започна възкръсването на футболния Лазар. Спаси орлите през сезон 2022-23 година в тежка битка с величия като Димитър Димитров-Херо, който тогава водеше Спартак Варна. И последва авантюрата му в Ботев Враца, която бе увенчана с рекордните две поредни победи в бараж за оставане в групата. И с видимия възход през актуалния сезон на отбора под Околчица. Забележителен е фактът, че остави наследство, което продължава да носи успехи на врачанския клуб.
Казват, че в живота птиченцето каца един път на рамото. Явно рамото на Ицо е по-специално като самия него, защото получи втори шанс. И на този етап се справя повече от добре. Думите на първата му пресконференция, че ще работи само за резултати, засега се оправдават напълно. Пет поредни победи за първенство и най-горещите фенове вече мечтаят дори за титла още през този сезон. Реално погледнато, ако всеки път Янев надиграва Веласкес още преди началото на дербито, тази цел няма да е толкова невъзможна за постигане.
Но пък и често такива временни изригвания бързо загасват. В генезиса на петте поредни победи има и много тъмни петна, които красноречиво показват, че възродителният процес може да срещне камъни по пътя, които да обърнат каруцата. До зимната пауза ЦСКА среща Ботев Пловдив и Локомотив Пловдив на „Васил Левски“ и гостува на Спартак и Черно море във Варна. Програмата е твърде еднотипна като дислокации, но и ужасно опасна като сложност на препятствията. И българският Специален вероятно е започнал да мисли отсега специфични решения, за да не се озове след студентския празник 8 декември във версията бях дотук, направих каквото можах. И да му бъде припомнено, че все пак е бил временен вариант.