Легендата на ЦСКА Димитър Пенев направи равносметка на представянето на „червените“ през изминалата 2020 г. Той коментира идването на новия треньор Бруно Акрапович, както и проблемите в българския футбол. Ето какво сподели той пред „Тема Спорт“:
– Г-н Пенев, как сте и каква 2020 година изпращате, в личен план?
– Животът ми е свързан с футбола и със семейството ми – с внучката, с правнучката ми. Мисълта ми винаги е към тях, но не мога да прекъсна и футболните пътеки от миналото. ЦСКА, вкъщи, до Мировяне, понякога и интервюта за вас, медиите.
Кой беше най-хубавият момент за Вас през 2020-а?
– Миговете със семейството. Мачове също посещавам редовно, г-н Ганчев обръща сериозно внимание на по-старите футболисти – Якимов, Жеков, Пламен Марков, Велинов… винаги сме поканени да пътуваме с отбора на международните срещи. Не пропускам мач и на „Армията“ или „Васил Левски“.
Каква беше годината на ЦСКА през Вашия поглед?
– От една страна, имаше трудности около пандемията. От друга – смяна на треньорите се наложи на два пъти. Не оставаше време сякаш да опознаят играчите, да ги напаснат към своята схема. Предшественикът използва една тактика, после идва другият, въртят се футболисти на постовете. Това е тежест върху треньора, а феновете искат веднага резултати. Но последните мачове ни дадоха надежда и вяра, че ЦСКА тръгва напред. Дано възходът продължи и идната година. Титлата и купата дори не ги коментирам, но името на клуба ангажира и изисква много. Дано Бруно Акрапович успее да предаде своите мисли на тима, но ще трябва и време. Важни ще са характерът, обединението, взаимоотношенията вътре, „мълчаливото овчарче“ да изчезне от отбора, да се изгради колектив.
Намери ли ЦСКА своя треньор в лицето на Бруно Акрапович?
– Това е въпрос и на шанс. Понякога има слаби мачове, но добър резултат. Треньорските промени влияят върху играчите и тренировъчния процес – завъртат се титуляри, резерви, все пак има конкуренция. В ЦСКА процентът чужденци е голям и някои показват качествата си по-бавно или прегарят, там е дилемата как да се изгради по-силен отбор. При Акрапович се вижда, че има напредък – това е плод на неговата работа и екипа му, какви задачи поставя и т.н. Ако тимът върви добре, той също израства, добива по-голямо самочувствие, по-рядко го „привиква“ ръководството. От него и помощниците зависи да няма неувереност, разделение на двойки или тройки, защото това пречи.
Какво промени Акрапович в ЦСКА, научи ли играчите на армейски дух и манталитет?
– Има промяна и на схемата, и при отделни състезатели в ролите им на терена. Работата с Али Coy си проличава, функциите му са по-прецизирани, а преди той сновеше навсякъде – беше и в средата, и напред, и накрая нямаше сили да бележи. Акрапович се доказа като треньор у нас, трябва му само време, за да съчетае „материала“ в ЦСКА, за да потвърди авторитета си, както и този на клуба. И тимът да печели точките с добра игра. ЦСКА е име, в което всички трябва да се утвърждават. През последните години доста разправии се натрупаха – ще има или не стадион, другият клуб ЦСКА ли е, правителство и кметство се намесват, тези неща отклоняват клуба от правилния му път. За мен лично вече втора година нямаме управление на футболния съюз. Говорим за конгрес, има назначени заместници, но не е истинско, за да се ръководи по този начин първенството. Кой ще носи отговорността за времето преди конгреса? Появяват се и коментират индивидуално някои от ръководителите, но кога ще се избере постоянно ръководство? От там тръгват нещата. После как да събереш силен национален отбор – най-трудното е това. Клубовете също трябва да помагат и да изграждат играчи. Иначе по български обичай – треньорът е виновен и „Довиждане“.
Да се върнем на ЦСКА – кой мач на тима ще запомните през годината?
– Победата с добра игра над Рома, в Рим също направихме добър мач. И срещу Базел успехът ще се помни, бях на стадиона. Но в някои двубои имаше моменти, когато отборът не действаше като една „машина“, ставаха пропуски и упреците бяха към Али Coy. А хората в полузащитата всъщност не изпълняваха задачите си. В началото на сезона имаше куриози, когато бавно се изнасяше топката, защитниците си я подаваха само. Преди години такова чудо не е имало – ври и кипи пред противниковата врата. Това ми прави впечатление. Горе в ложата съм спокоен, но Жеков реагира на нападателите, Якимов „марширува“, докато вкараме гол. Последните 2-3 мача си личи вече, че има живец у футболистите и тактически, и в изпълненията, което е работа на треньора. Щом си в ЦСКА, трябва да показваш качества.
Кой футболист на ЦСКА Ви направи най-силно впечатление?
– Младият капитан Антов. Има добри качества и му желая още по-силни двубои да изнесе и да не се подвежда все още, че е постигнал много. Трябва да внимава и да слуша треньора. Вече е изграден футболист. Аз съм действал на същата позиция като него, може да му дам консултации (смее се). Виждаме се с него около тренировки и мачове. Пожелавам му да се утвърждава в ЦСКА.
Много или малко са 6 точки, с колкото изостава ЦСКА от Лудогорец? И оптимист ли сте за червена титла?
– Шест точки са доста. Дано отборът преодолее изоставането и да зарадва феновете. Ще зависи от единството на колектива и от качествата на играчите. През есента в ЦСКА в отделни мачове блеснат 2-3 фигури, а в следващия виждаш един и другите двама са се покрили „под някой чадър“. На „Армията“ липсваше натискът, само пасове пред нашия пеналт.
Голямо име като Алън Пардю дойде също в ЦСКА…
– Познаваме се, но не съм контактувал толкова с него, защото той работи по своите задачи, които има от г-н Ганчев. Не съм чувал да има вмешателство спрямо треньорите, дейността му е различна. Наблюдава нашите играчи, а успоредно и от другите отбори. Поздравяваме се с него преди и след мач, но играта и тактиката не я коментираме. Той си е специалист и няма защо да му даваме стари примери.