Петър Стоянов/Тема Спорт
Странно се обръщат събитията в живота. Понякога този гениален сценарист нарочно създава една и съща ситуация два пъти само и само да покаже абсурдността й. За по-малко от две години и половина едно и също ръководство на Българския футболен съюз реагира по коренно различен начин на изказвания, отправяни от правителството.
15 октомври 2019 г.
„Призовавам Борислав Михайлов незабавно да си подаде оставката като президент на Българския футболен съюз! След вчерашната позорна загуба на българския национален отбор и предвид лошите резултати на футбола ни разпоредих на министър Красен Кралев държавата да прекрати всякакви отношения с БФС, включително и финансови, до оттеглянето на Борислав Михайлов от поста“, написа тогава на профила си във Фейсбук министър-председателят Бойко Борисов.
Часове по-късно шефът на футболния съюз подаде оставка. 4 дни по-късно един от вицепрезидентите на БФС Атанас Фурнаджиев обяви, че намеса на държавата нямало.
13 февруари 2022 г.
„Смятам, че промяната, която тръгна в държавата, неминуемо ще стигне и до Българския футболен съюз“, каза в тв интервю пред Лора Крумова спортният министър Радостин Василев.
Още на следващия ден Изпълнителният комитет на Българския футболен съюз видя „опит за намеса“ в думите на юриста.
Общото между двата момента е ръководството на БФС. Различна е реакцията. И управлението на страната. Защото през октомври 2019 никой не смееше да гъкне срещу Борисов. И затова Михайлов чинно подаде оставка. За държавна намеса по-късно проговори Йордан Лечков. Направи го едва през май 2021, когато Борисов вече бе бивш премиер със затихващи функции. Това говорят фактите.
Срещу новото правителство започват да ритат тези, които се чувстват най-застрашени. Независимо дали става дума за енергетика, прокуратура, бивши управляващи или спортни дейци. А понеже стана дума за аналогии, промяната трябва да продължи и във футбола. На хората им писна. И искат промяна. Искат и отговори – като например защо и къде е проектната документация за едни 818 000 лева, докога националният отбор ще е боксова круша на международната сцена, наистина ли клубове фантоми гласуват на конгреса и още, и още…
Тенденцията в развитието на българския футбол е ясна и тя е право надолу. А изгледите това да се промени с настоящото ръководство клонят към нула. В предишни години и в политиката, и във футбола алтернатива не се виждаше. Сега тя е налице и в двете сфери. Но и в двете след толкова време самоуправство хората освен промяна ще искат и резултати. Без тях всички обвинения и бомби, хвърлени в публичното пространство, ще са чисто и просто несъстоятелни. И ще лепнат щампата „И тези са същите“.