Жаклин Михайлов/Тема Спорт
В следващите дни, месеци и години ще бъдат написани безброй анализи и коментари на тема ВАР. Те ще обхванат абсолютно всички възможни детайли след въвеждането на системата. Ще бъдат дискутирани до най-малката подробност всички последици от ВАР. И накрая той ще остане такъв, какъвто е създаден.
Да, новата система промени футбола и връщане назад няма. След 10 години ще го ползват дори в Руанда и Кюрасао.
България ще бъде сред последните, това ви го гарантирам. Не поради някакви лоши намерения, а защото Борислав Михайлов ще го домързи да го внедри. Но това не е важно за ВАР като световен феномен.
А това нововъведение наистина е феномен и все повече ще го доказва. Влиянието му върху най-популярния спорт е потресаващо. Промяната е брутална и на мнозина това не се харесва, защото футболът определено не е и няма да бъде същият. Брутално не е никак силно казано. Гледката с бурна радост, изригнали трибуни и застинал на терена съдия, който чака да му кажат какво да направи, е неприемлива в представите ни за футболен мач. Вкарването на гол и последващите действия са неизменна част от играта в последните 150 години. Сега радостта се отменя. Реакцията на публиката в доста случаи дори изглежда комично. Отменени голове е имало и преди ВАР, но това ставаше на мига, а не 2 минути по-късно. Тези 120 секунди не са футбол, хората не са платили за тях. Зрителите дори имат всички основания на света заради тези 2 минути да спрат да ходят на мачове.
99 процента от футболните фенове ако вече не са намразили ВАР, ще го направят много скоро. Причината е, че той отменя голове. И преди ВАР имаше ругатни, когато многобройните лайвскори в конкуренцията помежду си регистрираха несъществуващи попадения. Достатъчно бе топката да влезе по някакъв начин във вратата и на екрана се появяваше ГООООЛ. След въвеждането на ВАР стана напълно нетърпимо.
В първенствата, в които има ВАР, а такива са примерно Китай и Турция, обявата за гол в мача не означава абсолютно нищо. Букмейкърите изчакват не по-малко от 90 секунди, за да узаконят попадението. Забележете промяната – голът вече не се вкарва или отбелязва, а се узаконява. Във времената на залозите, в които живеем, подобни усещания не са за хора със слаби нерви. Воден само от тази гледна точка, бих отменил ВАР на секундата.
Бих върнал старото положение и бих поздравил всеки съдия, който е допуснал фатална грешка. ВАР е по-лош от всяка несправедливост, която някога се е случила във футбола. От головете, вкарани с ръка или след несъществуващи засади. ВАР е по-лош от всички съдийски грешки. По една причина – той разрушава нашите вкоренени навици. Той ни задължава да се променим. Гледам мачове от 47 години и се появява ВАР изневиделица и променя всичко. Навикът е велико нещо. Но има и нещо друго.
Мразя ВАР, но не мога да му го кажа лично. Той е безстрастен и безпристрастен. Показва нещата такива, каквито са. С него не може да се спори, защото точността му е безспорна. Той е машина и не допуска грешка. Никой не може да спори, ако има дори един милиметър засада. Абсолютната справедливост понякога изглежда несправедлива. Защо да се отменя гол при един милиметър засада? Защо да не се зачита попадение при докосване на ръката, което никой в реално време не е видял? Отговорът е елементарен – правилата на футбола са такива. И ВАР премахна субективния елемент, наречен човешка грешка.
Премахна, но не съвсем.
Дори създаде нови казуси. Преди ВАР съдията решаваше всичко на терена. После се обсъждаха грешките. За или против, това бе времето преди ВАР. Сега реферът не носи отговорност, защото се позовава на системата. А това не прави решението му по-приемливо за публиката. Например за играта с ръка, особено когато е в наказателното поле. Там продължава да се интерпретира. Волно, неволно, накъде отива топката, ръката увеличава ли обема. Повторението не решава тези проблеми.
А съдията получава правото да се позове на ВАР. Но усещането за несправедливост остава в много случаи.
ВАР не дойде от нищото. Хората го поискаха, защото във футбола се случваха прекалено много несправедливости, и то в много важни моменти. Във финали на световни първенства, КЕШ и Шампионска лига. И след тези грешки оставаше горчив привкус, че футболът не е справедлива игра. Обаче сега горчивият привкус се усеща много по-често. Почти след всеки мач от големите първенства, където се използва ВАР. Примерно при 5-0 се отменя гол заради един милиметър засада. На кого е необходимо това? Мачът вече се е изиграл и точно тогава две минути всичко застива заради нещо напълно безобидно. На кого ще му пука, ако стане 5-1 или 6-0. Това е като продълженията към мача, които също са безсмислени, когато в 90-ата минута имаме ясен резултат от 3-0 или 4-0. Но съдията дава 4 минути продължение, в които на никого не му се играе.
Предполагам, че повече от 90 процента от анализите на ВАР ще са негативни. В един момент всяко нещо написано или казано против ВАР ще бъде аплодирано. Някои като Дани Мърфи от „Дейли Мейл“ ще искат експериментът да приключи час по-скоро, други ще пледират за подобрения на системата. Като например ограничаване на времето, в което съдиите вземат решение. Но това няма как да стане. Реферите не могат да решават под ограничението 30 секунди например. Ще има някаква сирена, след която остава първоначалното решение. Това също е някак нелепо. 30–те секунди няма да спрат периода между първичната радост и евентуалната вторична след окончателното признаване на попадението. Хората ще продължат да се радват френетично, а чак след първоначалната емоция ще чакат евентуално и вторична еуфория. Вариантът с публиката да не се радва на гол, защото не знае дали ще бъде признат, ми се струва невъзможен.
Да си представим обаче времената след 60 години, когато ще има малко останали живи, които помнят футбола преди ВАР. За всички тях футболът ще е органично свързан с ВАР и друг вариант няма да съществува. В много спортове са настъпили огромни промени и никой вече не си спомня какви са били преди това. Днес феновете на волейбола не си спомнят времената преди въвеждането на рали пойнт системата. По 10 минути се играеше само за една точка и в това си имаше своя чар. Защото трябваше да я спечелиш сам, а не примерно да я получиш след сгрешен сервис от противника. Но това днес въобще не предизвиква спор, защото поколенията се сменят. Така ще се сменят и поколенията във футбола, които много по-толерантно ще се отнесат съм ВАР. Просто той ще стане нещо, на което никой не обръща внимание.