Краят на приказката на Лестър

Начало » Краят на приказката на Лестър
Висша лига на Англия
Gulliver photos/Getty images

Том Коломоус/Daily Mail/превод Тема Спорт
Забравете Уест Хем през 2003-та. Няма смисъл да споменавате Лийдс през следващата година или Нюкасъл през 2016-а. Заради чиста небрежност и откровена некомпетентност изпадането на Лестър през този сезон бие всички тези мрачни постижения на другите отбори.

Как може клуб със заплати за първата половина на класирането, пълен с куп национали и тренировъчна база, на която завижда целият свят, да завърши в Чемпиъншип? При това само 7 години, след като спечели титлата във Висшата лига? Отговори търсете в пощенска картичка, адресирана до директора по футболните въпроси Джон Рудкин, главния изпълнителен директор Сюзън Уилън и собственика Аяват Шривадханапрабха.

Точно както тези, които управляват симпатичния клуб, заслужават огромна похвала за периода на безпрецедентна слава с титлата, ФА къп, Къмюнити шилд и две впечатляващи еврокампании, така те трябва да поемат отговорност, когато нещата се объркат. Ще има внимателен анализ на целия сезон от ръководните фактори, но те трябва да бъдат достатъчно смели, за да се погледнат в огледалото.

Защото там, където други клубове действаха, това трио просто стискаше палци. Когато Астън Вила се озова в трудна ситуация миналата есен, бирмингамци смениха Стивън Джерард с Унай Емери. И през следващия сезон те ще играят в Лигата на конференциите.

Лестър вече няма нужните средства да привлече мениджър като Емери, но отдавна беше ясно, че периодът на Брендън Роджърс наближава своя естествен край. Така че защо, за Бога, Лестър изчака до 2 април, за да го уволни? Роджърс поиска основен ремонт на отбора през януари 2022-ра и беше очевидно ядосан и демотивиран, когато проблемите на лисиците с финансовия феърплей означаваха, че това няма как да се случи. Лестър обаче остана с него, въпреки че представянето се влоши.

Не помага фактът, че феновете никога не биват чути от големите шефове на „Кинг Пауър“. Тук-там Уилън пише няколко реда, за да придружи годишните финансови резултати, а Рудкин до голяма степен остава мълчалив. Те далеч не са единственият английски клуб, който се държи по този начин. Но ако Джузепе Марота, ръководещ един от световните гиганти – Интер, комуникира редовно с привържениците чрез медийни интервюта, защо да не могат и тези от Лестър?

Мълчанието по време на успех изглежда елегантно, в трудни моменти мирише на паника и слабост. Въпросите са много, а отговори няма. Защо упорстваха толкова дълго с Роджърс? Защо на 7 играчи беше позволено да напуснат това лято с изтичащи договори? Защо футболисти като Юри Тилеманс, Джеймс Мадисън и Харви Барнс бяха надценени до степен, че белгиецът ще напусне безплатно, а Лестър ще трябва да приеме сега по-малки оферти за другите двама? Какво си мислеха шефовете, когато оставиха Адам Садлър и Майк Стоуел да отговарят за двете ключови домакинства срещу Астън Вила и Борнемут, когато Роджърс напусна? Още през септември атмосферата на тренировъчната база на клуба беше като ваканционен лагер, както сподели един играч. Други пък бяха озадачени да видят свой съотборник, който е в списъка с контузени, да играе голф с персонала на съседна тренировъчна площадка.

И така 7 години след една от най-невероятните футболни истории на планетата всичко се разпадна на парчета. Обикновено отборите изпадат поради установими причини. Липса на талант, цикличен спад и други подобни. Понякога, както се казва в американските филми с участието на Морган Фрийман, просто е дошло твоето време. Но това е един спортен крах, който се роди преди всичко от невнимание, небрежност и некомпетентност. От победители във Висшата лига и участие в Шампионска лига до сънлив марш към второто ниво.

Никой отбор с играчи като Мадисън, Барнс и Тилеманс не трябва да е толкова лош. Добре дошли в Лестър – анатомията на едно случайно, но напълно заслужено изпадане. Искате отговори? Вече знаете къде да адресирате пощенската си картичка…