Понеже знаем, че днес българското онлайн пространство ще забъка от материали, претендиращи да са топ/уникални/шокиращи, но същевременно и прикрити зад датата 1 април, в BGfootball.com решихме да избягаме от клишето и да не се опитваме да лъжем.
1 април е празник и на шегата, затова изровихме нещо интересно, публикувано преди доста време в култовото мъжко списание MAXIM.
Представяме отбор, който би се справил притеснително добре както на зеления терен, така и на други, хм… видове терени.
Джанлука Курчи
Вратарят е възпитаник на школата на Рома и още на 19 стана титуляр там, но не щото татко му е шеф на италианското БФС, а вследствие на контузиите на Иван Пелицоли и Карло Дзоти. Името на младежа винаги ни напомня тъжно за една наша позната от село, пред която се събухме, а тя изписка „ии, ма къде с туй малко к*рчи?“
(настоящ отбор – Рома)
Куро Торес
По-точно Кристобал Емилио Торес Руис, но ние и всички си му викаме „Куро“. Десният бек направи име във Валенсия, поигра под наем и в Мурсия, Рекреативо и Тенерифе. С Тенерифе през 2001-а печели промоция в Примера, а треньор му е самият Рафа Бенитес, който после го взима със себе си във Валенсия.
(настоящ отбор – няма, последно игра в Химнастик)
Емануел Ебуе
През 2004-а котдивоарецът бе едно от „десетте малки момчета*“ на Беверен, отстранили Левски за УЕФА. До миналия сезон направи 132 мача в Арсенал, е*аси.
(настоящ отбор – Галатасарай)
Оливие Дакур
Тифозите на Интер го наричат „Генерала“. Генерал Дакур! Ихааа! Това звучи по-мъжествено от полковник Путин!
(настоящ отбор – няма, последно игра в Стандард Лиеж)
Еби Смоларек
Истинското му име е Еузебиуш, обаче и на него като на Куро са му лепнали свеж прякор. След Дортмунд се забоде в Сантандер, а европейското (през 2008 – б.р.) не направи абсолютно нищо. Еби като истински герой има и 15 мача за отбора на Кавала…
(настоящ отбор – АДО Ден Хааг)
Хедвихес Мадуро
Поредният от школата на Аякс, избран за най-талантлив млад играч на клуба през сезон 2004/05. Мадуро е любимец не само на Maxim, но и на треньора на Холандия Ван Бастен – взе го на световното 2006, а през 2008 г. го заведе и на европейското (докато наште национали се чесаха по мад*рите пред телевизора). В момента Мадуро е във Валенсия
Пабло Ибанес
Бранител на Атлетико (Мадрид), със звучно, леко селско име! Почва кариерата си в Албасете, а в Атлетико идва през 2004 и по този начин имаше удоволствието два сезона да бъде надбягван на тренировки от нашия Мартин Петров.
(настоящ отбор – Бърмингам Сити)
Ебе Санд
На който ние обикновено викаме „ебе сам“, ама ти не ни обръщай внимание. Ебе всъщност беше нелош нападател и заедно с друг наш фаворит – Кевин Курани, по едно време формираха добра нападателна двойка в Шалке. (Там Ебето ебе наред – вкарва цели 73 гола в 213 мача)
Кевин Курани
Панамско-бразилско-унгарски германец, роден в Рио. И в Шалке, и в национала дълго го чакаха да стане голям футболист, но засега е голям само с машинката за бръснене в ръка – оформя си нечовешки ******** брадички. Радва фенките в Москва, където рита за Динамо.
Идеалният треньор! И неговият български помощник!
Херман Хелепуте
Хелепуте беше треньор на Беверен през есента на 2004-а, когато 11-те му малки момчета* отстраниха сините хелепутета от УЕФА (1:1 в София и 0:1 там). Впечатленията, че Левски е ритнат не от кон, а от магаре, се затвърдиха с отчайващото представяне на „белгийците“ в групите – загуби с по 1:5 от Щутгарт и 1:6 от Арсенал. По-късно Хелепуте напусна Беверен, за да поеме Вестерло, а после и Лиерс. В момента не тренира никого, ама му дреме на хелепутето
Петър Курдов
Бившият нападател на Левски е първият български футболист, играл в Германия след Втората световна. След много спънки (нормални за трансфер зад граница по „татово“ време), Курдов се озовава в Майнц 05 и бележи победен гол още в първия си мач. Иначе започва кариерата си от пловдивския квартал Кършияка, където по-късно се завръща като треньор на родния Марица. След това води Беласица, Левски (Долна баня), Ботев (Пловдив) и Спартак (Варна). При пристигането му в Петрич играчите се вдигат на бунт, а спортен вестник предполага, че най-вероятната причината за недоволството са опасенията им, че „при Петър Курдов ги чака големия к**“, т.е. ще ги юрка яко.
По-малкият му син Атанас беше сочен едва ли не за новия Бербатов, но приликите с двамата бяха единствено общият им клуб Леверкузен, за който обаче Наско (в момента тежък таран на Ботев Пловдив) не успя да изиграе дори и един мач.
* Заглавието е на BGfootball.com. Текстът в по-голямата си част е на maximonline.bg. Материалът на някои места е коригиран с цел запазване на коретния в момента език. Извиняваме се!