Левски вече изпада от голямата социология

Начало » Левски вече изпада от голямата социология
Станислав Генчев
снимка: levski.bg

Янаки Димитров/Тема Спорт
Последните три години всяко лято и есен за Левски преминават по един и същи начин. Всичко започва с еуфория, за да дойдат по-студените месеци от годината, когато феновете сякаш се събуждат с махмурлук от доброто, но кратко емоционално изкарване.

Предишните две кампании фитилът на фойерверка биваше пален в евротурнирите. През тази година нямаше и такива, но сиромашката радост не липсваше. Това обаче не е единствената съществена разлика с предходните. През тази кампания на „Герена“ можеха да дишат по-спокойно, като след напускането на Станимир Стоилов и освобождаването на изпълнителния директор Кирил Ивков постепенно бяха обявявани чудесни финансови резултати – главницата на дълга към НАП бе изплатена, погасени бяха още куп други параметри (б.а. – друг е въпросът кой има право и кой се кичи със заслугата за приходите). Та дори и привлечените през лятото играчи бяха купувани, макар и скромно. Стартът на новия треньор Станислав Генчев бе повече от оптимистичен. Всъщност той и сглобеният от него състав далеч надхвърлиха очакванията (б.а. – сега вече всичко да си дойде по местата).

А на синята публика й трябва малка искра, за да тръгне огън. И от „Герена“ съсредоточиха поглед върху класирането, което оглавяваха. Но това бе като заравяне на главата в пясъка. Вторачване в малката картинка и пропускане на глобалната. И ако трябва да обрисуваме ситуацията с актуалната в момента геополитика – движат се по дневен ред, който в нашето време не е актуален.

Точките в първите 10-ина кръга се явяваха индулгенция за ръководството на кръга. Някъде до тогава пишеше, че Левски е първи в класирането. И приказките за титла излишно напомпваха самочувствието. Тях всъщност ги имаше до миналата седмица, която обаче завърши с поражение от Черно море. И в момента тимът е в серия от 2 поредни загуби, а таблицата в Първа лига сочи, че сините са на цели 9 точки от хегемона Лудогорец. Но не са дори втори, а трети, като имат равен актив с Ботев, който обаче е с мач по-малко и трябва да срещне орлите. Тоест разликата дори с двата тима може да се увеличи при равенство…

На „Герена“ се радваха все едно са станали шампиони след победата с 1:0 във вечното дерби. След него авансът пред ЦСКА стана точно 18 пункта в полза на водения от Станислав Генчев състав (б.а. – в момента са 14). Но това е повод за радост само сега. Защото, ако погледнем в перспектива, армейците са напред с материала. Напред е и Ботев Пловдив, да не говорим за Лудогорец, който поне на този етап си остава недостижим. И не говорим само за спортно-технически качества на играчите и потенциал, а за генерална визия за развитието на клуба и оттам и постигането на резултати.

На „Георги Аспарухов“ в момента хоризонтът се простира от един до друг трансферен прозорец и смятане на точици. В предишните „пазарни дни“ поне имаше стока за продан. За следващия обаче не е ясно дали ще бъде сложено нещо сносно на сергията, от което да има хем да остане за харчене, хем за покриване на оставащите дългове.

Да бъдем по-конкретни. В ЦСКА върви преструктуриране, при това с размах. Назначен бе нов изпълнителен директор – Радослав Златков, който има сериозен опит като висш мениджър на големи компании. Синият му еквивалент Даниел Боримиров не може да се похвали с нещо в папката. В Борисовата градина вървят и размествания надолу по веригата. Вече имат и човек за селекцията – Методи Томанов, който в Лудогорец доказа, че знае как се управляват средства за покупки. А суми за трансфери на „Армията“ не липсват и е лесно да се прогнозира, че след преболедуването всичко ще се понамести. И целият продукт на ЦСКА ще се показва на нов стадион, който в сега се сравни. Което ще доведе до още един импулс. Като има елитни лекари и правилните лекарства, болестта е победима.

Ботев Пловдив вече си има модерно съоръжение, с всичките му кусури. И завъртя друго колело – това с намирането на таланти от Африка и продаването им или в Русия, или в Западна Европа. Там обаче, освен че преди малко повече от година случиха на треньор – Душан Керкез, уцелиха в десетката преди това с привличането на Артур Платек за спортен директор. В Левски тази позиция е подценявана и се разчита на експертизата на собственика Наско Сираков, члена на Управителния съвет Христо Йовов и изпълнителния директор Даниел Боримиров. Но полякът при жълто-черните преди това е работил в един друг клуб с такива цветове – Борусия Дортмунд. И отваря такива врати, каквито на Герена не могат. Досега Платек си върши повече от добре работата. Както с привличането на играчи, така и с продаването им, щом измъкна на ЦСКА 1 милион евро за футболист с изтичащ договор – Джеймс Ето‘о (б.а. – това едва ли ще се случи вече при новото спортно ръководство на червените). В Левски такива играчи бяха вадени от първия отбор и изпускани без пари… Затова и неслучайно в момента Ботев Пд е на едно ниво с Левски в класирането, въпреки че продаде доста ключови играчи, а други такива са аут с тежки контузии. И без тях скокът им от миналия сезон е огромен.

От Герена засега говорят с недомлъвки за нов стадион, щели да кажат всичко, когато му дойде времето и пъзела се намести. Те вече се париха достатъчно с тази тема и може би имат право. Но трябва да си признаят, че и с нея изостават. И са огромни длъжници на публиката по това направление. Същата тази, благодарение на която и в момента клубът го има.

Левски вече доказа, че има голям потенциал при канализирана фенска енергия. Инерцията от пролетта на 2022-ра обаче бе разпиляна. И не се вижда как ще бъде събрана отново. Крайно време е на „Герена“ да погледнат мащабно. Да извадят визионер, който да начертае бъдещето на клуба и след това да действа със знания и размах. Защото мястото в класирането е за няколко месеца. По-важно е да има отговори на въпроси от типа: „Къде искаме и къде можем да бъдем след 5 години“. Та нали Левски е създаден да лети, а не да бъде спасяван. Но засега футболната социология не дава добри прогнози за положителен ръст на развитие. Специалистите са категорични, че с тази структура и с тези ходове, без дебела папка с идеи, Левски ще се лута между изгревите и залезите, без ясната идея дали обявеното от Наско Сираков слънце в тунела всъщност ще грее, или просто ще маркира присъствие в Слънчевата система.