От задада
„Трябва да вярваш в способността си да станеш велик. Всички сме замесени от едно тесто и ако тренираме здраво, всеки ден, всяка минута, мъчим се, учим и се развиваме, никой не може да ни спре да станем велики.“ Предполагам се досещате чий е този цитат? Разбира се, че е на най-големия работохолик сред професионалните футболисти за последните две десетилетия – Кристиано Роналдо.
Определено португалската суперзвезда, макар и вече на преклонна за футбола възраст, продължава да се намира в невероятна форма. Здравите тренировъчни режими на Роналдо и упоритостта му по време на занятия го превърнаха в истински шампион.
Разбира се, съществуват обаче и друг тип играчи. Такива, които разчитат прекалено много на вродения си талант, който при тях със сигурност е бил в излишък, вместо да се затормозяват излишно с потене и бягане на тренировка. Такива субекти са изключителна рядкост, но пък неколцина от тях успяха да се превърнат в истински футболни легенди.
Ето и кои са те:
Джордж Бест
Разхайтеният начин на живот на „Петия от Бийтълс“ е известен на всички. И все пак явно когато на 22 години вече си ставал шампион, вдигал си европейската купа и си спечелил „Златната топка“, приоритетите ти се променят. С напредването на времето изявите на Джордж Бест извън терена ставаха все по-колосални, за сметка на представянето му по време на мачовете. В историята винаги ще остане случаят, в който през 1972г. северноирландецът пропуска цяла седмица от тренировъчните занятия на Манчестър Юнайтед, за да прекара времето си с Мис Великобритания за 1971г. Каролин Мур.
Месут Йозил
Макар бившият немски национал да е далеч от нивото на Бест, той определено е сред най-добрите играчи в света, които недолюбват тренировките. Йозил е петкратен футболист на годината на Германия, но успехите му далеч не са постигнати с трудолюбие по време на занятия. И докато някои обичат да го наричат „мързелив“, то бившият му мениджър в Арсенал, Арсен Венгер, споделя повече подробности около тренировъчните му режими: „Давам му по една седмица почивка, когато има международни мачове. Не тренира много, оставяме го да си почива между мачовете. Той е такъв тип играч, че ако просто поддържа физическата си форма, е готов да играе.“
Роналдиньо
Вероятно всички са запознати с навиците на Роналдиньо, които доведоха до доста мижавия край на иначе звезданта му кариера. Кариоката се увлича по нощния живот още при пристигането си в ПСЖ през 2001г. и неговият съотборник при „принцовете“ Жером Льороа разкрива повече подробности около режима на легендата: „Роналдиньо не идваше на тренировка в нито един ден от седмицата. Появяваше се в петък и в събота излизаше да играе в мачовете. Такъв беше той. Мисля, че искаше да следва стъпките на Ромарио*, който също излизаше всяка вечер, но нямаше неговия успех.“ Льороа също така добавя: „Сутрините Рони се появяваше със слънчеви очила. Обличаше се и отиваше директно в масажното, за да поспи. Сигурно играчите с толкова много талант обикновено са и малко луди.“
Ромарио
„Кръстникът“ на всички, които мразят да тренират, и на всички купонджии. Въпреки това, Ромарио бе толкова талантлив, че успяваше да си спечели благословията на всички треньори и дори да си издейства определени благинки. Култова остава историята от 1994г., когато бразилецът убеждава самия Йохан Кройф не само да пропусне тренировка, но и да си тръгне посредата на идния мач, за да хване навреме самолета и да се включи в карнавала в Рио де Жанейро. „Веднъж Ромарио ме помоли да пропусне два дни от тренировките, за да се върне в Бразилия за карнавала.“ – спомня си Кройф. – „Отговорих му, че ако вкара два гола в мача, ще му осигуря дните за почивка. До 20-тата минута той вече беше отбелязал и двата гола и ми направи знак, че иска смяна, защото самолетът му излитал след час…“
Роналдо
Може би в началото на кариерата си „Феномена“ се е влагал доста повече в тренировките, но след това самите му наставници са разбрали как трябва правилно да се подхожда към таланта му. Така например бившият му треньор в Интер, Луиджи Симони, който в един момент мина дори през родния ЦСКА, казва: „Никога не съм го карал да тича, той просто имаше нужда да играе с топката, а другите щяха да тичат вместо него.“ Години по-късно, когато Роналдо вече беше в Реал, Фабио Капело се бе сблъскал с проблема с наднорменото му тегло. „През 2006г. тежеше 96 килограма. Попитах го колко е тежал по време на Световното в Корея и Япония. Отговори ми „84 кг, тренер.“ Помолих го да пробва да свали поне до 90, но това не се случи.“ Един от новите в Реал, чието име не се споменава, бил потресен защо Роналдо не бягал на тренировка и дори се случило да му изкрещи по време на мач: „Бягай, дебелако!“, на което „Феномена“ отговорил: „Аз не бягам, аз бележа голове“. След което вкарал два гола.