Милица Мирчева е известна спортна личност в България със своите постижения в лекоатлетическите дисциплини. Тя се състезава на средни и дълги бягания. Интересен факт за нея е, че е първата и единствената българска състезателка на маратона на летните олимпийски игри.
Милица взе участие и в игрите в Рио де Жанейро, които се проведоха през 2016 година. Тя е национална шампионка на 5 000 метра (16:36.97 м, 2019 година), 1 500 метра (4:29.36, 2019 година), 10 000 метра (39:15.33 м, 2016 година) и 3 000 метра стийпълчейз (10:22.60 м, 2015 година). Освен това можем да се гордеем с нея и с постижението й в полумаратона във Валенсия през 2019 година, при който тя постави национален рекорд – 1:11:14.
Вижте сами какво още сподели Милица в последващото интервю с нея.
– Милица, ти си рекордьорка на България в различни дисциплини и си свикнала да тренираш навън във всякакви условия. Защо сега реши да заложиш и на подготовка във фитнес залата?
– Вярно е, че като бегачи на дълги разстояния, ние тренираме във всякакви условия- лошо време, много студени температури, сняг, кал, пресечени терени, но това е част от работата ни и определено помага и психически, и физически. Въпреки това, когато не бягаме и се грижим за силовата си подготовка, ние се опитваме да заложим на качествена база и оборудване, защото там нещата са различни. Когато се работи с големи тежести, например, безопасността е ключова. Когато искаме да натоварим определени мускулни групи, разнообразието от уреди ни помага да свършим точно определено работа доста експедитивно. Освен това в Pulse Fitness & Spa има чудесни условия за аеробика- бягащи пътеки, крос тренажори, стационарни колела, групови занимания. Аз лично замествам част от бягането си, особено когато се готвя за маратон, с крос тренажор или колело 5-6 пъти в седмицата за да редуцирам шанса от контузии. Това е доста популярен подход в Америка, където бегачите отделят много голямо внимание на „крос-тренировките“ във фитнеса и тяхната силова подготовка. В моя университет в САЩ имахме страхотна база, която до сега нямаше аналог в България. Когато разбрах за Pulse Fitness & Spa доста се зарадвах, защото на българския спорт му липсваха такъв тип големи мулти-съоръжения, които да ти осигуряват пълноценна и разнообразна тренировка с включени възстановителни и спа процедури на едно място.
– Кое от постиженията си можеш да определиш като най-значимо в своята кариера?
– Може би това, че още на 21 годишна възраст успях да покрия норматива за Олимпиадата в маратона, защото на такава възраст почти никой не опитва такива сериозни дистанции. Повечето маратонци са на възраст над 30 г. Сребърният медал от Европейското първенство до 23 години по крос кънтри също е един страхотен момент, защото той ме мотивира, че трудът в един момент се възнаграждава.
– Тази година беше на лагер в Кения преди пандемията от COVID-19 да се развие сериозно и имаше трудности със завръщането в България. Кения е меката за състезателите в дългите бягания – с какво тренировките там ти помагат да постигаш по-силни резултати?
– Доста е комплексно, там цялата среда е доста различна. Ставаш в 5:00 сутринта, обличаш се и на всеки ъгъл има още 10-15 бегача със същата мотивация като твоята. Има отборен дух и въпреки, че често има „приятелско състезание“ на тренировките, всеки се стреми да помогне на другия. Там бягането е култура. Чувства се толкова естествено, все едно това е единствения ти адекватен избор за това как да прекараш следващия ден. Терените, високата надморска височина, чистата храна – всичко това е една комбинация от фактори, които правят бягането в Кения наистина специално.
– Прекара и няколко години в САЩ, където също постави много рекорди – колко различна беше подготовката ти там от тази в България?
– Първата ми година в САЩ беше почти катастрофална, нищо не вървеше и метода на работа не ми пасваше. Последваха доста разговори и успяхме да напаснем метода, по който бях свикнала да работя в България в съчетание с други елементи по тяхната програма. Когато тренирах за полумаратона във Валенсия през есента на 2019, вече отново работех изцяло по програмата на моя треньор Йоло Николов, въпреки че все още бях в Америка.
– Колко е важна конкуренцията за един състезател като теб по време на тренировки и по време на състезания?
– В състезания – много важна и ключова за постигане на високи резултати. В по-голямата част от времето си, аз тренирам сама, което си има и плюсове, и минуси. По принцип, аз определено предпочитам да тренирам в конкуренция, което ми помага доста физически. Доста по-лесно се бяга в група и тренировките минават много по-леко. Въпреки това, тренирайки сама, си изграждам психиката, защото знам, че няма кой да ми помогне и често състезанията се чувстват хиляди пъти по-лесни, отколкото изпълнението на една тежка тренировка.
– Започна като състезателка на писта и постепенно премина към полумаратона и маратона. Това са дисциплини, в които най-силните резултати идват на по-късен етап – не смяташ ли, че се насочи към маратона твърде млада?
– Не мисля. Факт е, че дори тази година след като прекарах близо 6 месеца в подготовка за маратона, ми трябваха само около месец и половина, за да се върна на пистата и да си направя лично постижение на 3000 м. Моят треньор Йоло си разбира отлично от работата и никога не оставя дадено качество неразвито. Просто нещата се приоритизират. Когато се подготвям за маратон и бягам по 160 км с 3 тежки тренировки седмично, няма как да бягам 1500 м или 3000 м бързо. И обратното – когато се готвя за писта и бягам по 100 км на седмица, няма как да търся силен резултат в полумаратона или маратона. Аз успявам да си подобря личните постижения на 3000 м/ 5000 м/ 10 000 м всяка година, което значи, че работим в правилната насока. Надявам се догодина да покажа и истинския си потенциал в маратона.
– Олимпийските игри в Токио бяха отложени с една година и това е още по-голям шанс за теб да стигнеш до участие в Япония. Имаш ли олимпийски цели за Токио и какво си спомняш от участието си на Игрите в Рио де Жанейро през 2016 г.?
– Имам олимпийски цели и наистина се надявам всичко да е наред догодина. Още през април месец трябваше да бягам Бостънския маратон, където исках да покрия норматив за Олимпиада. Всичко започна още през Август 2019, където имахме цял план как да се подготвя за маратон през пролетта на 2020 година. Абсолютно всичко вървеше по план до последния момент, но за съжаление коронавирусът имаше други планове за света. В Рио аз записах просто участие, бях доста млада и бягах с тежка контузия последните 4 месеца, само за да застана на старта и да бъда първата българка, избягала маратон на Олимпиада. Вече не искам да бъда просто участник, искам да покажа потенциала си, че мога да бъда много повече.