Желю Станков/Тема Спорт
Ако РЗИ бе поставил под карантина футболистите на Лудогорец за 90 минути, Тотнъм щеше да има по-голяма съпротива в четвъртък вечер на най-скъпия стадион в столицата на Англия. Дори срещу невидим съперник, шпорите щяха да си направят по-добра и полезна тренировка от тази, която се проведе като официален мач в групова фаза на Лига Европа.
Лудогорец изобщо не взе участие в мача, който загуби само с 0:4. Това бе някакво фиктивно присъствие на 11 човека със зелени екипи, които се опитаха да докажат на целия свят, че на терена Тотнъм все пак има реален съперник.
За същите тези футболисти Жозе Мауриньо каза: шампиони, шампиони, шампиони, за да предизвика някакъв интерес от страна на футболната общественост, когато стана ясно, че един от съперниците ще е тимът от Разград. Без да го питаме, сме сигурни, че португалецът изобщо не е очаквал, че в двете му срещи с Лудогорец неговите момчета, а накрая и деца, на практика ще си починат в сгъстения цикъл, който им предлага програмата от началото на сезона.
Признайте си, никога не сте виждали Мауриньо с такава отегчена физиономия, по едно време дори му стана неудобно, че това пред него на терена се води официален мач. Португалецът се чешеше там, където не го сърби и едва прикриваше прозевките си, а конкуренция в това му правеше и Хари Кейн, който ако бе играл, щеше да прави каквото си поиска и да подобри 2-3 рекорда. В края на мача резервната скамейка на Тотнъм приличаше на група случайни минувачи, попаднали в стадиона, които всеки момент ще запалят барбекюто и ще си отворят по бира, защото мачът изобщо не им бе интересен.
А Жозе накрая сякаш вкарваше в игра децата на съседите си, които цяла година го бяха врънкали да ги пусне малко, за да ги видят родителите и приятелите им по телевизията. Харви Уайт, който още чака деня, в който ще се избръсне за първи път, изглеждаше като едно от децата, връщащи топките отстрани, на когото Мауриньо бе казал – я влез малко и ти, никой няма да забележи. А накрая в игра влезе и резервният вратар на резервния вратар, с което ни подсетиха, че и Тотнъм е имал на терена футболист с ръкавици.
Коментаторите по английската телевизия изпадаха в конфузни моменти, защото се чудеха какво точно да коментират, според тях това бе най-лесният мач на Тотнъм, а Глен Ходъл заяви, че не му се вярва, че гледа такъв мач. Едва ли някога в историята си шпорите са играли среща, в която човек на противниковия отбор влиза с топка в наказателното им поле само един път за 90 минути. А някой от футболистите на Тотнъм едва ли скоро ще отбележи гол чак от Музея на Мадам Тюсо, отстоящ на 7.4 мили от „Тотнъм Стейдиъм“. Дори да бяха изкарали восъчни фигури оттам, те щяха да играят по-добре от Лудогорец.
Мачът Тотнъм – Лудогорец 4:0 ще остане в историята като най-жалката картинка на български клубен отбор в груповата фаза европейските клубни турнири. Пишем картинка, защото това не бе игра. Да, ясно е, че има субективни и обективни фактори за състоянието на българския тим в Лондон, но въпреки здравословни и кадрови проблеми Лудогорец някак можеше да опита поне с един сватбарски шут да напомни на зрителите, че все пак смисълът на спорта е да има състезателен елемент. В тези 90 минути нямаше нищо такова.
В родината на футбола тимът от Разград игра всичко друго, но не и футбол. Ако на мястото на джентълмените от Тотнъм бе Байерн, който не знае що е милост, Лудогорец можеше да инкасира двуцифрен брой голове във вратата си.
Наистина, след такъв мач, няма смисъл да се обсъждат детайли.