Жаклин Михайлов/Тема Спорт
В България една малка искра е достатъчна, за да запали голям пожар. Та такъв голям пожар се запали от една отсъдена и после отменена дузпа от Никола Попов. И към конфликта се насочиха от всички страни и посоки. Което е напълно нормално, защото под привидно гладката повърхност на българския футбол ври и кипи.
Съществува много стаено недоволство което пък от своя страна трябва да бъде задушено в зародиш. И бедният футболен запалянко вероятно се е объркал от всички декларации и изявления, породени от някаква твърде маргинална причина, каквато е един провален футболен рефер. Но цялото това епистоларно творчество, което ни заля през миналата седмица, всъщност е неизбежна форма на прегрупиране на силите в българския футбол.
Никола Попов не е случайна фигура. Не са случайни и протекциите, от които се е възползвал постоянно в своята вървяща вече към залез съдийска кариера. Има едно понятие непотизъм, което, преведено на обикновен български, означава възползване от семейни връзки и отношения. В българското футболно съдийство то се е използвало не рядко, но за сметка на това винаги без успех. Общо взето, синчето не стига доникъде, независимо че е било бутано с две ръце нагоре. Никола Попов по едно време се качи до първи международник, но впоследствие го замени Георги Кабаков, който засега се ползва с много добра репутация в УЕФА и ФИФА, коренно различна от тази, на която се радва в родината си. Но няма как да се отрече, че признанието извън границите тежи несъразмерно повече.
На практика Никола Попов не се различава с нищо от който и да е друг съдия в нашето първенство. Безспорен факт, е че родното съдийство не се радва на най-добрия си период. Футболните рефери винаги са били интересни екземпляри. И България е произвела доста такива на европейско и световно равнище. За по-младата аудитория само ще посоча трима, които съм гледал и на живо. Богдан Дочев, който за съжаление се покри с вечна негативна слава покрай гола с ръка на Марадона на световното през 1986 година.
Но никой не помни, че същият българин бе в съдийската бригада на може би най-великия мач, игран някога на световно първенство между Бразилия и Италия (2:3) на световното през 1982 година. В онова незабравимо зрелище на вече несъществуващия стадион „Сария“ в Барселона Богдан Дочев беше на суперниво като помощник на главния съдия Клайн от Израел. А две седмици по-рано също толкова непогрешимо беше отсъждал в мача между Италия и Камерун като основен рефер на терена. „Божията ръка“ обаче остана завинаги като визитка на Дочев, а постиженията му бяха напълно игнорирани.
През 90-те години на миналия век своето страхотно признание получиха Любе Спасов и Наско Узунов. И двамата бяха сред топреферите в Европа. За съжаление в наши дни не виждаме никаква приемственост, а сегашното поколение родни арбитри е достигнало историческото дъно на тази аматьорска професия. На терена в черни екипи виждаме добре изглеждащи млади момчета с отлична физическа подготовка, които обаче нямат никакъв талант.
А в добавка са и много притеснени да не сбъркат правилната посока. И, общо взето, винаги сценарият е един и същ. След сравнително спокойната есен, когато на грешките на съдиите се гледа по-благосклонно и дори се неглижират с клишето всеки може да сгреши, следва гореща пролет, когато вече нещата придобиват екстремален вид. И тогава съдийството се превръща в детонатор на стаяваното недоволство, което задължително се посреща с мощен артилерийски залп от статуквото.
За да докажа лесно тезата си, ще посоча факта, че Никола Попов направи доста спорно представяне в последното дерби между Левски и ЦСКА. Сините имаха доста поводи да недоволстват в онзи мач, но такъв ажиотаж като сегашния въобще не се вдигна. През пролетта обаче проявите на Попов в мача ЦСКА 1948 – Левски вече бяха трактувани по съвсем различен начин. А появата му няколко дни по-късно в мача за купата между Царско село и Лудогорец вече съвсем вдигна градуса на напрежението.
По принцип Съдийската комисия, която винаги е на специален отчет пред президента и Изпълкома на БФС, се подкрепя безусловно. Карат го на принципа – нас ни плюят, ние се правим, че ни вали дъжд из ведро. Общо взето, от години съдиите го раздават непукисти. В сегашния случай обаче бомбардировката с декларации постави съдийския апарат и най-вече неговия нов шеф Костадин Гергинов на топа на устата. По традиция председателят на Съдийската комисия не изкарва много на горещия стол, но винаги е получавал поне едно цяло първенство като толеранс. Сега Гергинов може да стане председателят с най-кратък мандат.
И тук вече прозира генералният смисъл на атаката. След като няколко членове на Изпълкома плюс няколко влиятелни към момента клубни фигури го атакуват ожесточено, значи се подготвя преврат. Поводът е ясен – Гергинов застана зад Попов, което е достойно от негова страна. Можеше да се пусне по течението и да извади Попов от нарядите за дълъг период от време. Такива котерийни решения са вършили работа на предишни председатели. Необичайно за човек, който някога е бил български рефер, Гергинов поне засега се прави на твърда скала. И си държи на своето. Получи и някаква форма на условна подкрепа от двата гранда, което още повече вбеси силите на статуквото, които явно са приготвили негов заместник.
И не е трудно да се досетим, че за нов председател на СК се гласи Николай Йорданов, който спря със съдийството в края на есента. Само предположение, което обаче може да се окаже много точно.
Да си шеф на съдиите към сегашния момент си е чист мазохизъм. И обречена мисия, защото, щом Гергинов са го нарочили тези, които колят и бесят във футбола днес, часовете му начело на комисията са преброени. Подопечните му ще правят нови грешки и те ще са още по-фатални. Видя се как Железов му се отплати за доверието на мача ЦСКА – Локомотив Пд. Това са стандартите на родното съдийство към момента и скоро промяна няма да настъпи. Момчетата са объркани, уплашени, а освен това нямат и качества. На повечето вероятно им минава през главата и мисълта да си бият камшика, както го направиха Цветан Георгиев, Таско Тасков и най-вече Цветан Кръстев. Всъщност точно ранното оттегляне на най-талантливия ни рефер през XXI век е доказателство как върви работата с тази важна институция. Цветан Кръстев наистина беше съдия, който нямаше да отсъди дузпа и после да я отмени, защото е превъртял ситуацията в главата си. Това обяснение на Гергинов може да се изучава на съдийските семинари на УЕФА и ФИФА. Безспорно ще е ценен български принос. Новост в съдийството е превъртането на ситуацията. Ами той така може да ги превърта по 10-20 на мач и да отменя всяко свое решение?!
Принципната позиция на Левски и ЦСКА по отношение на зададената ситуация ще направи живота на Гергинов и неговите подопечни още по-труден. А след тази пролет желаещите да изкарат съдийски курсове ще намалеят драматично. Непотизъм, непукизъм и мазохизъм не са нещата, които всеки би искал да търпи. И затова най-добрите се отказват, както го направи един варненски рефер, който сега си гледа бизнеса. А от това губещ е само футболът.