2020-05-12 12:07:00
Дейв Кембъл/АР/превод Тема Спорт
Наподобяващото на грип заболяване на Майкъл Джордан, което той преодоля, за да изведе Чикаго Булс до решителната победа във финалите на НБА през 1997 година, даде моментално повод да се обърнем към онези добродетели, които крие способността на човек да се самосъхранява.
Да преминеш всички граници, да преодолееш най-големите препятствия и несгоди – това е част от митологията, която обвива големите съперничества в спорта. Това са онези лични умения, които създават звездите и ги превръщат в победители.
Също така в момента са онези качества, които са в директно противопоставяне на онова, което медиците ни съветват – да държим физическа дистанция, за да спрем разпространението на коронавирус. Помислете си за "грипозния мач" на Джордан от настоящия ъгъл на пандемия и дистанциране. Направо е стряскащо.
От седмици сезоните по света са поставени в пауза, като не се вижда кога точно ще се излезе от тази ситуация. И всички тези състезателни натури, онези хиляди спортисти, най-добрите в своите сфери на живот и дисциплини, сега трябва да се затворят като в бутилка и да поставят корковата тапа отгоре си, за да спазят разпоредбите – отдръпнете се, останете у дома.
"Това е точно противоположната ситуация, на която всички спортисти са свикнали, а именно – хайде да играем, давайте да ги смачкаме“, казва Джон Тауър, треньор на мъжкия баскетболен отбор и професор по психология в университета Сейнт Томас в Минесота. Сега безопасността на хола трябва да замести комфорта на залата.
"Ние наистина не знаем какво да очакваме от следващия ден, с какво ще ни изненада той", споделя звездата на Бъфало Сейбърс Джак Ейхел. "Всяка сутрин ставаш и не е нужно да ходиш в залата, не е нужно да се изявяваш на максимума… Просто се опитваш да се ангажираш физически с нещо и да държиш съзнанието си будно, на добро и здравословно място."
Ейхел изкарва част от времето под карантина, четейки "Съзнателният спортист", книга, написана от спортния психолог Джордж Мъмфорд, който е работил с Булс и е научил Джордан на изкуството на медитацията.
Повече от две десетилетия по-късно умът вече има много по-голяма роля по отношение на това какво изискват отборите спрямо своите спортисти като представяне на терена. Да съхраниш съзнанието си по време на паузата може да се окаже също толкова важно за успеха, колкото това да поддържаш физическата си форма, само защото спортистите са изправени пред безпокойство с невиждан до този момент размер.
"Може в момента да не говорим за толкова голяма криза, визирайки повечето от нас, но промяната от ежедневието, с което сме свикнали, спрямо това, в което сме в момента, е наистина огромна. Това ни кара да си казваме – "Добре, когато отнемеш нещо от мен, с което аз се олицетворявам, как това ми се отразява? Случват ли се нещата спрямо посоката, в която искам?", казва Джъстин Андерсън, психолога на Минесота Тимбъруулвс.
Спортистите работят в сфера, в която до голяма степен са зависими от физическата си сила, което означава, че кариерите им се развиват в кратки прозорци и шансът да ги надхвърлят и преодолеят, не е голям. Предвид че всичко това е свързано и с финансови загуби, то за всяка една личност е много лесно да изгуби самия себе си в тези условия. Това е така, защото тяхното основно право на работа в момента им е отнето.
Миналия месец в НФЛ решиха да изпратят писмо от името на Лигата и асоциацията на спортистите до всички футболисти. То съдържа съвети как да се справят със самотата, стреса и други сходни проблеми. Международният съюз на футболистите пък направи наблюдение върху част от своите членове, като бяха отбелязани значително повишени нива на безпокойство и депресия.
"Наистина тази обстановка, в която се намират най-вече спортистите, е много странна за тях, защото те са свикнали да са на терена, да бъдат в залата, да тренират всеки ден", казва Карлос Боканегра, технически директор на Атланта Юнайтед.
Спортистите от университетите и гимназиите също бяха засегнати много сериозно, защото техните кариери са поставени в конкретни прозорци от време. Миналия месец, когато NCAA спря всичките си дейности, треньорите призоваха да им се даде възможност да следят играчите си, за да поддържат духа им вдигнат високо.
Отборът на Тауър, който е четвърти в Дивизия III, трябваше да играе срещу местния си голям съперник Сейнт Джон в националния турнир, докато двубоят не бе анулиран. В речта си за края на сезона той окуражи играчите си да използват наученото като отборни играчи, за да го претворят в новата реалност.
"Нека да направим онова, което великите отбори правят – а това означава да мислите за по-голямото добро и да го поставяте пред собствените си тревоги, загърбвайки проблемите си в изолация“, призовал Тауър.
Доброто здраве на играчите стана топприоритет за Тимбъруулвс, откакто Герсън Розас застана начело на баскетболните операции преди година. Той изгради иновативен и непознат подход към играчите на база тяхното развитие, за да им помогне да изградят шампионски манталитет.
Когато пандемията принуди НБА да прекрати сезона, Тимбъруулвс се намираха на дъното на Западната конференция. Извън терена обаче играчите бяха подготвени да си помагат един на друг и да запазят отборния дух висок, тъй като иновативния подход вече бе започнал да върши своята работа.
"Много преди това да се случи, ние оценихме някои неща, които в период на криза стават още по-важни и значими", каза Роби Сика, вицепрезидент на отбора за баскетболните дела и технологии. Сика оценява здравето на играчите и най-вече здравословното им хранене, като се превръща в ежедневен фактор за тях и ги превръща в едно голямо семейство.
Работата на Сика – да интегрира медицинското, технологичното и аналитичното познание, които има, за да подобри здравословното им състояние извън терена и да акцентира върху това, се оказва жизненоважна. Седмица преди да бъде затворена Лигата, той предупредил играчите, "Това ще бъде вашият 11 септември".
Оттогава той помага на играчите, като ги координира не само по отношение на физическата им форма и тренировки при затворени съоръжения, но прави така, че да е сигурен, че психическото им състояние остава на високо ниво. Той го вижда като установяване на умения за справяне в различни ситуации за целия им живот. Андерсън отдава голямо внимание върху преодоляването на безпокойството.
„Това не е нещо, което или имате, или не. Това е нещо, което развивате, сходно на умението им да вкарват кошове или пък на всяко едно друго умение, върху което тренират“, казва още Андерсън.
Само защото това са едни от най-добрите спортисти в света, не означава, че те нямат своите недостатъци. "В крайна сметка те имат семейства, имат нужди, изправят се пред предизвикателства и ако игнорираме всичко това, все едно избираме да ги игнорираме като личности – казва Розас. – Това е зона, в която определено не искаме да се провалим."