Френските организатори откриха 33-тите олимпийски игри с изключителна, интересна, модерна и невиждана церемония в Париж, впечатляваща с идеи, размах, блясък, пищност и разточителност.
Традицията всичко да бъде на стадион пред десетки хиляди зрители наживо не бе спазена. Силен дъжд не успя да помрачи празника, милионите зрители пред тв-екраните се насладиха на красотата на френската столица с приземни и въздушни кадри, представили очарователната магия на този град.
Делегациите от спортистите (около 7000) от 206 държави, водени от знаменосци с националните флагове, дефилираха за първи път в историята возени от кораби по река Сена, а върху някои мостове бяха издигнати неголвми трибуни с избрани ВИП-зрители.
Българският отбор, возещ се с Буркина Фасо и Бурунди на голям кораб, бе със знаменосци Станимира Петрова и Любомир Епитропов. Имаме 45 спортисти в 16 спорта, чакаме медали традиционно в борба, бокс, щанги, художествена гимнастика, лека атлетика. Българската делегация е водена от президента Румен Радев и съпругата Десислава, олимпийската шампионка и шеф на БОК Стефка Костадинова, баскет-легендата и спортен министър Георги Глушков, президентът на водейбота Любо Ганев, бяха на прием в Елисейския дворец.
Успоредно с речното дефииране орагнизаторите представиха много оригинално и красиво историята на Франция, някои от най-големите постижения в архитектурата, изкуството, с различни видове танци, много символизъм, музика, мода, литературни и исторически френски герои, анимация, акробати и балерини люлеещи се на високи кокили. Търсейки да дадат място на ЛГТБ обшността, прекалиха с танци в розово, изпълнени от мъже.
По пътя на лодките с делегациите Препусна метален сребрист кон, носен на подводна платформа, с ездач мистериозна жена загърната с олимпийското знаме – символ на покана за обединение към олимпийските принципи вървяха архивни исторически кадри с моменти от съвременните олимпийски игри
Сребристата ездачка оживя и яздейки бял кон, следвани от 205 знамена на участващите в игрите страни, тържествено се приближиха от блесналата Айфелова кула към специален подиум, за да се развее огромен бял олимпийски флаг под музика наоркестър и младежки хор.
“Когато тук обичаме – обичаме истински, любовната история на Франция с олимпиадата се ражда недалеч от тук преди век с идеите на Маркиз дьо Кубертен. Изцяло сме вложили сърцата си в него и връщаме игрите в Париж след 100 години! Бяхме смели да направим тази церемония, с амбиция игрите да станат по-силни! Благодарим на всички от ораганизацията им и бизнеса, на спортистите и МОК. – каза шефът на организаторите и трикратен олимпийски шампион по кану-каяк Тони Естанге.
Скъпи спортсти, тази вечер ни напомнихте колко красиво е човечеството, когато сме заедно и можем да живеем така! Следващите 16 дни вие ще ни го показвате, благодарим ви, че сте тук и ще ни вълнувате. Изживейте вашия момент в историята и ни вземете с вас! Франция ще се радва и плаче с вас, скъпи наши 571 френски спортисти!“
Най-голямата чест бе за около 20 велики спортисти – легендарният футболист Зинедин Зидан, помогнал на Франция за първа световна титла, пое футиристична сребриста факла с олимпийския огън от последния носител – мистериозния паркур-скачач по покривите, предаде я с прегръдка и кратък разговор на носителя на 14-титли от “Ролан Гарос“ и олимпийски медалист по тенис Рафаел Надал под звуците на светлинно шоу от Айфеловата кула с електро-музиката на Жан Мишел Жар.
Рафа качи огъня на моторна лодка със Серина Уилямс (4 пъти олимпийска шампионка), която го подържа, също великият атлет Карл Луис и гимнастичката Надя Команечи. От тях бившата лидерка в женския тенис и треньорка на мъж (Анди Мъри) Амели Моресмо пое факлата, качи стълбите на мост, пробяга да я подаде на бившия голям баскетболист Тони Паркър и двамата минаха през двора на Лувъра, покрай Триумфалната арка заедно с параолимпийци. 100-годишният олимпйски шампион по колоездене от 1948 година Шарл Косте предаде факлата на атлетката Мари Жозе Перек, да я отнесе до огромен балон с горещ въздух (символ на откритието там), запалиха 7-метровата му основа и след секунди той бавно се издигна нагоре под музиката на прочутия любовен химн на Едит Пиаф, изпълнен от Селин Дион. Балонът с огъня ще остане така извисен, на около 50 метра, до закриването на игрите след 16 дни.