Тодор Квачев/webcafe.bg
Мадридският колос ще завърши кампанията без голям трофей, а това изглеждаше немислимо преди 12 месеца, когато Реал беше на върха в Испания и Европа и щеше да прибави към състава си може би най-добрия футболист в света.
В края на миналия сезон тимът на Карло Анчелоти записа славен дубъл, спечелвайки Ла Лига и Шампионската лига. Очакваното привличане на Килиан Мбапе трябваше да гарантира една цяла ера на доминация, а в атака беше прибавен и бразилският вундеркинд Ендрик, който беше многообещаваща инвестиция за бъдещето.
Но както неведнъж сме се убеждавали, поставянето на голяма звезда в печеливш отбор невинаги гарантира още успехи и често има обратен ефект.
Цял сезон Реал Мадрид разчиташе само на отделни проблясъци, редовно беше надиграван от най-класните съперници и бързо стана ясно, че е състав с дълбоки проблеми и сериозни дефицити на ключови позиции.
Анчелоти така и не успя да открие работещ тактически вариант с всичките звезди на терена и ще плати за това с работата си, тъй като от новия сезон ще бъде заменен с Чаби Алонсо.
А силното индивидуално представяне на Мбапе не може да замаскира факта, че присъствието на нападателя наруши баланса при „белите“ и ги направи по-уязвим отбор от преди.
Показателни бяха изненадващите думи на вратаря Тибо Куртоа след отпадането от Арсенал в Шампионската лига.
Мадридчани отстъпиха твърде безславно с общ резултат 1:5, а след реванша вратарят отбеляза: „Днес направихме много центрирания, но тази година нямаме Хоселу – нямаме чистокръвен централен нападател“.
Парадоксално е, че въпреки присъствието на голмайстор като Мбапе, на Реал липсваше 35-годишният жокер от предходната кампания, който се изявяваше като типичен хищник в пеналта.
Естествено, Хоселу не притежава известността и звездната слава на французина, затова и не се вписва в концепцията на президента Флорентино Перес за Кралския клуб.
За Перес знаем, че има навика да поставя галактическия блясък над деликатната отборна химия, когато прави големите си трансферни ходове.
Успехите в предните години до голяма степен се дължаха на решението на боса да остави изграждането на състава в ръцете на главния скаут Хуни Калафат.
Бразилецът доказа уменията си, разгръщайки план за внимателен подбор на точните играчи, повечето от тях млади и пълни с потенциал. Това доведе до възраждане на Реал Мадрид без гигантски харчове за селекция в период, в който клубът вече отстъпваше финансово на най-богатите си конкуренти.
Дойде обаче моментът да бъде привлечена нова голяма звезда, и то такава, от която нямаше особена нужда във футболно отношение.
Килиан Мбапе е олицетворение на представата на дон Флорентино за футболната игра и поразително напомня на други решения на президента в миналото – като например привличането на Дейвид Бекъм през 2003 г.
Англичанинът беше поредният диамант в галактическата колекция на Перес, но продажбата на недооценения опорен халф Клод Макелеле и замяната му с Бекъм е сред най-пагубните селекционни ходове, които някога сме виждали в топ клуб.
Верен на себе си, през миналото лято президентът нямаше как да пропусне възможността най-после да вземе Мбапе, когото преследваше години наред.
А така необходимото подсилване на защитата и халфовата линия трябваше да почака.
Реал Мадрид няма да запомни с добро сезон 2024/25.
Мадридският колос ще завърши кампанията без голям трофей, а това изглеждаше немислимо преди 12 месеца, когато Реал беше на върха в Испания и Европа и щеше да прибави към състава си може би най-добрия футболист в света.
В края на миналия сезон тимът на Карло Анчелоти записа славен дубъл, спечелвайки Ла Лига и Шампионската лига. Очакваното привличане на Килиан Мбапе трябваше да гарантира една цяла ера на доминация, а в атака беше прибавен и бразилският вундеркинд Ендрик, който беше многообещаваща инвестиция за бъдещето.
Но както неведнъж сме се убеждавали, поставянето на голяма звезда в печеливш отбор невинаги гарантира още успехи и често има обратен ефект.
Цял сезон Реал Мадрид разчиташе само на отделни проблясъци, редовно беше надиграван от най-класните съперници и бързо стана ясно, че е състав с дълбоки проблеми и сериозни дефицити на ключови позиции.
Анчелоти така и не успя да открие работещ тактически вариант с всичките звезди на терена и ще плати за това с работата си, тъй като от новия сезон ще бъде заменен с Чаби Алонсо.
А силното индивидуално представяне на Мбапе не може да замаскира факта, че присъствието на нападателя наруши баланса при „белите“ и ги направи по-уязвим отбор от преди.
Показателни бяха изненадващите думи на вратаря Тибо Куртоа след отпадането от Арсенал в Шампионската лига.
Мадридчани отстъпиха твърде безславно с общ резултат 1:5, а след реванша вратарят отбеляза: „Днес направихме много центрирания, но тази година нямаме Хоселу – нямаме чистокръвен централен нападател“.
Парадоксално е, че въпреки присъствието на голмайстор като Мбапе, на Реал липсваше 35-годишният жокер от предходната кампания, който се изявяваше като типичен хищник в пеналта.
Естествено, Хоселу не притежава известността и звездната слава на французина, затова и не се вписва в концепцията на президента Флорентино Перес за Кралския клуб.
За Перес знаем, че има навика да поставя галактическия блясък над деликатната отборна химия, когато прави големите си трансферни ходове.
Успехите в предните години до голяма степен се дължаха на решението на боса да остави изграждането на състава в ръцете на главния скаут Хуни Калафат.
Бразилецът доказа уменията си, разгръщайки план за внимателен подбор на точните играчи, повечето от тях млади и пълни с потенциал. Това доведе до възраждане на Реал Мадрид без гигантски харчове за селекция в период, в който клубът вече отстъпваше финансово на най-богатите си конкуренти.
Дойде обаче моментът да бъде привлечена нова голяма звезда, и то такава, от която нямаше особена нужда във футболно отношение.
Килиан Мбапе е олицетворение на представата на дон Флорентино за футболната игра и поразително напомня на други решения на президента в миналото – като например привличането на Дейвид Бекъм през 2003 г.
Англичанинът беше поредният диамант в галактическата колекция на Перес, но продажбата на недооценения опорен халф Клод Макелеле и замяната му с Бекъм е сред най-пагубните селекционни ходове, които някога сме виждали в топ клуб.
Верен на себе си, през миналото лято президентът нямаше как да пропусне възможността най-после да вземе Мбапе, когото преследваше години наред.
А така необходимото подсилване на защитата и халфовата линия трябваше да почака.
Реал Мадрид няма да запомни с добро сезон 2024/25.
Мадридският колос ще завърши кампанията без голям трофей, а това изглеждаше немислимо преди 12 месеца, когато Реал беше на върха в Испания и Европа и щеше да прибави към състава си може би най-добрия футболист в света.
В края на миналия сезон тимът на Карло Анчелоти записа славен дубъл, спечелвайки Ла Лига и Шампионската лига. Очакваното привличане на Килиан Мбапе трябваше да гарантира една цяла ера на доминация, а в атака беше прибавен и бразилският вундеркинд Ендрик, който беше многообещаваща инвестиция за бъдещето.
Но както неведнъж сме се убеждавали, поставянето на голяма звезда в печеливш отбор невинаги гарантира още успехи и често има обратен ефект.
Цял сезон Реал Мадрид разчиташе само на отделни проблясъци, редовно беше надиграван от най-класните съперници и бързо стана ясно, че е състав с дълбоки проблеми и сериозни дефицити на ключови позиции.
Анчелоти така и не успя да открие работещ тактически вариант с всичките звезди на терена и ще плати за това с работата си, тъй като от новия сезон ще бъде заменен с Чаби Алонсо.
А силното индивидуално представяне на Мбапе не може да замаскира факта, че присъствието на нападателя наруши баланса при „белите“ и ги направи по-уязвим отбор от преди.
Показателни бяха изненадващите думи на вратаря Тибо Куртоа след отпадането от Арсенал в Шампионската лига.
Мадридчани отстъпиха твърде безславно с общ резултат 1:5, а след реванша вратарят отбеляза: „Днес направихме много центрирания, но тази година нямаме Хоселу – нямаме чистокръвен централен нападател“.
Парадоксално е, че въпреки присъствието на голмайстор като Мбапе, на Реал липсваше 35-годишният жокер от предходната кампания, който се изявяваше като типичен хищник в пеналта.
Естествено, Хоселу не притежава известността и звездната слава на французина, затова и не се вписва в концепцията на президента Флорентино Перес за Кралския клуб.
За Перес знаем, че има навика да поставя галактическия блясък над деликатната отборна химия, когато прави големите си трансферни ходове.
Успехите в предните години до голяма степен се дължаха на решението на боса да остави изграждането на състава в ръцете на главния скаут Хуни Калафат.
Бразилецът доказа уменията си, разгръщайки план за внимателен подбор на точните играчи, повечето от тях млади и пълни с потенциал. Това доведе до възраждане на Реал Мадрид без гигантски харчове за селекция в период, в който клубът вече отстъпваше финансово на най-богатите си конкуренти.
Дойде обаче моментът да бъде привлечена нова голяма звезда, и то такава, от която нямаше особена нужда във футболно отношение.
Килиан Мбапе е олицетворение на представата на дон Флорентино за футболната игра и поразително напомня на други решения на президента в миналото – като например привличането на Дейвид Бекъм през 2003 г.
Англичанинът беше поредният диамант в галактическата колекция на Перес, но продажбата на недооценения опорен халф Клод Макелеле и замяната му с Бекъм е сред най-пагубните селекционни ходове, които някога сме виждали в топ клуб.
Верен на себе си, през миналото лято президентът нямаше как да пропусне възможността най-после да вземе Мбапе, когото преследваше години наред.
А така необходимото подсилване на защитата и халфовата линия трябваше да почака.