Васил Kолев/Тема Спорт
Последният ден от трансферния прозорец винаги се е нареждал по важност някъде след семейните празници и Коледа в календара на Хари Реднап. Бившият мениджър на Тотнъм, вкарал клуба за първи път в Шампионската лига, обикновено може да бъде забелязан още от ранна утрин с куп вестници под ръка да влиза в тренировъчната база на отбора, който води. Тази година обаче бе различно.
Заедно със сина си Джейми, Хари Реднап прекара деня в студиото на „Скай спортс“. Включваше се, пускаше шеги, разказваше истории. Докато в последния половин час, когато уж трябва да е най-напрегнато, но този път беше донякъде вяло, Хари взе думата със сериозен вид: „Знаете ли, според мен скритият фаворит за титлата е Тотнъм!” И докато останалите се усмихнаха по навик, защото Тотнъм и титла влизат в едно изречение, казано на сериозно място, Реднап продължи: „Жозе направи бизнеса, който със сигурност иска. На всеки пост има поне по двама играчи. Изобщо разполага с отбор, който може да понесе натиска на ротациите и календара!“
Естествено, Реднап предизвика веднага новина, но колкото да захрани всеобщото забавление за това, че шпорите отново са натиквани в позната кожа – големи амбиции, мащабни очаквания, които по традиция претърпяват крах. В крайна сметка дори това, което направи за пет години Маурисио Почетино, се разглежда нееднозначно. От една страна са огромните емоции на феновете, множеството победи и фактът, че Тотнъм стана твърда част не само от английския, но и от европейския елит. От друга обаче, в крайна сметка, колкото и добър футбол да играеше, каквито и знаменити победи да записа Тотнъм, той не спечели нищо… Защото това, че си се класирал на финала в Шампионска лига, бил си четири сезона поред в груповата фаза (срещу един за цялото време от създаването й преди това) или си станал неизменна част от Топ 4 в Англия, не е равностойно на трофей. Голямата слава е останала при Ливърпул или при Лестър и Челси в другия случай.
Когато Реднап отвори темата за титлата, Тотнъм тъкмо бе победил Манчестър Юнайтед като гост с 6:1. Но пък този шумен успех бе притиснат като в сандвич от посредствената игра срещу Евертън на старта, мъките в Пловдив в Лига Европа и малшанса срещу Нюкасъл, от една страна, и… пропусната победа след 3:0 срещу Уест Хем в първите 20 минути на мача. Как подобен отбор може да стане шампион?
Два месеца по-късно Реднап вече не е сам. Темата за възможна титла на шпорите е все по-обсъждана по студия и вестникарски колони. Отборът за първи път от януари 1985 година излезе начело в класирането след толкова напреднал етап от сезона. В историята на Премиършип Тотнъм е бил първи в подреждането единствено след незначителните още мачове през месец август.
„Ако се случи така, че Мауриньо стане за четвърти път шампион на Англия, при това с Тотнъм, това ще бъде една от великите истории на лигата”, каза преди месец бившият защитник на Ливърпул Джейми Карагър в студиото на „Скай“ в традиционната вечерна дискусия преди понеделнишкия мач. Това вече беше предпазливото начало на сериозната тема – Жозе Мауриньо.
Когато той пристигна в Северен Лондон преди година, феновете на Тотнъм бяха, меко казано, раздвоени. Вестник „Таймс“ отбеляза, че договорът на португалеца с Даниел Леви прилича на онези сватби, на които още преди сервирането на тортата гостите шушукат как точно ще се случи раздялата. Изобщо възможно ли е серийният победител да постигне нещо с традиционния губещ, при това с огромни претенции? И то след звучния провал начело на Манчестър Ю, довел до множество заключения, че Специалната му кариера е приключена.
Новият му отбор пък нямаше как да отговори в никакъв случай на обичайните му очаквания и „капризи“, удовлетворявани от щедрите собственици и президенти на клубове като Челси, Интер, Реал М или Манчестър Ю. За да намерим отговор на тези въпроси, трябва да се пренесем в кабинета на Жозе в първите му дни в Тотнъм.
Документалната поредица на „Амазон“ за живота на шпорите през годината показва интересен момент. Португалският треньор е седнал на бюрото си, сложил е очила и чертае схеми. Чува се включен телевизор, където тече дискусия за завръщането му във футбола. Един от участниците в нея поставя под съмнение това, че Мауриньо е загубил магията си и е обречен на неуспех, а отиването му в Тотнъм е голяма грешка, която прави. Жозе повдига вежди и се заслушва. След което става, търси дистанционното и казва традиционното: „F.ck off!“, загасвайки телевизора.
Година след тези кадри сякаш са се случили чудеса…
На първо място Мауриньо си е паснал като дялан камък с трудния характер на президента на Тотнъм Даниел Леви, известен като най-ужасния преговарящ сред колегите си. Даже португалецът не пропуска възможност да изчетка шефа си по пресконференциите за това колко добре се справя на трансферния пазар. Макар и определян като стиснат, Леви сякаш е друг човек. В най-трудните икономически времена, когато на всичкото отгоре Тотнъм изплаща най-скъпия стадион в историята на футбола, без да може да го експлоатира в пълния му блясък и без да е част от Шампионската лига, развърза кесията и осигури почти всичко желано от треньора.
Това е концептуална промяна за самия клуб! Леви не купуваше достатъчно играчи според феновете и това пречеше на Тотнъм да направи решителната крачка до трофеите. Но пък клубната философия е била винаги такава, че шпорите са притежавали собствени звезди или са създавали такива. Историята обикновено е потвърждавала това, а примерите са многобройни. Достатъчен факт в подкрепа на тезата е, че до ден днешен Тотнъм е клубът, дал най-много английски национали, без изобщо да бъде най-успешният в Англия.
Към тази традиция се беше прибавил и гениален симпатичен мениджър в лицето на Почетино, който с ограничени ресурси изведе Тотнъм до други измерения, а без нито един трансфер за цяла година успя да го закара на финал в Шампионска лига!
Ако Почетино е гениален, то Мауриньо е прагматичен. Със сигурност е успял да покаже на Леви, че не иска да бъде гениален и да се доказва, но работата им има смисъл, ако следва трасирания от него многократно път към победата.
Втората важна промяна е в отношенията с играчите, както и на клуба към играчите. В Тотнъм звездите винаги са били издигнати в култ. Жозе успя не само да влезе под кожата им, но и да наложи собствените си правила. И в това отношение отново „Амазон“ успя да открехне завесата в една от сериите. Там ядосаният Дани Роуз идва рано сутринта в базата и привиква Жозе на разговор в кабинета му, след което казва нелицеприятни неща. Например това, че вероятно е жертва на лично отношение, защото много играчи са бъркали, но само той е оставал извън състава. След което си тръгва и троснато казва, че иска да разговаря с Даниел Леви, когато дойде.
Месеци след тази случка Роуз не е играл за Тотнъм, мина един период под наем в Нюкасъл, но след излизането на филма не получи нови оферти и дочаква края на договора си, без да е картотекиран нито за първенството, нито за европейските турнири.
Именно този случай кара медии и фенове да гадаят какво се случва с Деле Али – златното момче, което преди години имаше рекордна цена от 200 милиона лири, а такива като Реал Мадрид се бяха наредили на опашката. Да бъде замразен по този начин е немислимо за бизнесмен като Даниел Леви, който умее да наглежда активите на клуба. Но пък в случая явно е решил да се довери на Жозе, който показа, че прави чудеса с отписаните. Например французина Ндомбеле, рекордният трансфер на шпорите. Португалският наставник не се поколеба да влезе в конфликт с него, но и намери начин да го промени. Днес Ндомбеле е един от тези, които смело могат да се нарекат титуляри. Голямата слава е за нападателното дуо (Кейн-Сон), но французинът е един от тези, от които в голяма степен зависи добрата игра на тима.
Не е маловажна и промяната при самия Мауриньо. От лудостта на Юнайтед той се озова на спокойно място – най-добрата тренировъчна база в света по думите му, най-хубавият стадион и енергичния млад асистент Сакраменто, който бе привлечен от Лил. Дори и снимането на филма за „Амазон“ не е толкова изтощаващо като ежедневието на Юнайтед, където често след дълъг самолетен полет за поредното азиатско или американско турне, беше принуден от летището да бърза за банкет.
В неделя Тотнъм приема Арсенал*, с което завършва първата трудна серия от три поредни мач в първенството, която до момента включва победа над Манчестър Сити и равенство с Челси, без да е допуснат гол.
Нов успех в голямото дерби на Лондон със сигурност ще захрани мелницата не само на медиите, но и ще донесе още мечти за феновете. Те вече са свикнали да вярват преди всичко в предзнаменования.
Например, че в този сезон годината завършва на „1“, а това най-често е означавало трофей за Тотнъм. Или пък, че съдбата намигва, както в славната година на дубъла от 1960-61, смятан по онова време за немислим. И тогава, и днес Тотнъм започва сезона срещу Евертън и го завършва срещу Лестър (през 1961 във финала за ФА Къп). Присъствието на Мауриньо и това, което прави днес Тотнъм, обаче са много повече от предзнаменование.
*Тотнъм спечели с 2:0