Стоян Генов/Тема Спорт
Това, че четири поредни години ЦСКА остава втори в крайното класиране, не е кой знае каква новина. Такава е съвременната футболна логика, в която бюджетите и някои други фактори най-често намират отражение в подреждането. В някои случаи „армейците“ дори се пребориха с отбори, които си позволяваха разточителни харчове за заплати на футболисти. Примката в шампионата обаче е стегната и там статуквото много трудно ще бъде разклатено. ЦСКА трябваше поне да зарадва феновете с купа.Завършекът на настоящия сезон, за разлика от неговото начало и развитие допреди десет дни, донесе успокоение в армейския лагер. В последните три кръга на плейофите ЦСКА взе необходимите точки, за да си гарантира участие в евротурнирите. Като бонус играта живна, подобри се и представянето на отделни играчи. Двубоят с Берое не само подпечата евровизата, а зададе посоката за развитие през следващия сезон.
Най-после червените вкараха пет гола в шампионатен мач. През сезона стигнаха на три пъти до 4:0 срещу Витоша, Дунав и Етър. Но дори в тези мачове играта не радваше окото. Вярно е, че сега старозагорци бяха лишени от някои водещи играчи, а и нямаха голям стимул. Но Херо едва ли би махнал с ръка на двубой точно срещу ЦСКА. А дали с Крушчич начело армейците щяха да разгромят Берое?
ЦСКА трябва да започва мачовете ударно, както го направи в последния за сезона двубой. Армейците водеха с 2:0 още в средата на първото полувреме. Такъв подход очакват феновете. Такъв облик подхожда на ЦСКА. Мъката с първите полувремена под ръководството на Люпко Петрович и Крушчич трябва да остане в миналото. Тогава първата част се пропиляваше с лека ръка. Чакаше се гол от нищото. Това беше мъчително за гледане. Армейците трябва да мачкат съперника от първите минути и да решават повечето двубои още до почивката. Това е развоят, по който през следващия сезон трябва да протичат повечето мачове на ЦСКА. С мощ, преса, натиск в началото. И вече през втората част фенове и играчи да се забавляват. Не видяхме нещо подобно в хода на сезона, дори при споменатите вече разгромни резултати. Единствено при 3:0 във Враца ЦСКА беше в силно доминираща роля.
Видно е, че в играта на офанзивните футболисти е имало сериозни резерви през последните месеци. Това важи особено за Тиаго, който при Белчев получава голямо доверие и повече свобода. Головете и асистенциите му се завърнаха. Освен това португалецът вкарва хладнокръвно дузпите и в негово лице отборът има надежден изпълнител. Интересно какво накара Крушчич да смени именно Тиаго в края на редовното време във финала за купата…
Разбира се, за утвърден атакуващ стил е твърде рано да говорим. В трите двубоя под ръководството на Стамен Белчев все пак се видя промяна. Трябва да отчетем, че срещу Локо Пд и късметът покри червените. Те не бяха така настоятелни на Лаута, както на „Армията“ срещу Лудогорец и Берое. В двата домакински мача се усети позитивна енергия.
В ЦСКА закъсняха с треньорската смяна. Дали не беше по-подходящо тя да се осъществи преди подновяването на сезона? Със Стамен Белчев начело вероятно шансовете за спечелване на купата биха били други. Но това е в сферата на хипотезите. Новият треньорски щаб все пак получи няколко седмици работа с отбора преди следващия сезон. А и стартът бе отложен за август. Така Белчев ще има време да се запознае по-добре с играчите, с които не е работил досега. Селекцията също е напреднала. В това отношение ЦСКА е крачка пред другите отбори с претенции за евроквоти. Визитките на новите са интересни, да видим какво е състоянието им и дали ще са на линия още за началото на сезона. Непосредствената цел – класиране за Лига Европа, бе постигната и това гарантира по-спокойна обстановка.
Физически играчите и сега стоят добре. Въпросът е да се върне победният дух и атакуващата мощ. И те да станат константа. Ключът към успешен следващ сезон е постоянството. През изминалия шампионат ЦСКА така и не записа дълга победна серия. Да не говорим, че още до седмия кръг загуби седем задължителни точки – от домакинствата на Етър и Черно море и гостуването на Дунав. ЦСКА трябва да излиза мобилизиран и да не допуска изненади в мачовете с по-непретенциозни съперници. Титлата трябва да се решава в директните мачове с Лудогорец, който през изминалия шампионат не бе победен. Без постоянство и победа над шампиона хегемонията няма как да бъде прекъсната. В момента ЦСКА все още е далеч от подобни възможности.
През сезона все пак имаше една позитивна тенденция. Валентин Антов се развива възходящо, въпреки неубедителното представяне на отбора. Вальо завърши с гол кампанията, а имаше голям принос и за дузпата срещу Берое – пое добре топката и се освободи от съперник, премина втори и подаде към Соу, който напредна в наказателното поле. Головете и асистенциите обаче не са толкова важни за него. Той е полезен с играта си в защита. Време е да му се намери постоянна позиция, за да продължи да израства.
Заради позитивните сигнали в края на сезона армейците могат да гледат една идея по-смело за предстоящата кампания. Най-вече да очакват с желание европейските вечери, които по традиция зареждат с особена енергия червената общност. При новия формат на елиминиране в една среща късметът при жребия ще натежи още повече.
ЦСКА игра силно като домакин последните две години – записа 4 победи, 1 равенство и 1 загуба. Като гост обаче не бе никак убедителен, с изключение на двубоя с Адмира. Време е ЦСКА да направи крачка напред и в турнирите, след като две години подред отпада в третия кръг. Допреди няколко седмици това щеше да звучи немислимо. Сега изглежда малко по-постижимо.