Сид Лоу/Guardian
Някъде сред всички онези хора, сред всички викове и сълзи, емоции и безкрайни прегръдки, Санти Касорла каза, че това е мечтата на живота му. В 23:43 часа на 21 юни 2025-а човекът, който два пъти е ставал европейски шампион с най-великото поколение на Испания, който е побеждавал на Уембли, Камп Ноу и Бернабеу, бе приклекнал край тъчлинията на „Карлос Тартиере“. И когато финалният съдийски сигнал прозвуча – в този мач и за цяла една ера, на 40 години той се втурна като дете, повеждайки всички към терена и към Ла Лига.
Трибуните, където 29 624 души изживяха невероятна нощ, се изсипаха на терена. Четвърт век по-късно Реал Овиедо се завърна в елита. „Много години бяхме в калта“, каза Касорла. Тимът бе потънал дори до четвърта дивизия, два пъти бе на ръба на изчезването. Но тук, срещу Мирандес във втория мач от финалния плейоф, в срещата, която той нарече „най-голямата в кариерата ми“, Овиедо получи гол рано, изоставаше с две попадения в общия резултат, ала стигна до продължения. Напрежението ги разкъсваше, но го направиха. И така на стогодишнината си сините ще играят в Ла Лига.
Касорла е роден във Фонсиело, село с население едва около 100 души, само на 10 минути от Овиедо. Както и баща му – Хосе Мануел, шофьор на линейка, починал през 2007-а, и Санти бе фен на Овиедо. Той се присъедини към тима на осем години, става свидетел на изпадането им на 16 и бе принуден да напусне на 18, без да е играл нито един мач за първия отбор. Когато най-накрая го направи, това бе във втора дивизия и 20 години по-късно.
Овиедо изпадна от Ла Лига при гостуване на Майорка през 2001-ва. През 2003-та вече беше още две дивизии надолу – четвъртото ниво, съставено от 17 групи и почти 350 отбора.
Там мачовете се играят на миниатюрни терени, които често не са по-добри от кварталните игрища. Калта е буквална, не само метафора. Финансова криза принуди Касорла да напусне точно когато пред него можеше да се отвори шанс. През 2005-а отборът се изкачи до Сегунда Б (б.р. – трета дивизия), която е с 80 отбора, разделени в четири регионални групи. А през 2015-а се завърна в Ла Лига 2, но почти десетилетие не успяваше дори да се добере до плейофите.
Касорла се завърна, за да промени това, и макар да не си личеше, тежестта бе огромна. Дойде с минимална заплата и без никакви бонуси. „Бих играл и безплатно, но не е позволено“, каза той. Единственото му изискване беше 10% от приходите от фланелки с №8 и неговото име да отиват директно за академията на клуба. Деца като него, Хуан Мата и Мичу никога повече не трябва да бъдат принуждавани да напускат.
Касорла преживя контузия, която го извади от футбола за 636 дни. Подлагал се е на операция 12 пъти. От ахилеса му са били изрязани 10 сантиметра. Костта му е станала мека като пластелин. Кожата с татуировка от ръката му е разполовена и присадена на петата, а името на дъщеря му е разцепено на две. Арсен Венгер заяви, че това е най-тежката травма, която е виждал. Лекари са му казали да се примири с мисълта, че ще може само да се разхожда в градината. Чудо е, че изобщо отново играе футбол. И това стана още преди пет години, а сега е на 38.
В първия си сезон с него Овиедо стигна до финала на плейофите, където беше победен от Еспаньол. Всички мислеха, че това е краят. Но той нямаше да си тръгне просто така. Тази кампания негов пряк свободен удар срещу Алмерия ги прати във финала. Пропусна първия мач в Миранда заради травма в коляното и гледа разочарован от остъклена ложа как Овиедо губи с 0:1. В реванша, когато Мирандес отново поведе, той пое нещата в свои ръце. Малко преди почивката взе топката, целуна я и вкара дузпа.
През второто полувреме резултатът стана 2:1, а в продълженията – 3:1. И така, 24 години по-късно Овиедо се завърна в испанския елит. Касорла бе вдигнат на раменете на Диего Серверо. Голмайсторът на сините, когато бяха в калта – Серверо, сега е лекарят на отбора. Когато Овиедо изпадна в четвърта дивизия, той бе обещал, че ще умре, но няма да напусне, преди да го върне в професионалния футбол. А ето, че отборът вече е в Ла Лига.
На стадиона бе и Мичу, който беше част от отбора, спечелил промоция в третото ниво през 2005-а, и също се бе завърнал след дълга борба с травми.
Спомени имаше на всяка крачка. Последният път, когато Овиедо игра в елита, бе в Майорка през 2001-ва. Тогава Велко Паунович бе футболист, а сега е треньор: „Кръгът бе затворен. Всички, които са на тази снимка, искаха това изкупление, този завършек. Овиедо е обратно там, където винаги е трябвало да бъде. Но мисля и за онези, които не успяха да го дочакат – като тогавашния ни треньор Антич и Дубовски“.
Но никой не очакваше да минат 24 години, докато небето се изясни. Цяло поколение фенове никога не бе виждало отбора в елита. И това не беше просто промоция. Когато Касорла се качи на сцената на „Пласа Америка“, улиците бяха препълнени. „Без вас Овиедо не съществува“, каза им той.
Това не беше празна фраза. Това е неговият клуб и на всички тях. Дълго време дори изглеждаше, че няма да има клуб. През 2003-та изпаднаха два пъти в едно лято – веднъж на терена и веднъж извън него, наказани заради финансовата криза. Те влязоха в администрация, след като играчи ги осъдиха за неплатени заплати. Ако има картина, която да покаже колко зле е било, може би това е треньорът, който превърна офиса си в тоалетна, защото това било едно от малкото места с естествена светлина, след като токът бил спрян.
Общината опита да изгради нов клуб, който да заеме мястото на стария. Но феновете не забравиха – последният скандиран лозунг в събота вечер, преди финалния сигнал, бе посветен на кмета, който ги остави да умрат. Привържениците обаче не го направиха – бориха се и възстановиха всичко под ръководството на президента Мануел Лафуенте. Запалянковците вършеха всичко – метяха, чистеха, ремонтираха, пълнеха трибуните до степен, в която стадионите не можеха да ги поберат.
Маршируваха и протестираха. Изграден бе отбор от нулата с играчи, останали от академията. В събота преди мача транспарантът казваше всичко: „Горди, че никога не те изоставихме“.
Никога. Феновете не ги оставиха да умрат тогава, нито през 2012-а, когато отново бяха на ръба на пропастта. Интерпол търсеше собственика им, издадена бе заповед за арест по обвинение в измама. Емисионна кампания за акции – последният отчаян ход, ги спаси за втори път. Нови привърженици се присъединиха към старите – 36 962 акционери в 86 държави. Някои от тях бяха там и в събота, имаше фенове на Ипсуич, Портсмут и Стоук, които също са привърженици на Овиедо.
„Лудост е, направо абсурдно, че най-хубавият момент в живота ми е това на 40 години. Имал съм късмета да изживея страхотни неща. Печелил съм титли, купи, но съм сучел от Овиедо още като дете – усещането тук е различно. Това е нещо уникално“, завърши Касорла.