Любомир Серафимов/Тема Спорт
Частица от европейската харизма на ЦСКА несъмнено носят виртуозните спасявания на червените вратари през годините. В славната история на този клуб, която се твори и днес, подвизите под рамката на вратата на Георги Найденов, Стоян Йорданов, Йордан Филипов, Георги Велинов-Джони имат специално място в сърцата на армейските привърженици.
За дуелите с противниковите нападатели, застанали зад бялата точка, още се разказват легенди. Към червената съкровищница на спомените нови щрихи сега добавя и един бразилец, първоначално посрещнат на Армията с нескрито недоверие.
Густаво Бусато обаче отрази дузпа в труден момент срещу малтийския Сиренс, а в следващия кръг на борбата в Лига Европа второ спасяване на шут от 11-те метра срещу БАТЕ Борисов даде нова насока на двубоя с белорусите. Тенденцията е ясна, когато получиш дузпа срещу ЦСКА в Европа, не бързай да се радваш – в голове се превръщат едва половината. От общо 42 наказателни удара са вкарани едва 22 и в това няма нищо случайно.
Приказката за хладнокръвните вратари на ЦСКА започва да се пише на 18 декември 1958 г. на женевския стадион „Шармий“, където трети мач трябва да определи победителя в осминафиналния двубой за КЕШ с мадридския Атлетико. Началото е мечтано – в 18-ата минута Крум Янев извежда българите напред в резултата, но скандалният швейцарски съдия Моле решава да изравни везните, като 3 минути по-късно вкарва нарушение на Кирил Ракаров извън пеналтерията вътре в наказателното поле. Зад топката застава един от най-великите нападатели на своето време Вава, който половин година по-рано е станал световен шампион с Бразилия, но Георги Найденов с акробатичен плонж спасява удара му. После Моле отменя чист гол на армейците, а дюшекчиите, улеснени от тежката контузия в лявото рамо на стража ни, стигат до продължения, където докарват резултата с помощта на нова дузпа, този път реализирана от Вава, до 3:1 в своя полза.
Следващият епизод в сериала за вещите вратарски намеси се излъчва на 29 ноември 1972 г. на Олимпийския стадион в Амстердам, където българите се изправят срещу действащия европейски клубен шампион Аякс с Йохан Кройф в състава. В 8-ата минута Кирил Станков фаулира Пит Кайзер, но при дузпата вратарят Йордан Филипов-Даната печели дуела с Гери Мюрен.
После обаче се развихря Кройф и с помощта на два негови гола домакините стигат до 3:0.
През следващия сезон, отново в турнира на шампионите, големият конкурент за поста на Даната – Стоян Йорданов, на два пъти отразява удари от бялата точка. В реванш срещу австрийския Сваровски-Вакер на 3 октомври 1973 г. при резултат 1:0 за армейците италианският съдия Тозели се престарава и решава да възнагради усилията на домакините с пресилена дузпа, при която Йорданов не позволява на Бройер да се разпише. След това идва времето за немислим реванш срещу летящите холандци с развети дълги коси, законодатели на футболната мода в началото на 70-те години на миналия век, за който цяла Европа говори дълго време като за сензацията на века.
Тя обаче едва ли би била бъде възможна, ако в първия двубой в Амстердам еврошампионите бяха взели по-солиден аванс от 1:0. Те откриват резултата в 14-ата минута, а четвърт час по-късно получават възможността да удвоят аванса си от дузпа, отсъдена за игра с ръка на наш бранител. Стоян Йорданов обаче спасява удара от бялата точка на Джони Реп и това дава огромен импулс на ЦСКА да задържи изгодния резултат. Десетина минути преди края на двубоя Мулдер стъпва върху ръката на стража и я чупи жестоко в борба за топката, а на вратата застава резервата Филипов. Първата работа на нидерландеца, когато пристига за реванша в София, е да издири адреса на Йорданов и да отиде в апартамента му с огромен букет цветя в знак на извинение.
Филипов поема от Йорданов щафетата на блестящите изяви при 11-метровите удари близо 5 години по-късно, на 13 септември 1978 г., срещу испанския Валенсия за Купата на УЕФА. На Националния стадион „Васил Левски“ пред 45 000 наелектризирани зрители излиза най-актуалната звезда в света на футбола в онзи момент – Марио Кемпес, който 3 месеца по-рано е вдигнал над главата си световната купа с Аржентина. Червените пък са в преходен период, като за втора поредна година играят в необичайния за тях турнир, но са на път да пометат именития съперник. В началото Спас Джевизов дава преднина на армейците, но в 39-ата минута аржентинският нападател Дарио Фелман е спънат в наказателното ни поле и реферът отсъжда дузпа за Валенсия. Кемпес поема отговорността да стреля от бялата точка, но вратарят Йордан Филипов парира удара му, а впоследствие испанците си тръгват с почетна загуба с 1:2.
Поколенията се сменят, класата на армейските голкипъри остава вечна. Идва ред на Георги Велинов да заключи вратата си при изпълнението на дузпи – прави го на три пъти в Европа.
На 5 ноември 1980 г., в осминафинален реванш за КЕШ срещу полския Шомберки в Хожув, Джони поставя началото, като спасява шута от бялата точка на Роман Огаза, а червените побеждават с 1:0 и продължават напред в турнира към мачове с Ливърпул, след като в първия кръг са взели скалпа на втори действащ еврошампион след Аякс – Нотингам. На 19 септември 1984 г. на стадион „Луи II“ червените, които 2 години по-рано вече са отстранили Монако, стигат до изгодно 2:2 срещу домакините от княжеството.
„Може да звучи нескромно, но за нас не бе проблем отново да победим Монако“, споделя една от армейските легенди Стойчо Младенов. – И двата пъти им вкарах голове. Няма да забравя, че при 2:2 във Франция опитах хитрост, която можеше да ни прати зад борда. При едно центриране измамно вдигнах ръце нагоре, все едно ще ударя топката. Исках да разконцентрирам техните нападатели. Но един успя да ме натисне отзад, блокира ръката ми и наистина бутнах топката. Съдията даде дузпа, но Велинов спаси. Никога не съм целувал съотборник толкова много.“ Този път Джони печели психологическия сблъсък с Манюел Аморос.
Минават повече от 7 години, а след придължителен престой зад граница Велинов отново облича екипа с номер 1 на гърба в мач на червените в евротурнирите. Това става в съвсем нови времена, в които между бедни и богати клубове от Изтока и Запада зейва истинска, на пръв поглед непреодолима пропаст. И в онези трудни дни обаче ЦСКА си остава ЦСКА. Жребият за Купата на УЕФА събира червените с Парма на могъщия хранителен концерн „Пармалат“. „Пармалатите“ са дебютанти в евротурнирите, но имат звезден отбор и още по-звездни амбиции. Дуелът завършва с триумф за по-бедните. Двата съперника не разчупват нулевото равенство в първия двубой в София и това подхранва измамното самочувствие на тима на Невио Скала. Ответната среща показва, че опитът в турнирните битки е безценен и може да заличи разликата в клубните бюджети. Ветеранът Велинов сякаш омагьосва вратата си както в най-силните си години и нанася силен психологически удар, като спасява дузпа, бита от Алесандро Мели. Впоследствие ЦСКА стига до безценното 1:1.
За рейда на армейците през сезон 1988/89 г. до полуфиналите на турнира за КНК още се разправят легенди с основни герои знаменитото атомно трио в атаката Христо Стоичков – Любослав Пенев – Емил Костадинов. Изпъква и един вратар – Илия Вълов, изиграл паметни двубои срещу гръцкия Панатинайкос и нидерландския Рода. В Ниската земя бащата на бъдещия лидер в червената отбрана Вальо Илиев показва колко всъщност е голям. След разменени победи с по 2:1 се стига до дузпи. Макар и с контузия, Вълов компенсира пропуска на първия наш изпълнител от бялата точка Любослав Пенев, който уцелва гредата, като отразява ударите на Грунендайк и Буребах. Следва среща в голямата четворка на турнира с великата Барса, а в реванша в София на 19 април 1989 г. Вълов в края спасява дузпа, бита от всепризнатия майстор Гари Линекер.
В началото на периода на демократичните промени през есента на 1990 г. ЦСКА участва в турнира на шампионите, но в тима на пръв поглед не е останало нищо шампионско. Червените боледуват след раздялата със Стоичков, Пенев и Костадинов, няма го и вратаря Вълов. Без лидерите останалите просто не са същите. В онези дни на търсене на нова идентичност на осминафиналите в турнира шестима актуални световни шампиони от Германия чакат разбитата червена команда в Мюнхен. Срещу Байерн ЦСКА за четвърти пореден път не успява да излезе от омагьосания кръг на „четворките”. И 0:4 на „Олимпиащадион” е най-малкото, с което се отървават нашите, главно заради усилията на Румен Апостолов, който прави и невъзможното, за да опази вратата си от нови попадения. Той спасява и дузпа, бита от Олаф Тон.
През есента на 1998 г. за първи път от едно десетилетие български отбор – ЦСКА, отстранява три съперника в една кампания от евротурнирите. Преди събарянето на Берлинската стена това би било равносилно на полуфинал, както става с ЦСКА през 1988/89 г. за КНК срещу Барса на Кройф под предводителството на Димитър Пенев. Десетина години по-късно политическите, а и футболните реалности обаче вече са съвсем различни и постижението на червените, отново с Пената начело, стига само за 1/16-финал в турнира за Купата на УЕФА срещу друг славен испански клуб – мадридския Атлетико. Запомнящият се рейд на армейците добива още по-голяма стойност от факта, че е осъществен с все още неизвестни младоци като Стилиян и Мартин Петрови, подкрепени от ветерани с големи сърца като Георги Йорданов-Ламята. Преди сезона Пената има дилема за вратарския пост – опитният Петко Петков, с когото година по-рано ЦСКА стига до титлата под ръководството на Георги Василев, или 23-годишният Ивайло Иванов, идващ от В група, където пази за врачанския Ботев.
Разрешава я със замах в полза на анонимника и не бърка. Иво заключва вратата на червените в Европа и окрилен от доверието на Стратега, спасява невъзможни топки, дори и дузпа в реванша с норвежкия Молде на „Българска армия“, изпълнена от Даниел Берг Хестад.
После идва ред и на първия чуждестранен вратар, отразил шут от 11-те метра в Европа, макар и далеч не при драматични обстоятелства. На 12 август 1999 г. в предварителен кръг за Купа на УЕФА ЦСКА е с класа над севорноирландския Портадаун и бие с 3:0 в първия мач на чужда земя, а сърбинът Ненад Лукич спасява дузпа на Вини Аркинс.
Първи през новия век с умела намеса при най-тежкото наказание във футболната игра е Ивайло Петров-Пифа. На 14 септември 2006 г. за Купата на УЕФА той запазва шансовете за реванша в София, след като парира шута на Бобо в 36-ата минута, когато реферът надува свирката за несъществуващо нарушение на Роберт Петров в наказателното поле.
На 15 декември 2010 г. в груповата фаза на Лига Европа Радамел Фалкао, като играч на Порто, се подрежда в плеядата на звездите, не успели да преодолеят вратар на ЦСКА от бялата точка. В 56-ата минута колумбиецът разигра защитата на българите, а Павел Виданов го фаулира. Райс Мболи обаче улавя топката, насочена слабо по земя от Фалкао в долния десен ъгъл на вратата. През годините с пропуски от 11-те метра срещу армейците се отчитат и светила като германеца Герд Мюлер и испанеца Луис Суарес, които не уцелват вратата.