Томи Юрич вкара дебютния си гол за ЦСКА на стадион Тича. Попадението в 88-ата минута бе важно за „червените“, тъй като бе с цената на точка.
Бившият национал на Австралия с хърватски корени може най-после да се усмихне. Таранът е със статут на твърда резерва, като дори се смяташе, че ще напусне отбора през лятото, тъй като стана първият заразен с коронавирус при „червените“ и пропусна края на сезона.
Юрич подписва с ЦСКА на 27 август 2019 година. Четири дни по-късно „червените“ играят дерби с Левски (2:2), но нападателят не намира място в групата. Всъщност в отбора на Люпко Петрович има още двама централни нападатели – Али Соу и Тони Уот, така че Юрич свири трета цигулка.
Той попада в групата на ЦСКА за първи път едва на 5 октомври в мача с Витоша (4:0) и дори заменя в края на мястото на Уот. За целия минал сезон обаче австралиецът е влизал едва в 7 мача, в които има общо 175 минути, или по 25 на мач.
За Юрич на Тича бе първи мач за този сезон, като пускането му в игра със сигурност бе продиктувано не само от негативния развой, но и от това, че противникът бе останат с човек по-малко на терена.
При всички положения на Томи Юрич му бяха нужни 382 дни, за да вкара първия си гол за „червените“.
Въпреки всички контузии, карантини и липса на форма, да чакаш повече от година, за да се разпишеш, не звучи сериозно за нападател.
Той безспорно е най-чаканият таран на ЦСКА, пише „Мач Телеграф“. Нека сравним Томи Юрич с останалите нападатели на „червените“ в ерата „Ганчев“. Може би най-много до него се доближава като статут Кевин Кубемба. Той пристигна през зимата на 2017-а, но само два дни след него бе привлечен и Фернандо Каранга, който напълно го засенчи.
Кубемба игра в първия си мача като титуляр, но след това се срина до пълна резерва. Не успя да вкара цяла пролет. Таранът все пак се разписа при успеха с 6:1 над Витоша. Трябваха му 199 дни да го стори.
Въпреки, че много се забави, все пак периодът на чакане бе два пъти по-малък от този на Юрич. Фернандо Каранга бе истински хищник, но и той не „захапа“ веднага. В първите мачове му бе по-трудно и вкара срещу Черно море при 3:1. На бразилеца му трябваха 64 дни, за да се отпуши.
Така стигаме до неговия заместник – Мауридес. Звяра, както го наричаха, подписа на 12 юли и 9 дни по-късно откри резултата с глава в първия кръг срещу Локо (Пловдив). Това бе мечтан дебют, като стартът му бе феноменален. Лошото бе, че после спря, напълня, а през зимата го върнаха дори от Рапид Виена, за да го пратят все пак в Китай.
Друг бразилец – Евандро, дойде малко след началото на сезона. Той така и не успя да вкара за първенство през първия си сезон, но го направи за Купата на България. 55 дни след подписа си Евандро откри резултата в Монтана, а впоследствие тимът му спечели с 2:0.
Али Соу също не бави съперниците. Таранът от Гамбия парафира на 31 януари 2019 година, а във втория си мач срещу Ботев (Враца) вече ликуваше. Трябваха му само 18 дни.
Така стигаме и до Тони Уот. Той дойде със статута на футболист, донесъл победата на Селтик над Барселона в Шампионската лига. На шотландеца не му се получи в София, но все пак първият му гол не се бави толкова, при положение, че той подписа още в края на май, а първенството бе подновено през юли. Уот вкара на Арда при успеха с 3:2, а неговото търпение продължи 82 дни.