Лудогорец вървя към този мач от повече от десетилетие. Още от първия случай, в който са спечелили с подкрепата на съдиите. Мина през вечното спестяване на поне три жълти картона на Дяков, онзи опит на Моци да изкорми Николич, през онази „засада“ на Верея, фантастичната работа на някои съдии, и се стигна до Динамо.
Медиите с повече качество, през годините предупреждавахме и след всяка еврозагуба напомняхме, че реалността е друга. Предупреди ги и играч като Краев. Не че не е качествен, но днес играе в Австралийското. Той ги разбра за 90 минути. Само вечните специалисти от Разград не пожелаха да решат проблема си.
Бъдете сигурни, че го знаят отдавна, но просто е по-удобно. А и все още вярват, че номерът винаги ще минава у нас, а в чужбина – все някога. И да мине през някой бараж обаче, последиците са още по-тежки и се виждат в последните сезони – от септември до декември.
Разбира се, днес едва ли има някой, който съжалява Лудогорец. От два дни социалните мрежи бълват жестоки подигравки по адрес на клуба. Този футболен проект от първия ден си създава неприятели. Със сигурност такива са двете най-големи футболни общности – на ЦСКА и Левски. Мнозинсвото от останалите също едва ли са щастливи от това, което се случваше с любимците им в мачове с делиорманския гранд.
Лудогорец отдавна живее в свой измислен свят. В него той е гранд и всички трябва да се съобразяват. Могат да правят каквото си искат и това ще остане без последствия. Но за тяхна жалост, в Европа нещата са различни. В Европа отсъждат каквото виждат, а това дето го показаха играчите на Лудогорец срещу Динамо не беше за гледане.
Футболният проект в Разград все още се движи по инерция, но и тя все някога ще спре. От ден първи Лудогорец е изцяло зависим от Европа и наградните фондове, а лъвския пай от Шампионската лига дойде само два пъти. В Лига Европа в последно време победите са горе долу колкото изказванията на редови депутат от ИТН от трибуната на Народното събрание – хич ги няма. Т.нар. „Академия“ успешно захранва селекциите във Втора и Трета лига, но все още не е извадила нито един читав играч нито за първия отбор, нито за българския футбол. Централната трибуна на бившия „Дянко Стефанов“ все още си стои нереновирана, а на домакинските мачове публиката е все по-малко.
Абсолютно никога не е късно един клуб да направи завой в политиката си, но в конкретният случай всички знаят, че това няма да стане. А и не никого не му пука. Лудогорец отдавна не е този дразнител нито за грандовете, нито за останалите. И това е голямата присъда – безразличието. То все някога ще доведе до първи сезон без титла, после до втори и после до естественото развитие на нещата.
Защото реалността е такава. И макар и създадена именно от Лудогорец, точно тя ще се окаже големият му душманин.