2011-02-09 11:23:00
Откакто излезе от кома след 370 дни футболистът непрестанно гледа мачове и спортни интервюта
На 20 януари по обяд в дома на Даниела и Валери Тодорови всичко е както обикновено.
21-годишният им син Дарин от година е в будна кома след тежка катастрофа. Бившият юноша на “Левски” и шуменския “Волов” се заби на 17 януари 2010 г. с беемвето си в ТИР на магистралата за Варна, след като колата му попада в дупка.
370 дни след трагедията изведнъж Дарин се вглежда в стената, на която виси синя фланелка на “Левски”. Изпратил му я преди месеци Дарко Тасевски с подписите на играчите и надпис на македонски “Дарко, оправяй се”.
Баща му Дарин разбира, че се случва нещо необичайно, и го пита: “Какво е това?” С едва чут глас футболистът отговаря: “Фланелка!” На кого е, пита бащата. На Дарко Тасевски, промълвил едва чуто Дарин.
“Тогава се разплаках, разбрах, че чудото е станало”, разказа вчера Валери Тодоров. След това момчето посочило часовника на стената и пак тихо казало: “Часовник.”
Не вярвайки на очите си, баща му донесъл тетрадка и започнал да пише числа. Дарин тихо броял: едно, две, три.
“Знам, че има много хора в будна кома, близките на които чакат същото да се случи и с тях. Мога да им кажа едно: “Вярвайте и не губете кураж! Вярвайте, че чудото ще стане, и се борете за децата си!” Това изрича през сълзи Валери Тодоров.
След катастрофата Дарин е откаран във варненската болница “Св. Ана”. Там прекарва 3 месеца. При сблъсъка с тира Дарин удря главата си в страничната колонка на колата и от тежката черепно-мозъчна травма изпада в кома. Получава и белодробна инфекция.
В същото време тръгват благотворителни акции сред футболните клубове в страната. Всички събират кой колкото може. Между 3 и 5 хил. евро отделят за Дарин и Стилиян Петров, Мартин Петров, Валери Домовчийски, Валери Божинов.
Община Шумен помага с 10 хил. лв. “Искам да се поклоня до земята на тези хора. Те ни върнаха вярата, че не сме сами в битката за живота на сина ни”, не е забравил доброто бащата Валери.
На 15 април 2010г. родителите на Дарин го закараха в болницата “Крайша” в Германия. Там му правят 2 операции на белите дробове и една на раните по гърба. При първата източват 1,5 л гной от дроба, но го спасяват от отстраняване.
За да пестят пари, докато са в Германия, бащата Валери се принудил да купи там кола на старо и да спи в нея. Иначе престоят на момчето им струвал по 645 евро на ден – 600 за Дарин и 45 за майка му.
След месец в Германия се връщат в България. Продължават лечението в болницата в Нови пазар. “Безкрайно сме благодарни на лекарите там и лично на управителя д-р Атанас Атанасов”, твърдят родителите.
Едновременно с това бащата прави и невъзможното да достави исканите от медиците лекарства. Още докато са във Варна, лекарите му изписали центрофеноксин. Започва лудо търсене, звънят на близки и познати в цяла Европа. Навсякъде казват, че не се произвежда вече и го няма. Откриват го в една аптека в Шотландия. За да го доставят по-бързо, приятели на семейството пътуват до Люксембург с кола и се връщат в Шумен за два дни.
Следва лечение във варненската болница “Св. Марина” и столичната “Токуда”. Никъде не дават гаранции, че Дарин ще оздравее.
От 3 месеца момчето е при семейството си в Шумен.
“Не знам, може би нашата любов, семейната обстановка, приятелите му, които го навестяват всеки ден, братята му, всичко това помогна. Но най-важното е, че ние напук на лекарите вярвахме, че ще се събуди”, категоричен е бащата.
Кариерата на Дарин започва в шуменския “Волов”, след това го вземат при юношите старша възраст на “Левски”,с които става шампион през 2007 г. Връща се в мъжкия отбор на Шумен и през 2007-2008 г. прави много силен сезон. Играе и за “Спартак” – Варна, пак се връща в Шумен, играе и за Несебър, но контузия го изважда за известно време от отбора.
През зимата на 2010 г. е на проби в Сливен, но нещата нещо не стават и се разбират с треньора на “Волов” Валери Венков да започне тренировки в родния си град на 18 януари. Ден преди това става белята.
“Ще разкажа нещо, което истински би разбрал само баща в моето положение. Става дума за малките ни победи, докато стигнем до събуждане от комата. Няма да скрия колко много плаках, когато един ден решихме да дадем на Дарин компот от череши. Мъчехме се да възстановим гълтателния му рефлекс. Той взе черешата в уста с мъка, но успя да изплюе костилката. А още беше в кома. Може би точно тези ситуации ни караха да вярваме в оздравяването му”, споделя Валери.
От няколко дни Дарин наистина се възстановява изключително бързо. Гледа почти непрекъсното телевизия – разбира се, най-често мачове. В събота по един от спортните канали давали интервю с треньора му от “Левски” Антони Здравков.
“Тате, виж бате Тони”, прошепнал бившият му възпитаник.
“Най-трудното обаче предстои. Започнахме с рехабилитация, но болките са нечовешки. Мускули и сухожилия са се свили и много трудно се възстановяват. Трябва упоритост и постоянство, но Дарко е мъжкар и ще успее”, смята и майка му Даниела.
В Шумен вече идвал известният физиотерапевт д-р Стефан Шишков от Поморие. Уговорката с него е, като се постопли времето, да започнат процедури край морето.
Откакто се е събудил от комата, вълчи апетит мъчи Дарин. Пуснал дори и малко коремче. “Нищо, ще го сваля с бягане”, вече се шегувал Дарин. Мечтата му е да се върне отново на терена.
“Чакаме го”, казва и треньорът му в Шумен Валери Венков. Футболният специалист е един от най-честите посетители в дома на Тодорови след катастрофата. Съотборниците му също не са го забравили.
Посетила го преди дни и приятелката му Деница, която живее в столицата. Седнали на компютъра и дълго гледали снимки. Баща му смята, че паметта му се е възстановила почти напълно. Спомня си и катастрофата, но не бива твърде да се връща към това. Само за времето в кома няма нищо в съзнанието му.
“Ще трябват още средства за възстановяването му, защото всичко ще се плаща от нас. Здраве да е, ще се оправим някак”, казва бащата Валери. Семейството има малък магазин за вносни мебели и предмети втора ръка. Вчера през целия ден бащата не смогваше да вдига телефона и да приема поздравления от познати и непознати за чудото със сина му.