Знаем, че клишетата в изказванията на играчи, треньори и ръководители са дошли до гуша на всички фенове. Чуваме ги след всеки мач. Едни и същи са при загуба, едни и същи са при победа.
И все пак, кое отличава българския футболен човек от останалите. Нашият поглед върху нещата във втората част на признаците, селектирани за след загуба.
Гледаш напред
Най-якото оправдание за „професионализма“ според твоите разбирания. Днес падна, но това няма значение, защото има следващ мач, към който гледаш уверено.
Колят те като агне по Гергьовден
Тук навлизаме в териоторията на някои президенти класици. Те си мерят каквото имат да мерят според лафовете, които изрекат след мач. Първата им работа е тревожно да се огледат за микрофон и камера. Иначе не е същото. После се започва по списък
Не изпълняващ тактическите указания
Те категорично не бяха да изпадащ в глуха защита след като отбеляза гол. Хем знаеш, че не трябваше, хем се случи. След подобни ситуации винаги гледаш напред (виж по-горе)
Загадъчен си
„Каквото имам да казвам на играчите ще им го кажа в съблекалнята“. Божке, колко си добър. Освен това не даваш персонални оценки пред камерите. Или всички са виновни, или всички са заслужили. Един вид сам стигаш до златното мениджърско правило – хвали пред всички, но критикувай насаме.
Разказваш това, което всички са видели
Пак треньорски табиет. Това е анализът. „Вкарахме гол, след това след една грешка ни изравниха и това промени нагласата ни“. А това са го видели дори тези, които са слушали по радиото.
Не ти достига желание
Друго гениално оправдание, когато не си спечелил. За парите, които ти плащат на месец за това, че „работиш“ по два часа на ден“, десет души се бъхтят 160 часа на месец. Те дали имат желание?
Вкарват ти без положение
Контролираше мача, но ти вкараха гол след корнер, който даже не беше корнер. Позната история.
Трупаш умора
Основно това се случва в началото на сезона, но заради тежката подготовка и липса на официални мачове краката ти тежат.
Казваш „пак казвам“
Някои пък казват някои неща по три пъти, но след втория започваме да не им вярваме. Най-добър е един, който все още минава за футболист, ритал е малко у нас, а съвсем скоро го изритаха от пореден отбор. Пак казвам – пореден!